Дами, нека поставим карите на масата: колко са жените, които могат да се похвалят с достатъчно продължителна връзка, която ги отвежда до сладостния звън на сватбените камбани. И колко от тези „щастливки” могат да поддържат брак, който да не завърши със смрадлив развод, преди още да се усетят дори, какво точно се е случило. Та така... нека не говорим за брака – това не е дори тема, заслужаваща за много от нас внимание през последните години. Но много от нас не могат да си представят, че могат да имат дълготрайна връзка в смисъла на старите традиции, достатъчно дълга, така че да каже или чуе след много години съвместен живот мечтаната дума „Обичам те”. Какво всъщност става?
Има доста атрактивни отговори, идващи до нас от различни посоки – и някои са доста скъпи (било то Бутокс, или пластична операция, консултант по взаимоотношенията, или луксозна ваканция с цел възпламеняване нанова искрата на чувствата). А кой ли го е грижа за цената на етикета, когато нашите взаимоотношения са на ръба на пропастта? Бихме платили всяка цена, само за да узнаем тайната на успешните взаимоотношения.
Е, преди да си извадите портфейла мили дами или да се пуснете в някоя и друга безкрайна терапия по семейни взаимоотношения, опитайте нещо различно – един различен метод, който при това е и доста по-евтин (нещо което е много важно, особено сега, когато сме в икономическа криза и никой от нас не разполага с излишни средства за хвърляне). За разнообразие опитайте да се вслушате в себе си, във вродената ви вътрешна, женска инуиция.
В крайна сметка, голямата тайна да задържим мъжкото внимание е нещо, което вие навярно вече знаете (дълбоко, в самата дълбина на душата си): вие просто трябва да се опитате да го разберете, да узнаете неговите желания и след това разумно и мъдро да използвате тези знания. Факт е, че никой, освен самите ние, не може да ни научи на тази вековна женска мъдрост. На определено ниво, с което ние някакси загубихме контакт, там ние знаем от какво мъжете имат нужда и какво наистина искат от нас, и ако ние си възвърнем тези знания ние ще можем да задържим любовта и уважението му, а заедно с това и самия него.
Всъщност, истинският проблем е: как да се свържем със самите себе си, с тази вътрешна женска мъдрост и интуиция, въпреки цялата лудост на света, в който днес живеем, въпреки всички преувеличени стандарти и очаквания, които сякаш ни бомбардират от всички страни? Как ще разберем истинските нужди на мъжа до нас, неговите желания, дълбоко замаскирани и покрити с дебела обвивка съответстваща на съвременните стандарти (която им е наложена по същия начин, по който е наложена и на нас)?
Не е лесно, но добър начин е да започнете с една много проста техника и за двама ви: започнете да „преувеличавате” вашите благодарности към него. Накарайте го да почувства, че той е ТОЛКОВА специален за вас, че го възприемате като някой, който е от друг свят, правете го толкова често, колкото възможност имате. След това, бързо ще разберете какво очаква той от вас и какви трябва да бъдат вашите взаимоотношения, защото вие ще „биете” по неговите основни желания чрез вашия най-основен талант.
Под всичките глупости и претенции, мъжете са всъщност най-нежните и нуждаещите се същества, направо са като малки деца. Това, което мъжът повече от всичко желае и не може да устои е топлина, майчина грижа, възхвала и възторг. Под маската на „мъжкарството” и „мъжествеността” се крие огромната негова потребност от симпатия. И ако вие му я давате постоянно той няма да е в състояние да ви изостави, никога!
Много е подобно на това как се отнасяте към дребничко, недорасло дете за да разкриете неговата добра страна, за да го накарате да се чувства добре. Говорете му «Ти си толкова чудесен, ти свърши такава добра работа, ти си голям и силен и ти можеш да го направиш, защото си специален, ти си най-уникалния човек в целия свят – ти, ти, ти...» И това е голямата тайна да задържите мъжа!
Колкото и детинско и глупаво да звучи, на практика е всъщност много красиво и романтично. Особено ако го правите с любов. Вашият мъж желае през цялото време да чува тези думи на възхищение и възторг, защото мъжете са наистина като малки деца, които имат постоянна нужда от майчини грижи и внимание.
Какво, изглежда ви неустойчив начин на взаимоотношения? Не се безпокойте, неустойчивостта ще се самобалансира, защото това отношение запалва едно друго желание, което мъжете носят в себе си: да бъдат „истински мъже”. Мъжът иска да бъде силен и влиятелен и да ви покаже всъщност колко е велик. И когато се отнасяте към него така, както вече говорихме, вие ще окуражите неговите желания да бъде „велик мъж” много повече в позитивния, отколкото в негативния и арогантен смисъл на думата.
Тоя постинг е писан от мъж!
