Наскоро имаше публикуван един добре написан пост за гражданското общество и някои недъзи на нашето - "Какво да се прави? Ми четете стари вестници." Зададох си въпроси. Какво сгреших в дневния си ред през последните години? А какво да включа в дневния си ред, за да се променят нещата ако са такива?В същност какви бяха убежденията ми през последните 18 години?Да си плащам данъците.Да не си плащам данъците винаги, когато в закона има дупка.Ако не ми изнася да нарушавам правилата, които някой друг е написал в своя полза и да си плащам ако ме пипнат.Да не споря и да не влизам в безсмислени битки. Ако все пак се зададе битка да маневрирам, лъжа и печеля съюзници, докато заема ключови позиции.Ако боят е неизбежен, да съм подъл и опустошителен до победа без феър плей (не знам как се пише на английски). По възможност да намеря някой друг да свърши мръсната работа. В повечето случаи има доброволци.Да прощавам на длъжниците си, но да държа карес на трима по списък и ако ми паднат на волето да си получат ритника в задника. Повече от трима в списъка вече е параноя, а над трима си е чиста лудост.Да гласувам и често да псувам, че ми се налага да избирам по-малкото зло.Вместо да давам риба, да уча другите да си я ловят сами. Научил съм доста. Някои дори изразяват благодарност.Да помагам само когато ми се поиска помощ. Другото си е чиста агресия.Да дарявам само по собствено желание и избор. Щото нали знаете за оня, дето нахранил света с две риби, а те после го разпънали.Да пускам жалби срещу калпави държавни служители с искане да ме уведомят за наказанието на конкретния нарушител на закона. Иначе ще ме обезщетят с пари от собствените ми данъци. (В по-голямата част от случаите номерът минава, особено ако имаш търпение и гониш до дупка)Да не плащам подкупи на катаджии, доктори, както и всякакви други.Щедро да възнаграждавам с мисъл слово и действие всяко добро, което ме е докоснало.Да създавам отношения при които другата страна ми е задължена и имам да взимам. Някой път.Да изтъквам благоприлична причина за постъпките си, а в същност мотивът да е друг. Например широко да прокламирам,че съм си купил джип щото е безусловно нужен на бизнеса ми, а в същност причината е, че искам тая играчка защото обожавам чувството за всепроходимост и мога да ходя на риба където си поискам. (Абе кой ще си купи имот до който можеш да стигнеш само с джип или лек домашен танк?) Май е вярно че мъжете се отличават от момчетата само по цената на играчките.Да мечтая и да възпламенявам другите с мечтите си.Да фалирам два пъти и въпреки всичко да се изправя и да продължа.Да запазя мостовете към всичките си бивши гаджета и всичките си бивши работодатели. За приятелите е ясно.Да съм непоправим оптимист, да разширявам мрежата от съзидатели и да бягам презглава от отрицателите.Да обичам децата и родителите си.Да живея щастливо.През цялото това време аз оперирах в средата на нашето си общество.Е, къде сгреших? Или може би нещата не са толкова калпави?
И твърде провокативен коментар. С малко думи си задала много разнопосочни въпроси, за отговора на които ще трябва да събера доста различни парченца от мъдростта на предците ми.Дали съм сбъркал някъде? Разбира се. На 23 години станах офицер. Аз още човек не съм станал, а те човешки съдби ми дадоха да решавам. Добре че имаше по-мъдри от мен. Да, в живота ми има постъпки с които изобщо не се гордея, въпреки че за някои от тях хората са ми се възхищавали. Но поради това се чувствам особено щастлив с онези другите, с които се гордея. И това ме кара да мисля, че всички пътища са верни, ако осъзнаеш, че винаги имаш избор.Как си представям гражданското общество? Ако бях аспарухов воин каква България щях да си представям? Тази на Крум Страшни и Симеон Велики или тази на Василий Българоубиеца? Тази на Калоян и Иван Асен Втори, или тази на Борил и Константин куция? Тази на Ботев и Левски, или тази на човека, чието име е изтръгнато от камъка на Оборище? Кой е направил избора на България на Евлоги и Христо Георгиеви, Стамболов и Буров и кой е направил избора на България на тези които "клаха народа си както и турчин не го е клал"? Та всичко това е нашата България и обществото, което ние сме си създали. Вярвам в убежденията които съм написал. И за това със старст привличам съмишленици и съюзници. Това формира нашите колективни убеждения, респективно нашите реалности.А за злодеите - майната им. Ако съм прав времето ще ги измете... За да дойдат на тяхно място други.
Ти си дала сама отговора на въпроса си.За мен остава приятната част да го илюстрирам.Когато бях млад исках да променя света. Чувствах, че нямам време и си плюх на ръцете. Принуждавах и служех. Заповядвах и молех, но светът не щеше и да знае, че аз го променям. Тогава реших, че първо трябва да променя близките си. И започнах. А те неблагодарниците не проявиха никакво разбиране и се разбягаха. Останах сам. Смирих се. И запонах бавно да променям себе си. Прочетох и чух чужди мисли по въпроса. Достигнах и до собствени прозрения. Продължавах да се забавлявам в тази игра. И един ден... Чудо! Светът се беше променил, близките ми се бяха завърнали. Имах много приятели, а аз гледах на света с очите на дете. Живеех щастливо и без да бързам.Да аз вярвам на институциите. Независимо от множеството простотии. Защото там на едно далечно ниво всички сме свързани. И тогава тези институции са наш колективен продукт. Следователно и мой. Е, мога ли да не вярвам на себе си? Погледни само в този блог колко добри хора има! :)
Gen, благодаря ти!
Жоре, благодаря за оценката!
Ани, разбира се че смятам, че човек не може да избяга от вътрешната си същност. Но човек може да променя вътрешната си същност. И в това е разковничето.
Казваш гражданско общество. Аз усещам, че процесът на формиране на гражданското общество у нас отдавна е започнал. Но както казва Жоро, нужно е търпение и време този процес да даде плодовете си. А ние ежедневно, без да виждаме само кривиците да вграждаме нашите си елементи в тази сложна система.
Как виждам България… Виждам тази икона чиста и красива. Място на което хората, независимо какъв е Богът им, живеят в сговор и мир. Място на което силните помагат на слабите да станат силни.
България. Място на което децата и внуците ми живеят по-добре от мен. Волни, непокорни и задружни. С колене изподрани от катерене, а не от коленичене. Може да се коленичи само пред майката.
Станислав Стратиев, Бог да го прости, беше рекъл, че хората на кръстопът нужник не правят, а ние държава сме построили. И така повече от 1300 години. Само помислете: Ние притежаваме енергията на това кръстопътище.
Утре е понеделник. Да запретваме ръкави. Имаме още много за вършене
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви