Този пост е посветен на любовта ми към четенето. И на възхищението ми към една журналистка. Един текст (или каквото и да е произведение на изкуството) е добър, когато към него нищо не може да се добави, без да се разруши целостта му. Когато нито една дума не може да се премахне, просто защото всички думи са си на мястото.
Точно затова толкова харесвам статиите на Веселина Седларска.Тази искам да я споделя с вас, защото засяга нещо изключително важно не само за мен. Може би наистина следващото голямо разделение в света няма да е религиозно, или расово, или политическо, а просто на четящи и нечетящи:"Защото четенето е нещо много повече от това да отвориш една книга – то е желание да учиш, да растеш, да проумееш, да сравниш, да промениш, да разшириш вътрешните си пространства, да приемеш да чуеш, а не само да говориш."
Интересно ми се стори и нейното виждане за нежеланието на повечето българи да четат:"Ние искаме да казваме, ние не искаме да ни казват."
А коя е твоята любима книга :)))?
ГОЛЯМОТО ПИСАНЕ
/автор Веселина Седларска/
Соня се върна от Будапеща и каза, че градът е позагубил от блясъка, с който я впечатлявал едно време, но сега пък нямало как да не се впечатлиш от това колко много четат унгарците – по спирките, по пейките, в обществения транспорт. Може би защото в транспорта там не тръска, рече някак самоутешително. Кирил се върна от Москва и каза, че скоро не бил виждал толкова много четящи хора – по спирки, по пейки, в метрото, в автобусите. Може би защото там книгите са страхотно евтини, потърси някакво обяснение.
Колкото и странно да изглежда, ние все повече ще чувстваме, че между нас минава една режеща разделителна линия, за която не смятат за важно да говорят нито социолозите, нито психолозите, нито политолозите. От едната страна на линията са хората, които четат, а от другата – тези, които не четат. И това въобще не означава, че от едната страна на линията е интелигенцията, а от другата простият народ.
Познавам много представители на интелигенцията, които са спрели да четат, откакто им е хрумнало да се правят на интелигенция. Познавам много обикновени хора, които не се чувстват добре, ако не си поемат дневната доза букви. След като се разделяхме на две като сини и червени, цесекари и левскари, агенти и жертви, спечелили и загубили от прехода, заминали и останали и т.н., все някой ден ще проумеем, че един от най-важните признаци, по които хората се събират и разделят, е дали четат.
Защото четенето е нещо много повече от това да отвориш една книга – то е желание да учиш, да растеш, да проумееш, да сравниш, да промениш, да разшириш вътрешните си пространства, да приемеш да чуеш, а не само да говориш. Случайно ли е, че по нашите спирки и автобуси не се чете, а се говори? Всеки мобилен оператор може да направи най-нискобюджетната си реклама, като насочи камера към която и да е спирка или в което и да е превозно средство. Ние искаме да казваме, ние не искаме да ни казват.
Ние искаме да се произнесем, да назидаем, да осъдим, да бъдем крайната инстанция, да сложим точката на спора, след която няма място за нечии чужди думи. Хората, които искат и могат да чуват у нас, са малко, затова и малко са четящите. Ако инициативата „Голямото четене” има някакъв смисъл, то той е да прехвърли нечетящи от другата страна на линията, при четящите.
В този смисъл четящите прощават глупавия въпрос за любимата книга, макар да знаят, че човек, който чете много, няма една любима книга. Но всеки въпрос е извинителен, ако целта е да се накарат някакви хора да посегнат към книгата. Не могат обаче четящите да простят на организаторите на инициативата, че не са прочели българската граматика, не са слушали внимателно учителката си в трети клас и са изписали названието й по следния начин в логото: „Голямото Четене”.
Инициативата, разбира се, не е българска. Тя е на английската обществена телевизия Би Би Си и в оригинал се нарича „The Big Read”. Само че когато възпроизвеждаш една английска инициатива, това не означава, че трябва да възпроизведеш и английската граматика. Граматиката не е като математиката, тя е различна за различните езици. А според българската граматика главните букви не се слагат на същите места като в английската.
Хората от БНТ, които искат да ни накарат да четем, трябваше да могат да пишат. И да изпишат логото на кампанията според правилата на българската граматика: „Голямото четене”. (Ирина Недева ми обясни, че много хора при пътуванията из страната правели забележка, но логото било направено така за красота. Тя е умна жена и със сигурност разбира, че нещо, което е погрешно, няма как да е красиво.)
Хората от БНТ, които искат да ни накарат да ги гледаме, също не е лошо да могат да пишат. И да поправят названието на сутрешния си блок от „Денят Започва” на „Денят започва”. Дали и тук е поради естетски причини или от искрена неграмотност? Учителката от съседния блок се кани да звъни в телевизията и да ги помоли да се справят с българската граматика, защото децата се опъвали: „Ама, госпожо, по телевизията…”
Не му личи на „Голямото четене” да прехвърля тълпи към страната на четящите, а трябваше, важно беше. Армията на четящите е все по-малка, а е изправена пред все по-тежки всекидневни битки. И никой, абсолютно никой няма да спечели войната, ако поражението е за четящите.
Ние сме по-по-най
Два самолета, изберете си единия
...вреди на вас и на тези около вас
Цифрите на Леонардо
А мен дизайнерите напоследък се опитват да ме убедят, че изписването на малка буква вместо главна в началото на заглавие например било нова тенденция, с която се цели текстът да се доближи до четящите и да се преодолее дистанцията, създавана от главните букви.
Според мен причината за нарушаването на българската правописна норма в “Голямото Четене” е по-големият авторитет на чуждата норма. Коментирала съм го вече в своя публикация.
Една-единствена любима книга не мога да откроя, явно съм от четящите :). Имам си класация Моите “Топ 10”.
Как се радвам, че мненията ни съвпадат относно Седларска! Всъщност, в четвъртък говорих с нея. Харесвам метафоричния и език и абсолютно нестандартната гледна точка.
Ето една друга нейна статия : http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=514&aid=12329
А сега за книгите - не ги подреждам по номера, харесвам си ги всичките, по различен начин всяка ми дава нещо. Затова ще изброя със запетайки : "Властелинът на пръстените", цикълът "Землемория", "Прогресорите и Странниците" , "Играта на Ендър", "Падналите богове", "На изток от рая", "Цар плъх","Хайка за вълци", "Лавина", "Хвърчащата класна стая".
Оня ден се сетих за "Хайка за вълци" по повод разговора ни за селския туризъм (имаше в книгата една много смешна сцена с мишка...)
Павлина, благодаря ти много за линковете, много ми беше интересно да прочета постовете ти, защото съм ги пропуснала, когато са били публикувани.
...И аз първо се сетих за Албена, защото това е най-яркият образ в съзнанието ми, обединяващ темата за греховността и красотата, макар че ако искаме да сме коректни към г-жа Седларска, трябва да кажем, че тя говори за грешки, не за грехове, както ти си отбелязала.
Но в рамките на учител по български, от които не мога да избягам, за мен сгрешеното не може да е красиво :). Нали затова говорим за правописна норма; особено много това трябва да важи за текстове, четени от милиони.Между другото, има правило в езика, което позволява употреба на главни букви в някои случаи - Правдата, Неволята и др.п., но Ирина Недева би трябвало да даде друго обяснение, малко детско ми се струва да кажеш, че главната буква се пише за красота...Може би съм прекалено консервативна, когато става въпрос за правопис. Наскоро четох, че в един английски град с кметска заповед от градските табели са махнати всички апострофи, показващи притежание (St. Pauls church вместо St. Paul's church ), което за мен е неправилно. Излиза, че съм по-консервативна от англичаните :).
Случайна, г-жа Седларска има в мое лице вероятно най-големия си почитател!Аз чета много из Интернет, и не съм човек, който се впечатлява лесно от нечий стил на писане.Харесвам и Любен Дилов Jr, но това, което тя има в повече, е интиуцията и елегантността на изказа. Признавам си, че се уча от нея как да пиша. Ако искаш да станеш добър в нещо, намери най-добрия и се учи от него!