"защото мъжете са наистина като малки деца, които имат постоянна нужда от майчини грижи и внимание"Ти шегуваш ли си?Който има нужда Постоянно от майчини грижи,да си стои при майка си!Постоянно да съм повтаряла ти...ти...ти....велик,силен,чудесен.........И при цялата тая пародия и преструвка,къде ще съм аз?Няма ли да изгубя себе си?
Ако има за какво да похваля,ще похваля,ако има за какво да съм недоволна,пак ще си кажа!Иначе няма да съм аз!Майчински се грижа за децата си!!!
Освен това, всеки мъж, който мечтае с него да се отнасят като с дребничко недорасло дете, за да благоволи да разкрие същността си, може спокойно да си я задържи тая същност за себе си - или за майка си.Всеки, който има нужда постоянно да му повтарят "ти-ти-ти-си велик..." явно има нужда от терапия, защото има крещящ проблем с егото, мотивацията, личността си и т.н.
И от там нататъка всичко си е вече в зависимост от човека: Може например да предпочита жената да го дундурка, да му слугува и угажда - и тогава да не се чуди защо не може да си намери жена.
Обаче в брака, за каквото и да се говори - става дума за секс, под това се подписвам, а вече съм чула сватбените камбани, айде няма да ви казвам преди колко време, че ще затънем в Средновековието. ;)
"всъщност мъжете търсят топлината, уюта, усещането, че са единствени и неповторими в нашите очи"
Куини,защо само мъжете?Това търсят и жени и деца.Не е правилно,да се използват разни психотрикове и една жена да играе(забележи,не да е себе си) някаква смешна роля на майка спрямо мъж,когото искала да направи "свой".И твърдението,че ако жената се преструва и бъде мила и грижовна,той мъжът ще поиска да и покаже,че е "Истински мъж".
Не е ли по-добре и двамата да са си истински от самото начало?Всяка игра е до време и води до вътрешно противоречие първо в самия теб,което се прехвърля и във връзката.
Изобщо не е важно някой да е "твой"-той да не е предмет или вещ.Важно е да се обичате и разбирате,да имате общи цели и планове!И тогава всеки ще се стреми да осигури на другия и уют и топлина и чуство на неповторимост и сигурност.Ако липсват обич и разбирателство-и да играеш и майка и сестра и любима и........-полза никаква!
Мъжът има нужда да чува, че е харесван и обичан. Жената до него трябва да бъде по-търпелива към неговите желания. Да го окуражава, да му казва, че му вярва. Да му споделя, когато нещо в него я е впечатлило.
Докато ние, жените, вярваме повече не на думите, а на действията. Притежаваме необикновена интуиция, с която усещаме дали сме обичани, или не. Никакви думи не могат да ни заблудят и в този смисъл смятам, че мъжът и жената са различни.
А това изказване, по-долу, твое ли е, или греша?
А ако някой се държи в разрез със същината си, рано или късно това излиза наяве. Особено когато двама души съжителстват с години. Лицемерието не знам да е помогнало на някого. (Tова го адресирам към автора Mansepah Mansepah). Ако наистина цениш и уважаваш някого, и той наистина ти е важен, това си личи от дребните неща, от интонацията, жеста, ежедневни постъпки. И тогава няма нужда от празни декларации, защото всичко си е ясно без думи.
Аз също не натрапвам личното си мнение и впечатление от статията на никого.
Зефира и Куини,вие просто правите друг,ваш прочит на написаното.Тълкувате с ваши думи вашата положителна нагласа и това,което вие сте разбрали.Едва ли някой има нещо против тази твоя гледна точка, Зефира!Останалите тълкувахме текста от постинга,а именно:
"Много е подобно на това как се отнасяте към дребничко, недорасло дете за да разкриете неговата добра страна, за да го накарате да се чувства добре. Говорете му «Ти си толкова чудесен, ти свърши такава добра работа, ти си голям и силен и ти можеш да го направиш, защото си специален, ти си най-уникалния човек в целия свят – ти, ти, ти...» И това е голямата тайна да задържите мъжа!";"мъжете са наистина като малки деца, които имат постоянна нужда от майчини грижи и внимание"
Може и да греша,но аз смятам мъжа до себе си за любим,за приятел,за опора,за подкрепа и никога не бих се отнесла към него "като към дребничко,недорасло дете".Нито го мога,нито го искам,а него подобно отношение би го обидило!
П.П.Всъщност,аз съм сигурно последната,която трябва да послушате,за да имате дългогодишен брак!Аз избягах тайно в друга държава след 10-годишен брак,който ни най-малко не исках да закрепя,а напротив мечтаех по-скоро да прекратя!Последвайте женската си интуиция-както съветва авторът!
