Интересен въпрос. Поне за мен. Кога най-сетне ще се науча? Какво?

Всъщност въпросът е какво да се науча? Нещо отвътре ми каза, че трябва да бъда повече себе си, но какво означава да бъда себе си? Аз съм леко по-егоистичен човек и ми е малко трудно да си представя, че може да не съм себе си, може би трябва да стана малко по-безкомпромисна, но доколкото се познавам аз не умея да правя много компромиси със себе си и по-скоро оставям нещата, които ме дразнят да минават покрай мен. Отдавна не се изживявам като Рицаря на печалния образ и спрях да се боря с вятърните мелници на човешката бездуховност, в края на краищата всеки сам си избира границите на душевното израстване и ако не иска да порасне няма аз да му помагам, я. Не знам дали това означава да избягам от себе си, но отдавана ми омръзна да живея с такъв вид нетърпимост към себе си и околните. Вярно е че за да направя този компромис поразчистих флората и фауната около себе си, защото се оказа по-лесно да скъсам определени връзки отколкото спокойно да понеса дискомфорта на общуване с хора, които откровено ме дразнят. Някак свикнах да се облягам на безметежното спокойствие и вместо да се изморявам да обяснявам какво ме дразни в някой или нещо просто си го заобикалям и го оставям да тъне в недоумение, защо съм минала от там като ниско прелитащ самолет.

Ако вече се чудите защо съм го обърнала на душевни откровения, спомнете си онази книга, която започнах да чета преди време. Е това е едно от предизвикателствата и’- да се обърна към моята душа и да и’ задам някой и друг въпрос – наричам го процес на общуване със себе си. Оказа се интересен експеримент. Прави се така. Обръщаш се към себе си и си задаваш някой прост, но неопределен въпрос и после се възхищаваш на себеоткровението. Приятен опит! Ако решите да опитате...