"Един текст (или каквото и да е произведение на изкуството) е добър, когато към него нищо не може да се добави, без да се разруши целостта му."
Мисля си ,че е точно обратно и се сещам за незавършените скулптури на Микеланджело.В изобразителното изкуство много от нещата нарочно не се завършват.Така зрителя я досъздава в съзнанието си.И в литературата е така надявам се.
Четящи са само хората на книги или и тези ,които четат в нета?Защото ако вторите влезнат в четящи ,цифрата главоломно ще нарасне.
Ние, които четем в нета четящи ли сме или не?
Прави ми впечатление , че които владеят правописа непрекъснато и много обидно някак си втълпяват на нас, които не знаем членуване ,запетайки и още много правила от граматиката и по този начин ни създават комплекси на незнаещите.И забелязвам също ,че са "перфекционисти " граматици ,обикновено журналисти.Никъде не съм прочел някой ,който може да чете ноти или този, който може да чете цветове да се фука.Но тези с правописа винаги изтъкват качествата си на можещи.Извинявай ,Ела , но журналистката Седларска точно за това не я харесвам.Пък и пише в "Новинар" ,което значи много.Вместо да каже ,че това е една абсурдна по същността си класация,защото е класация за обаждане по телефона и въртене по време на предаването на реклами,тя ни занимава с заглавието на предаването.Хубавото в случая е ,че не гледам телевизия и не чета вестници.
А "Хайка за вълци" май я няма в тази класация .
Godo,
Разбира се, че ти имаш своето право да не харесваш статиите на В. Седларска - доколкото разбирам, не си съгласен с това, че тя прекалено много държи на българския правопис; както и с това, на което е наблегнала в статията си "Голямото писане".Без да искам да ти променям мнението, искам да посоча, че тя е журналистка.
Журналистите, дори повече от учителите по български, трябва да са ревностни защитници на българския език. Защото те са учители на цялата нация. Какъв стимул би имал българинът да говори правилно, ако чува неправилно говорещите ТВ и радиожурналисти?
Какво право ще имат учителите да изискват нещо да бъде научено, ако същото това нещо всекидневно е погазвано чрез примера на тези, които са призвани да го опазват (не говоря само за езика)?Вярно е, че музикантите и художниците не се фукат, че знаят да четат ноти или да рисуват. Но все пак огромното мнозинство хора може да чете, малцинство са тези, които разбират от ноти или рисуване. Т.е. и да искам, аз не мога да критикувам Пикасо - не ми достига образованието. Мога само да кажа дали го харесвам или не :).
Не знаех, че в изобразителното изкуство много от нещата нарочно не се завършват, признавам си грешката, направена въз основа на недостатъчно информация :).За литературата не съм чула за нарочно незавършена творба. Съществува т.нар. "отворен финал", когато авторът не може или не иска да даде решение на поставения проблем.
За увеличаване на снимката кликни върху нея.
А по въпроса с правописа, аз също мисля, че това е прекалено впрягане в детайлите. Истина е, че на български английския стил е малко странен в линеен прочит (като в книга), но като заглавие не е толкова драматичен. За мен е по-важен правописът на думите и правилният им подбор (примерно да се избягват чуждиците, отколкото дали някакво заглавие е с 1 или 2 главни букви.
П.С. Да не забравя-това делене на четящи или не книги ми се вижда малко снобарско. Ми че човек може да си чете книга и на компа-вярно, различно е, но не е невъзможно. Въпрос на възпитание. И освен това, познавах едно момче в училище, което четеш тонове книги (ама наистина) просто за удоволствието от четенето. Но не си вадеше никакви поуки от тях-четеше една, после следваща, заради историите в тях. В този случай, четенето се равнява на гледане на филми. Ми дали ще гледаш филм на телевизора или в главата си-горе долу е все тая.
Ами не аз започнах разговора за граматиката :).
На мен най-силно впечатление в тази статия ми направи друго - понеже с авторката сме на едно мнение - а именно - колко важно е четенето.
Дени, ценя мнението ти, въпреки че често не съм съгласна с него :). Четенето и гледането на телевизия/филм са много различни неща. При четене (което по същество представлява декодиране на знаци) в мозъка се случват много по-различни неща, отколкото ако някой ти е смлял информацията и ти я представя визуално. За да гледаш, не се изисква почти никакво усилие (освен ако не гледаш филм на Бергман, че да се налага да декодираш посланията). При четене ти се принуждаваш да ползваш мозъка си, за да можеш да "видиш" това, за което четеш. Да не говорим, че това развива логиката ти, въображението ти; да не говорим, че един текст е видян различно от различните хора именно заради силата на въображението им...(а според Айнщайн въображението е по-важно от знанието :).
В момента ме вълнуват всички тези неща, защото всеки ден колежки ми се оплакват, че учениците им имат проблеми с разбирането на най-обикновени текстове на български. Според мен е защото днешните деца*** все по-малко декодират писмено слово (дали ще е от книга или от екрана на компютър, няма значение). Все по-малко четат. И това веднага се отразява както на писането им, така и на мисленето. От любов към науката правих експеримент и с моите деца. Когато гледат телевизия повече от час на ден, стават по-агресивни от обикновено (НЕ гледат нищо друго освен безобидни неща като "Улица Сезам"), игрите им са много по-безцветни, почти не ползват въображението си, непрекъснато се оплакват, че не знаят какво да правят и че им е скучно. Обратното, когато имат право само на половин час ТВ време на ден, през останалото време четат, играят "наужким", разиграват цели спектакли; и определено не се оплакват, че не знаят какво да правят със свободното си време. Сега вече разбирам защо някои мои познати с малки деца изобщо нямат телевизори в къщите си.
***по-точно казано "голяма част от днешните деца"
Ела, не съм съгласна с "днешните деца". Настоявам, че една част от тях - тази, която е он-лайн - чете и пише в пъти повече от преди появата на нета. И познавам не малко такива деца, които изглеждат на учителите си по езици и литератури - точно каквито ти ги описват та теб. Има някакъв друг проблем - но още не съм сигурна какъв е. Дали в паралелната езикова реалност, или в по-основни елементи - мислене, ценности и пр.
Иначе за съжаление сред днешните деца - има и доста голяма група за които нито старите форми на декодиране на писмени текстове нито новите са част от заниманията им. За тях - съм съгласна напълно със описаните странични щети от пасивното гледане на образи.
Дени, Мария,
Понеже вече на няколко пъти в разговора стана въпрос четенето онлайн четене ли е, и понеже Мария повдига въпроса за децата, които четат и пишат онлайн:мнението на специалиста :))) - писането онлайн (особено чAтенето) не спомага за развитие на интелигентност и в никакъв случай - за подобряване на граматиката и езиковата култура на подрастващите. Освен ако съзнателно не полагаш усилия да пишеш правилно. Просто в бързането никой няма време да мисли за граматика, правопис и пунктуация. В следствие на това огромна част от написаните текстове в Интернет са пълни с печатни грешки.
Има едно правило, че човек най-добре се научава да пише правилно чрез четене - когато 500 пъти прочетеш една дума, тя се запаметява от мозъка и ти когато я пишеш, не я грешиш. Единственото условие - думата да е написана правилно, за да я запомниш правилно.
И какво се получава днес - как да запомним кое е правилно: "пораснали" или "порасТнали", след като навсякъде виждаме думата изписана неправилно? Мозъкът ни я запаметява грешно и ние я възпроизвеждаме сгрешена.
Извод от скромното ми мнение: ако искате децата ви да пишат правилно, давайте им да четат грамотно написани текстове, докато са малки.
:))
Е, права ли е г-жа Седларска, когато агитира за чистота на езика и спазване правилата на българската граматика :)...
За въображението-истина е, че книгите го развиват, но филмите също могат да помогнат-всъщност мозъкът ни е естествено склонен да визуализира, така че ти трябва само малък стимул, за да започне да го прави. Книгите могат да развият мускула ти за визуализация, но след това, вече можеш да си го ползваш със здраве по всякакви поводи и начини. Така че, нека да не забиваме в крайности- книгите са прекрасен начин да научаваш неща и да се забавляваш, но не значи че те са единственият.
Всъщност най-добрият начин да го правиш е просто да живееш. Затова и съм против такива снобски твърдения-хората, които нямат търпение да четат не са по-малко хора от останалите. Просто си имат други приоритети. И какво-човек, който е обиколил света и може да напише 30 книги, но никога не е прочел нито една книга е по-малко човек, от този който е живял само чрез книгите? Не мисля така.
А за интернет-пишенето в интернет не е само чатене, ако не сте забелязали. Чатът е само фаза, през която май всеки минава. След това вече си следва пътя. Но хората, които пишат в блогове и форуми на по-сериозни теми от търсене на партньор за секс, обикновено прекарват доста време в четене и писане. Доста повече, отколкото щяха да прекарат ако нямаше интернет. А от всеки от нас зависи да пишем колкото се може по-правилно, за да може тези хора да се учат от нас.
Все пак, не си мислете, че съм противница на книгите, защото естествено не съм. Обожавам да чета. Обожавам и да си представям неща. И да сънувам. И всякакви други неща. Но това не мога да кажа, че хората, които не споделят хобитата ми са по-малко хора. Или че светът загива заради чатенето. Работата на училището е да развие основните ни способности-да четем, да пишем, да смятаме, както и да обработваме информация. От там нататък вече си е личен избор.
И чакам ,моля ви за мен е важно ,а вие сте грамотни ,кажете ми надписа на Народната библиотека правилно ли е изписан?До сега този надпис никъде не е дискутиран .
Още в коментарите след първия пост, който писах тук, уточних каква ми е професията. Не знам дали имаш дете, но ако имаш, не би искал учителката му по български и литература да е неграмотна и да не си разбира от работата, нали? Та няма как да не обръщам внимание на правописа.
Няма как да си затворя очите и пред грешките, които се допускат в масмедиите - журналистите трябва да са абсолютно безупречни, когато говорят или пишат, защото са пред очите на цялата нация. Аз много обичам родния си език и не ми харесва това, което правят с него журналистите.
Друг е въпросът, че тук общувам с пълнолетни и интересни хора, и начинът им на писане е последното, което ме интересува. Блогът е (почти) неофициално и неформално пространство; общувам с удоволствие с всеки, който спазва границите на добрия тон; не съм чак толкова дребнава, че да рискувам да загубя приятел заради една запетайка.
Тук съм Ела, не "Госпожа Георгиева" :). Вече достигнах онази интересна възраст, в която човек става толерантен към другите, защото осъзнава своите собствени несъвършенства :).
Павлина има един прекрасен пост, там доуточних възгледите си.
Както се боях, вече съм обвинена в снобизъм :))). А всъщност съм толкова мил, толерантен и народен човек :)))...
{За надписа на бибилиотеката не отговорих, защото не го виждам добре. Кажи ми какво смяташ за абсурдно? }
Замислих се за ползите и вредите от телевизията и ето какво открих из Нета:
1. : "Децата, които като малки са гледали повече телевизия, обикновено продължават навика си и като пораснат, но дори да не го продължат, вредата вече е нанесена, казва Ландхюис.Ученият обяснява ефекта с това, че бързата смяна на ТВ-картините прекалено силно стимулира развиващия се мозък на детето и реалността започва да му изглежда твърде скучна." (съгласна: наблюдавала съм го при децата ми, сега вече имам и научното обяснение :)
2. : "Детето сяда пред телевизора или видеоиграта и се изолира от шума и движението около него. Само силен шум от екрана може да го извади от това му състояние.Гласът на родителите не достига до неговите уши и дори случаен допир до рамото може да предизвика внезапен плач и силно раздразнение от намесата в неговото хипнотизиращо занимание."
3. : "Гербнер допуска, че телевизията обработва зрителите като създава представа за света, която макар и неточна, се превръща в реална, тъй като хората вярвят, че е реалност."
"Поддръжниците на тази теория считат, че медиите (най- вече телевизията) подкопават доверието към политиката, защото новините са показани персонализирани, драматизирани, откъслечни и фрагментаpни. Политиката е отразявана като футболна игра между два отбора. Телевизията не помага на зрителя да развие същинско разбиране за политиката, а по-скоро кара хората пред екрана да се възприемат в ролята на публика на съcтезание..."
4. : "Освен това, за разлика от четенето, което развива образното мислене, телевизията значително намалява способността на детето за самостоятелен анализ."
5. : "Масовите съвременни форми (от екшън до шоу и реклама) са атракционно-динамични. Те формират друг тип възприятие у новото поколение - както "хоризонт на очакване", така и "темп на възприятие". Това ускорено възприятие-преживяване с развлекателна нагласа очевидно конфликтува с по-бавните (стари) сериозни филми, които дават време за проблемно съпреживяване-осмисляне. Склонността към атракционно възприятие-преживяване може да влезе в конфликт и с нормалното четене, което винаги е по-бавно и спокойно. При подобна конкуренция то може да се стори скучно, старомодно, недостатъчно "яко" и "крейзи". Страхувам се, че това е една от съществените причини за отлива на младите хора от сериозното четене."
6. : "Освен това, когато децата са бомбардирани с телевизионни образи, способността им да създават картини със собственото си въображение значително намалява. Процесът на създаване на въображаеми картини в ранна детска възраст способства за развитието на дендрити и невронни връзки, които са в основата на интелигентността и творческото мислене."
Аз не гледам телевизия ,но дъщеря ми гледа защото трябва да е в час с сериалите ,които другите деца обсъждат в междучасие.Представяш ли си ако дружките му приказват за Изаура как обича Алонсио , а тя да не вземе участие .Та това ще си е направо слаба обща култура.Ами я си представи че тече 198 епизод , а се обсъжда случка от 57 епизод как ще е ако не вземе участие.Кой ще е виновен Баща му, че не разрешава да се гледа.Не искам и такъв грях.Нека гледа.
П.С. Интересно ми и да знам коя е онази интересна възраст.
:)))
За надписа си прав, че трябва да има "Св. Св." пред имената. Моето предположение е, че е така, защото надписът е стар (като гледам графичния дизайн на буквите, е поне от 60-те години на миналия век) - комунистите не признаваха Бог, Църквата и нейните канони; затова са го изписали така. И досега никой не се е сетил да го смени.Църквата има по-важни неща да гледа - кой ще вземе печалбата от църковните свещи...
И хайде, да кажем, че аз съм специална. Но и братовчед ми, който е с 5 години по-малък от мен и е доста вманиачен геймър, дори и той чете книги. И тънки и дебели. Не постоянно (със сигурност предпочита ПС3 пред книгите), но чете по няколко на година. Не мога да гарантирам за душевното му състояние, но ми изглежда сравнително нормален :) А той може съвсем спокойно да играе по 15 часа на ден, и когато може го прави.
С тези примери искам да кажа, че нещата не са толкова черни. Хубаво е всичко да става с мярка и с огледа на детската психика, но да не обричаме децата на вечни срещи с психолози, само защото са гледали повечко телевизия или са поиграли. Има и патологии, но такива винаги има. И ако след определено мероприятие децата са раздразнителни, това може да значи много неща, не задължително, че въпросното нещо е напълно лошо за тях.
Мария, това е Народната библиотека.Само ако се направи репортаж по телевизията ще видиш ,че веднага ще го оправят.Грешка е и явно тези които трябва да я оправят нямат червен химикал.
Ето едно възможно решение:
"Ученици от Велико Търново учат книжовен български език от преподавателката си чрез разговори в интернет. Педагози от ОУ "Св. Патриарх Евтимий" във Велико Търново приложили с голям успех чат комуникациите за консултации в интернет, научи "Монитор". Един от преподавателите, наложили този модел на работа сред своите възпитаници, е Наталия Сотирова. Тя преподава информационни технологии на ученици от 5, 6 и 7 клас. Учителката използвала това, че децата прекарват много време пред компютрите, и решила да ги откаже да пишат без препинателни знаци и на смесица между латиница и кирилица. Преподавателката им обяснила, че ще отговаря в чата само на тези, които пишат книжовно."
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви