Наскоро имаше публикуван един добре написан пост за гражданското общество и някои недъзи на нашето - "Какво да се прави? Ми четете стари вестници." 

Зададох си въпроси. Какво сгреших в дневния си ред през последните години? А какво да включа в дневния си ред, за да се променят нещата ако са такива?

В същност какви бяха убежденията ми през последните 18 години?

Да си плащам данъците.

Да не си плащам данъците винаги, когато в закона има дупка.

Ако не ми изнася да нарушавам правилата, които някой друг е написал в своя полза и да си плащам ако ме пипнат.

Да не споря и да не влизам в безсмислени битки. Ако все пак се зададе битка да маневрирам, лъжа и печеля съюзници, докато заема ключови позиции.

Ако боят е неизбежен, да съм подъл и опустошителен до победа без феър плей (не знам как се пише на английски). По възможност да намеря някой друг да свърши мръсната работа. В повечето случаи има доброволци.

Да прощавам на длъжниците си, но да държа карес на трима по списък и ако ми паднат на волето да си получат ритника в задника. Повече от трима в списъка вече е параноя, а над трима си е чиста лудост.

Да гласувам и често да псувам, че ми се налага да избирам по-малкото зло.

Вместо да давам риба, да уча другите да си я ловят сами. Научил съм доста. Някои дори изразяват благодарност.

Да помагам само когато ми се поиска помощ. Другото си е чиста агресия.

Да дарявам само по собствено желание и избор. Щото нали знаете за оня, дето нахранил света с две риби, а те после го разпънали.

Да пускам жалби срещу калпави държавни служители с искане да ме уведомят за наказанието на конкретния нарушител на закона. Иначе ще ме обезщетят с пари от собствените ми данъци. (В по-голямата част от случаите номерът минава, особено ако имаш търпение и гониш до дупка)

Да не плащам подкупи на катаджии, доктори, както и всякакви други.

Щедро да възнаграждавам с мисъл слово и действие всяко добро, което ме е докоснало.

Да създавам отношения при които другата страна ми е задължена и имам да взимам. Някой път.

Да изтъквам благоприлична причина за постъпките си, а в същност мотивът да е друг. Например широко да прокламирам,че съм си купил джип щото е безусловно нужен на бизнеса ми, а в същност причината е, че искам тая играчка защото обожавам чувството за всепроходимост и мога да ходя на риба където си поискам. (Абе кой ще си купи имот до който можеш да стигнеш само с джип или лек домашен танк?) Май е вярно че мъжете се отличават от момчетата само по цената на играчките.

Да мечтая и да възпламенявам другите с мечтите си.

Да фалирам два пъти и въпреки всичко да се изправя и да продължа.

Да запазя мостовете към всичките си бивши гаджета и всичките си бивши работодатели. За приятелите е ясно.

Да съм непоправим оптимист, да разширявам мрежата от съзидатели и да бягам презглава от отрицателите.

Да обичам децата и родителите си.

Да живея щастливо.

През цялото това време аз оперирах в средата на нашето си общество.

Е, къде сгреших? Или може би нещата не са толкова калпави?