Постингът и коментарите след него ме провокираха да напиша и своето мнение... За мен е без особено значение дали авторът е жена или мъж (макар, че залагам на мъж :-) Убедена съм ( и получих доводи за това ), че всеки от изказалите своята позиция е прав за себе си . Всички ние сме толкова различни... като светоусещане, мисли, чувства, темперамент, обусловени от различен генотип, семейна и социална среда... Дори и хората, които сме срещали през живота си, и книгите, които сме прочели също са оказали своето влияние. У всеки един от нас съжителстват и женското и мъжкото начало, някои са по-скоро интровертни - с богата вътрешна емоционалност и душевност, но трудно показвани ( по разни причини). Такива хора понякога изглеждат външно студени и пасивни. Екстровертите пък са импулсивни и по-лесно показват и споделят емоциите и чувствата си... И в този ред на мисли, мисля, че трябва да показваме ( всеки по начина, по който умее ) своите чувства ( разбира се, при условие, че са искрени ) на любимия човек... В този (вече) доста озъбен свят, в който ежедневно сме заливани от стрес и негативни емоции , и мъжът и жената ( за децата е повече от ясно) имат нужда от топлота и нежност, грижа и внимание... Не мисля, че е от особено значение начинът, по който са показани...Те са индивидуални, така както всеки ги чувства отвътре...но винаги се усеща, когато човек не е искрен... Аз също съм убедена, че ако засвидетелстваме обичта си...приятелството (не само на любимия човек, а и изобщо на хората с които общуваме ) ще ни се отвърне със същото в доста голям процент от случаите... Любовта е тази, която ни прави по-добри човешки същества... Когато я има егоизмът е в съвсем минимални размери ( а може дори да липсва ). Най-голямото достойнство за всеки според мен не се крие в интелект, титли, в постигнати разни успехи..., а в това да бъде добър човек... И преди няколко дни в едно предаване имаше въпрос към зрителите „ Каква според вас е идеалната жена ? ” Отговорът, който спечели беше ( не съвсем дословно ): „Тази, която умее да ме прави по-добър ...” ( реципрочно важи същото...) А, начинът... всеки открива сам за себе си... Ако ме накарат да избирам, дали да обичам или да ме обичат ще избера първото ( разбира се несравнимо е когато е споделено и взаимно...) :-)
ПП Разбирам и уважавам изказаните позиции, независимо дали съвпадат или не с моята...:-)
Четох досега безмълвно. Няма да коментирам нито мненията на коментиралите (всеки е прав за себе си и споделя въз основа на собствения си опит), нито дали авторът е прав или не.
Статията ме подтикна да се замисля - а това си е хубаво нещо...поддържа мозъка млад :).
В продължение на по-голямата част от човешката история жените са изпълнявали функцията на продължители на рода и придатък на мъжа. В някои общества жените са имали не повече права от робите. За да оцелеят, те са се научили да манипулират мъжете и децата си***...
Едва от няколко десетилетия, след бума на противозачатъчните, за пръв път жената има (почти) равностойно положение във връзката си с мъжа. Може спокойно да изпитва удоволствие от секса без страх от забременяване; може да ходи на училище и да получи образование; да работи извън къщи, да гласува; да говори и да бъде чута...(Милиони жени по света все още са в положение на низша раса. Пример - преди месец в училището на децата ми един баща - по произход от Ирак, дошъл да се сбогува със сина си, защото спешно му се налагало да замине за Ирак. В същото училище той има и дъщеря, учителите го помолили да изчака, за да я извикат да се сбогува и с нея. Той не пожелал, защото нямал време и щял да си изпусне самолета?!).
Та именно за това говорим - жените си извоюваха равноправието и понеже го имаме съвсем отскоро, едва от 1-2 поколения, сме много чувствителни, когато някой мъж почне да връща лентата назад и да ни поставя в подчинена позиция (та дори и само чрез признанието, че мъжете и жените са различни!...или че мъжете имали нужда да бъдат обгрижвани). "Защо все ние, а? Хиляди години сме се грижили за всички освен за себе си, не сме разполагали дори със собственото си тяло, интелект и свободна воля...и сега какво се оказва - че мъжете имали нужда от грижи?! А ние?!"
Това нежелание на жената да отстъпи дори милиметър от пространството си е съвсем разбираемо. Доскоро жените нямаха право на свободно време, лично пространство или лично мнение. Точно затова ние искаме първо да получим, защото ни е омръзнало да даваме, без да получаваме нищо в замяна.Точно затова сме толкова безкомпромисни към горките мъже - подсъзнателно ги караме да плащат за онова, което предишните поколения мъже са правили с предишните поколения жени.Чували ли сте как говори българската тъща за зет си?Толкова вицове има по темата, ето един пример - звучи като виц, но е чистата истина: моя съученичка е омъжена за красив, богат и интелигентен бизнесмен. 10 години след началото на съвместния им живот срещам майка и' и я питам какво прави дъщерята. "Ами добре е, има чудесен син на 9 - много е умен, ама е мързелив като баща си - оценките му в училище не са добри".
Не бързайте да ми противоречите и да ми казвате колко обичате партньора си. Вие сте от щастливото поколение жени, което се радва на (известна) равнопоставеност с мъжете. Погледнете майките си, бабите си, свекървите си... Докато и у последното малко момиченце на Земята не зараснат раните от отхвърлянето, ние винаги ще скачаме готови за защита, когато някой твърди, че мъжете са слаби и имат нужда от нежност.А ние? А нашите нужди?...
***манипулираме мъжете чрез външния си вид и привидната си безпомощност, а децата - чрез чувството за вина
Според мен няма никакво значение, кой във връзката пръв ще покаже чувствата и любовта си... Много по-вероятно е да ти отвърнат със същото (независимо как е показано...) По тази логика, ако ние чакаме и не желаем да сме първи (от глупава гордост или някакви предразсъдъци напр.)...представете си, че и от другата страна са се заинатили по същия начин...:-)
Ела, вярно е, че мъжете отдават много по-голямо значение от нас жените на външния вид ( и той не е без начение), но едва ли е от най-важните неща, които ще задържат един мъж при една жена. Всеки може да види много примери около себе си...( и всеки може би си е задавал въпроса " какво толкова намира у нея ( у него )..." Според мен най-важни и обезоръжаващи са душевността, искреността и доверието, на които се градят отношенията. :-)
"едва ли е от най-важните неща, които ще задържат един мъж при една жена"
Сещате ли се,колко жени в България отчаяно се стремят не да задържат,а да прекратят дадено съжителство???Защо мъже или жени да се стремим да се задържаме???"Никой не трябва да губи времето си с някой,който не желае да е с него!!!"
ОБИЧАЙТЕ СЕ!!!Не се задържайте, а се разбирайте!
И като прегледах пак всичко - май наистина всеки казва част от истината, и е прав за себе си. Само не бих се съгласила, че ако не сме искрени с някого, той няма да го забележи. Което не означава да не сме дипломатични, разбира се. Има тънка граница между двете, и тя е в уважението и обичта към човека.
Istinata,
Споменавам външния вид само като средство за манипулация, чрез което жените компенсират липсата си на глас в отношенията с партньора. Ако се интересува от мъжа, жената го привлича чрез външния си вид.Ако мъжът вече не я интересува, тя може да направи от себе си най-непривлекателната, студена и зла b*tch - и цялото послание на външността и' е: "Опитай само да ме докоснеш!" :)))
От само себе си се разбира, че там, където има добро общуване и истинска любов и уважение между партньорите, външният вид не може да е най-важното нещо за тях. Иначе кой би понесъл остаряването?И точно заради липсата на това добро общуване на двама равностойни индивида богатите (неуверени) мъже са привлечени от млади, красиви (и празноглави) жени.
Толкова ми се иска да поздравя всички,които са преживели точно обратното( да прекратят,а не задържат)с нещо на български,но не успях да намеря и затова само за немскоговорящите плачещия Groenemayer http://www.youtube.com/watch?v=0xVXWmA1E4Y&feature=related.
И аз ви препоръчвам:"Мъжете са от Марс, жените - от Венера"
Благодаря! Аз имам достатъчна и здравословна доза самоуважение и винаги съм прекратявала навреме връзки, които са били в моя вреда.Да не казвам какво ми е струвало.
Иначе най-краткото и най-точно нещо, което би обобщило казаното от мен дотук, е един текст на Джон (! писан е под влияние на жена му - Йoко Оно).
ЖЕНАТА Е НЕГЪРЪТ НА СВЕТА Жената е негърът на света. Тъй е то... Помислете. Жената е негърът на света. Помислете и нещо сторете. Караме я да се гримира и да танцува. Ако не ще да е роб, казваме, че не ни обича, ако е искрена, казваме, че се прави на мъж. Унижаваме я, а се правим, че е нещо по-висше от нас. Жената е негърът на света... Тъй е то. Ако не вярвате, погледнете онази, която е с вас. Жената е робът на всичките роби. Ами да... По-добре да изкрещим това. Караме я да ражда и да ни гледа децата и я оставяме после, защото е стара, тлъста кокошка. Казваме, че трябва само да си гледа къщата, а после се оплакваме, че ни е чужда, че няма какво да си кажем, толкова
е проста. Жената е негърът на света... Тъй е то. Ако не вярвате, погледнете онази, която е с вас. Жената е робът на всичките роби. Да, помислете. Всеки ден по телевизията я ругаем. И се чудим защо е толкова безволева и слаба, а на младини убиваме свободната и' воля, казваме и' да не знае много, а я правим на глупачка. Жената е негърът на света... Тъй е то. Ако не вярвате, погледнете онази, която е с вас. Жената е робът на всичките роби. Ако не вярвате, по-добре изкрещете това. Караме я да се гримира и да танцува. Караме я да се гримира и да танцува. Караме я да се гримира и да танцува.
/превод Георги Рупчев/
Да... видях, че сте се хванали за глагола, който съм употребила – „... да задържат ”. :-)) Нека малко поясня... Имам предвид да успееш да поддържаш дълго любовта и уважението на обичания ( и обичащия те човек), защото ако ми кажете, че чувствата не се „отглеждат”, не бих се съгласила . Именно това е и причината за настъпващите охлаждане и досада в отношенията при много двойки , последвани евентуално или от раздяла или от мъчително съвместно съществуване. Коприва, просто не си ме разбрала...Колкото до външния вид, това, че казах, че не е най-важното нещо ( именно, защото остаряваме...и външната красота не е константна величина и по-добре да заложим и на други неща...) не значи, че не поддържам мнението, че всеки е необходимо да полага грижи за своя външен вид... ( като поне според мен гримовете са последното средство и едва ли са тези, които правят една жена истински красива.....:-)) Чарът и обянието според мен идват отвътре...
Към Ела : „Ако се интересува от мъжа, жената го привлича чрез външния си вид.'
Съгласна съм...но само като първоначално привличане.
“ Mожеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. “ Напълно съм съгласна с тази закачлива мисъл. И уточнявам, че говорим за мъжа, който заслужава, а не да задържаме на всяка цена изобщо някой, за да имаме човек до себе си..., далеч съм от тази мисъл. А, колкото до текста на Джон Ленън... не съм съгласна, че жената винаги е по-слабата ( не говоря физически...това по принцип си е природна даденост - мъжът няма никаква заслуга за това...и толкова по-зле за тези мъже, които по този начин демонстрират своята сила и превъзходство...) Имам предвид като сила на духа... Всеки има различна гледна точка, но не мисля, че един мъж, който избухва, гневи се и се държи подтиснически към своята половинка проявява сила...за мен това е по-скоро признак на душевно безсилие...
Истината,наистина се хванах за глагола,а е истина,че много хубаво пишеш!
Аз съм на мнение,че в България има много красиви и интелигентни жени,които не се ценят и предвид икономическата ситуация търпят и "задържат" неподходящи мъже!Има и жени,подложени на физически,психически и сексуален тормоз,които не се чустват защитени в страната.Факт е,че заливането с киселина е най-разпространено у нас,че беше убита студентка с мотив отказ за сексуален контакт,че битовите конфликти се приемат за нормални..............И лично мое мнение е ,че германки,австрийки,швейцарки,испански са много по-уверени и с по-висока самооценка за себе си от българката,но това е явно нормално заради финансовата им независимост!
Слагането на минус не е победа, а проява на слабост. Силната личност се стреми да се овладее и да не изпада в жалкото положение да отмъщава с цъкане на минуси.
А сега по темата. Тук има брилянтни коментари, които ще помня дълго: на Зефира, на Ела и на Истината. Изрази като: „да задържиш любовта” и „вечно мой” са фигуративно казани, разбира се. Не бива да се възприемат в пряк смисъл.
Също като Истината смятам, че за любовта трябва да се борим, че за любовта трябва да се грижим, че любовта не е само спонтанно възникнало чувство, зависещо от случайността дали да го бъде, или не. Всичко зависи от нас, хората, и е в нашите ръце. Ако загубим любовта на някого, причината е и в нас.
Ела е направила страхотен преглед на развитието на отношенията между мъжа и жената в исторически аспект. Бих продължила развиването на темата според моите разбирания.
Историята се изучава, не само за да се запознаем с минал човешки опит, но тя служи и за основа да се правят предположения, свързани с бъдещето. Поглеждайки назад към миналото, ще видим, че жената, възприемана като дама или робиня, без значение, винаги е запазвала същността си на жена, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО.
Днес жената се страхува да не би да й бъде отнета равнопоставеността и е станала твърде чувствителна на тази тема. Само че равнопоставеността вече сякаш не се разбира като равни права да живееш и да работиш, а като търсене на някакви прилики като начин на поведение с мъжа. Май вече прекалено често започнахме да слагаме на теглилките кой колко обича, кой колко отстъпва, кой колко е нежен, кой колко изслушва и т. н.
В стремежа си да се сравняваме с мъжа ние губим най-ценното си – женствеността. Какво се случва обаче като резултат от изчезващата женственост? Ми какво? То е видно. Все повече мъже компенсират липсата на това качество, превръщайки се в жени. И то какви жени: красиви, нежни, любящи, грижовни, изслушващи другия.
И после нека някой казва, че поведението на мъжа и на жената е едно и също - всичко е до човека; че никакви разлики по полов признак помежду им не трябва да търсим; че те по един и същи начин изразяват себе си. Нека да си казваме, но не знам дали един ден няма горчиво да съжаляваме, когато мъжете си станат самодостатъчни.
Коприва, благодаря ти! :-) Мисля, че уточнихме позициите си ( едва ли се различават съществено ).:-)
Всеки сам прави своя избор във всеки един момент от живота си... и е чудесно ако е направил верния... :-)
Силната по характер жена е способна да запази женствеността си във всяко едно отношение и във всеки един момент, без да позволи нещо да я изкара от равновесие и да започне да се държи като каруцарка.
"Също като Истината смятам, че за любовта трябва да се борим, че за любовта трябва да се грижим, че любовта не е само спонтанно възникнало чувство, зависещо от случайността дали да го бъде, или не. Всичко зависи от нас, хората, и е в нашите ръце. Ако загубим любовта на някого, причината е и в нас."
Е, може би без последното изречение-понякога ние сме виновни, понякога не. Не винаги всичко е под контрол. Но това е друга тема.
А това с минусите не го разбирам, какво им се връзваш.
Реших по "дадения съвет"да вляза в подадената роля.Разиграх у дома театро за съпруга,публика-шестгодишната щерка.
Миличко,котенце,писенце,хайде да вечеряме....Мъжът ми ме изгледа,сякаш съм паднала не от Марс,а от новооткритата планета,щерката ме погледна с неговия поглед недоумяващо:Мамо,защо се правиш на глупава?Защо се лигавиш?Не,не е за мен тази роля!!!!Дразнят ме хленчещите мъже и все недоволните жени и това е положението...
Попитах съпруга ми какво мисли по темата.Какво те е прихванало пак?-ме пита.Ако се държиш така,ще си помисля,че ми кроиш някакъв номер,защото това не си ти и не те познавам като такава.Не,че е лошо...ама не те познавам като такава и не мога да те възприема по този начин.
Ами сега?Магическото "ако"на Станиславски не свърши работа.Я Даниело си налягай парцалките и не се прави на това,което не си...
Шегата настрана,между двама души,говоря за нормална според моите понятия връзка е нужна честност,прямост,откровеност.Що става дума за битка за любовта!?!?За любовта са нужни двама.След битка в името на любовта можеш да спечелиш отново обекта на своята любов,но не и любовта му,ако я няма вече.
Не, Дениджейн, не се чувствай по някакъв начин задължена към мен. Може въобще нищо да не ти е харесало в моите изказвания, което е напълно нормално.
Аз вече се събудих,но не ми е станало още кой знае колко мъдро!Сега пак ще прочета и се надявам да разбера,какво става.Тази тема толкова ни развълнува,всеки поради собствени причини и опит,че както казва Куни "изляхме тонове мастило".Куини,права си, на този постинг трябваше да нащракаме само плюсове,заради интересната тематика.Но за това,че "мнението ти не се приема по същество, а се пречупва през призмата на минали събития",грешиш.Просто всяка от нас има своя позиция и неплокатима увереност,че е права,на база собствени преживявания.Никоя от нас не би се отрекла и на милиметър от убедеността си само заради някакви минали събития и то не в живота си,а в блога!
Престанете да се отказвате един след друг от този блог!Прилича ми на саботаж!Човек се отказва с лека ръка от нещо,което не цени особено.И аз се опитах 2 пъти да се откажа,но истината е,че ми липсвате.Пия си кафето,чета мненията ви и ако нещо ме развълнува,не мога да се въздържа от коментар.Толкова хора вече се отказаха да пишат тук.Аз не съм тук заради самата страница,че била техически удобна за снимки или т.н. или заради шапката на блога,а заради хората,т.наречени- акаунти,които харесвам,макар и понякога да са на различно от моето мнение.
Всяка жена е различна. Няма универсална формула как да задържиш любовта на любимия човек. Първото условие е, може би, ти самата да продължаваш да си влюбена. Да си готова да направиш за този човек неща, които не би направила за друг. Но, единственото задължително, според мен, нещо е една връзка да се основава на взаимното уважение. А за взаимното уважение и неговите граници всяка двойка си изгражда собствени параметри. Ако някой харесва да си актриса, намира, че това е проява на уважение и същото харесва и на теб - къде е проблемът? Виж, ако параметрите ви за уважение се разминават, тогава, каквито и трикове да прилагаш, тогава това вече не любов, а жива мъка. От която обикновено се излиза с дълбоки душевни рани. Спомнете си част от брачния обет в православието: ".....за да те обичам, да те почитам и да се грижа за теб, в добро и зло, докато смъртта ни раздели.." Всеки партньор дава обещание да почита другия и да стои до него, независимо добро или зло ги сполети. Но понякога истината и ясната позиция са най-голямата проява на уважение. Така че, защо търсите панацеи.
Няма смисъл да се нападаме заради личните си разбирания за същността на уважението. Напротив, това показва само на всеки, че има и други възможни гледни точки. В крайна сметка човек се опитва да "задържи" някого, защото това му носи душевен комфорт и е най-близкото до него човешко същество на света. А за това как го прави, отговаря само пред себе си, пред другия и пред Бога.
Колкото до минусите, можеш да видиш статистика на моите публикации-повечето са отрицателен резултат. И какво от това? За мен е по-важно да си общуваме, да си обменяма информация и да се забавляваме. Пък кой какъв знак е сложил ми е все едно. Така че според мен наистина не трябва да се връзваш на минусите. Но това разбира се ти си го решаваш. Но аз съм сигурна, че много хора ценят мнението ти. Но това не значи, че ще бъдат и съгласни. Това си е въпрос на опит.
Темата е страхотна!Пак я прочетох и най-харесах коментарите на Лорда!Все пак,нали това е главното-как се възприемат мъжете -като недорасляци или като Истински!Тук настана "женска свада"!!!!!Има ли мъже в блога???(Шегувам се)
Дени,не се притеснявай за минусите,виж тази публикация,колко е четена и каква скорост набра!И аз искам да мога,да пиша провокативно и да събирам безброй минуси,но да ме четат хиляди.......А аз само от личен опит-скучно и тук,там минус,как да ми оцените житейския път,той не е за разправяне,камо ли за оценяне!!!
А,да,забравих да напиша мен какво ме дразни-щом сме почнали....Абсолютно не ме дразнят минусите и още по-малко различното мнение,но много ме дразнят изредените фантоми-активни потребители.Какво им е активното?90%нито коментират,нито публикуват.
Ехо,светулки,кажете нещо или щом сте решили-мълчете и светете!!!
Не знам за какво се карате, но все пак мисля, че е по-добре да се караме тук цивилизовано тук, отколкото да си мълчим сами вкъщи. Или нещо подобно.
Усмивки хорааааа, усмивки!
Да,обаче аз тъй като имам в къщи с кого да се карам,предпочитам тук да ми е весело и приятно.Е понякога споделям и негативни емоции,предимно за държавата,политиците и т.н.Но как да се скарам с тях?А и не е хубаво да се задържа негативна енергия.Изливаш я и край-забравяш и пак си щастлив!Ето и днес реших да се скарам със всички "активни"потребители,но никой не ми обърна внимание!Всеки с номера си!
Хайде да спрем да си доказваме кой крив,кой прав,да се усмихнем и утре да сменим темата!
Лека нощ!
Падението не е в обясненията, които могат да се дадат чисто по човешки начин. Напротив, това би издигнало един разговор на ниво над махленското. Падението е в грубостта, която не отива на една жена, и в перманентното изопачаване на чуждите думи. Не разбрах мисълта ти за извинението, което съм ти дължала. Ти си се припознала в минусописача, но проблемът не е мой.
Аз споделих свое наблюдение, което не е от сега, и написах, че „винаги когато изразя по-различно мнение по даден въпрос, получавам по някой наказателен минус на мои постове”. Но не написах, че минусът е от теб.
Всички участници в последния блог скандал прекрасно знаем, че хората се разделиха на два лагера по въпроса дали е редно да правим обобщения, че учителите са прости и некадърни, или не. Та имах предвид някой от другия лагер. Което не значи точно ти.
Сега ясна ли съм?
И за финал: извинения за грубото ти и неуважително отношение КЪМ МЕН няма как да получиш ОТ МЕН. Няма как…
Пестицид, ше ми позволиш да не се съглася много с теб :-) Едва ли има човешко същество ( мъж или жена), което да не обича да се отнасят към него с нежност, грижа и внимание ( и като физически и като душевен контакт) , независимо дали ще си признаят или не ( може би за да не бъдат сметнати за глезльовци, глезли ). И в случая... според мен именно силните и истински мъже ( носещи главната отговорност за семейството), изглеждащи дори студени ( които „не изпускат парата ”, без значение по какъв начин ) са по-застрашени от натрупания стрес и може би именно те се нуждаят от повече нежност, топлина и внимание... ( под лигавщини разбирам други неща...)
И защо не се опитате да промените тона от повече или по-малко хаплив към ...поне по-нормален (ако не можете дружелюбен ). Ако само се опитате да излезете малко над нещата... ще се убедите , че не си струва да водите "война" и да хабите психическа енергия за това. :-)
Поздрав:
http://www.youtube.com/watch?v=jZIoxw0ca9E&feature=related
Пестицид, обръщам се към всички, които волно или неволно превръщат спора в по-леко или по-хапливо заяждане на личностна или на не знам каква основа (неразбираемо за мен). :-) Не мисля, че е нужно някому ( едва ли се кефят толкова дори и наблюдаващите „сеира”. ) Не мисля също, че някой печели от такава натегната атмосфера в блога...Затова и много хора спряха да пишат (или пишат рядко ). Какво пречи толкова, да се води аргументиран и ползотворен спор (без значение дали ти допада или не конкретната позиция на опонента ). Това, че харесвам напр. доста от стиховете ти и някои мнения, не значи, че съм съгласна с други... ( и това важи за всеки...) И ако веднъж не се съглася с мнението на някого...това не означава, че по друг проблем не може да сме на една позиция...
Колкото до вятъра, за който намекваш... даже не съм и полъхнала...:-))) Но, ако решиш да ми пратиш бури... „ще ги ожъна” без проблем... ( даже слънце ще огрее...:-))) Можеш спокойно да ми говориш на ти .:-) ( но ако ти държиш да се обръщам към теб на вие, ще го направя. :-)
Пак ще се дообяснявам...:-) За съжаление никой не е сигурен дали съвсем точно е разбрал както това, което е искал да каже авторът...така и всеки от коментиращите...Нямах предвид освобождаване от стреса чрез мрънкане и недоволство (със сигурност не би освободило от стреса когото и да било...а само издава перманентната негативна вътрешна настройка...която е дразнеща както за околните...а и едва ли помага и на мрънкащия... ) Имах предвид да можеш да споделиш проблемите с най-близкия човек, а когато са споделени и човекът до теб те разбира...те не изглеждат толкова страшни... ( ние жените поне можем по-лесно да плачем...без това да изглежда срамно...) „Когато човек е изпълнен с удовлетворение от действията си, поне според мен се справя по-успешно и с натрупаната умора, и с насъбралия се стрес.» Напълно съм съгласна с това. :-) Не виждам нищо лошо, в това което казва авторът по повод окуражаването...И не мисля, че то трябва да е приоритетно само за децата... Всеки има нужда от симпатия , добра дума , да усеща грижовност...и именно те вършат чудеса понякога... Един простичък пример...:-) Ако ти си се старала и сготвила вкусна вечеря напр. (влагайки цялото си старание и любов ) и ти кажат съвсем спонтанно, че е страшно вкусно...със сигурност следващия път ще се постараеш да е още по-хубаво... :-) Защо да не оценим труда, който някой е вложил за нещо ( бил той мъж или жена )...Мисля (но не съм съвсем убедена), че това има предвид авторът, а не някакво сълзливо възвеличаване... И мисля, че сравнението с дете носеше съвсем друг смисъл...
«Може да си разбран, романтичен и да го правиш елегантно, защото това извира от сърцето ти. А всяко преиграно нещо вместо да ти изпише веждите, може да ти извади очите.» И с това съм напълно съгласна... за искреност в отношенията...безпреиграване... Аз също предпочитам да съм самата себе си и да изразя честно позицията си, независимо дали ще се харесам на всички...:-)
Честита пролет на всички ! Нека съживи най-истинските ви чувства, с които да дарявате всички, които ви заобикалят ! :-)
Та така, с теб имаме сходни виждания, но те не са като тези на автора, :)) Ами да, авторът призовава към преувеличаване. Ето цитата :«Ти си толкова чудесен, ти свърши такава добра работа, ти си голям и силен и ти можеш да го направиш, защото си специален, ти си най-уникалния човек в целия свят – ти, ти, ти...» А според мен, а както виждам и според теб, едно "Страхотен си", е много по-добро. И тук е генералното разминаване между автора и някои от коментиращите. Защото според мен би трябвало статията да е насочена към разкриването на чувствата. Не да се акцентира върху преувеличаването, а върху спонтанността и начините да я развиваме. Точно както ти казваш Истината, ако някоя жена е сготвила хубава вечеря и някой (разбирай партньора) я похвали за това. Точно както би се чувствал той, ако е свършил нешо много хубаво и получи признание за това. Но това е спонтанно, както обяснявам. Тук може би трябва да стане дума за това, че не трябва да се премълчава, когато нещо ни е харесало. Пък аз съм от хората, които могат да оценят малките неща. :) Само ще споделя, че в повечето случаи съм доволна от обслужването в магазините, заведенията за хранене, местата за различни услуги. В настоящия пост преувеличаването дразни. А това ти, ти, ти... ми напомня за един виц, свързан с телефона. И всъщност далеч бях от мисълта, че силният мъж мрънка. Просто сравнявах две индивидуалности.
И вместо заключение: Оти ги ручахме жабетата? (от мненията си извън темата не се отказвам, :) Е, сега трябва да обявим автора за трол и да приключим, :)))
Пестицид, не виждам нищо лошо в това да кажеш на някого, че е специален за теб, ако действително го усещаш като такъв... Не говоря за преструвка и преувеличаване... Колкото до чувствата и приятелството... мисля, че най-добре се доказват с действия... но това е дълга тема... (оказва се, че думите може и да не са необходимо условие , а за достатъчно пък не може да става и дума...:-) Но все пак са едно от най-важните неща, които ни различават от животните... :-) Всеки случай (както и хората) е уникален и неповторим...така, че не могат да се дават каквито и да било точни рецепти...:-) И тук специално ще цитирам автора : Нека да се доверим на вътрешния си инстинкт ...:-) Той ще ни подскаже може би най-добре :-)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви