Соня се върна от Будапеща и каза, че градът е позагубил от блясъка, с който я впечатлявал едно време, но сега пък нямало как да не се впечатлиш от това колко много четат унгарците – по спирките, по пейките, в обществения транспорт. Може би защото в транспорта там не тръска, рече някак самоутешително. Кирил се върна от Москва и каза, че скоро не бил виждал толкова много четящи хора – по спирки, по пейки, в метрото, в автобусите. Може би защото там книгите са страхотно евтини, потърси някакво обяснение.

Колкото и странно да изглежда, ние все повече ще чувстваме, че между нас минава една режеща разделителна линия, за която не смятат за важно да говорят нито социолозите, нито психолозите, нито политолозите. От едната страна на линията са хората, които четат, а от другата – тези, които не четат. И това въобще не означава, че от едната страна на линията е интелигенцията, а от другата простият народ.

Познавам много представители на интелигенцията, които са спрели да четат, откакто им е хрумнало да се правят на интелигенция. Познавам много обикновени хора, които не се чувстват добре, ако не си поемат дневната доза букви. След като се разделяхме на две като сини и червени, цесекари и левскари, агенти и жертви, спечелили и загубили от прехода, заминали и останали и т.н., все някой ден ще проумеем, че един от най-важните признаци, по които хората се събират и разделят, е дали четат.

Защото четенето е нещо много повече от това да отвориш една книга – то е желание да учиш, да растеш, да проумееш, да сравниш, да промениш, да разшириш вътрешните си пространства, да приемеш да чуеш, а не само да говориш. Случайно ли е, че по нашите спирки и автобуси не се чете, а се говори? Всеки мобилен оператор може да направи най-нискобюджетната си реклама, като насочи камера към която и да е спирка или в което и да е превозно средство. Ние искаме да казваме, ние не искаме да ни казват.

Ние искаме да се произнесем, да назидаем, да осъдим, да бъдем крайната инстанция, да сложим точката на спора, след която няма място за нечии чужди думи. Хората, които искат и могат да чуват у нас, са малко, затова и малко са четящите.
Ако инициативата „Голямото четене” има някакъв смисъл, то той е да прехвърли нечетящи от другата страна на линията, при четящите.

В този смисъл четящите прощават глупавия въпрос за любимата книга, макар да знаят, че човек, който чете много, няма една любима книга. Но всеки въпрос е извинителен, ако целта е да се накарат някакви хора да посегнат към книгата. Не могат обаче четящите да простят на организаторите на инициативата, че не са прочели българската граматика, не са слушали внимателно учителката си в трети клас и са изписали названието й по следния начин в логото: „Голямото Четене”.

Инициативата, разбира се, не е българска. Тя е на английската обществена телевизия Би Би Си и в оригинал се нарича „The Big Read”. Само че когато възпроизвеждаш една английска инициатива, това не означава, че трябва да възпроизведеш и английската граматика. Граматиката не е като математиката, тя е различна за различните езици. А според българската граматика главните букви не се слагат на същите места като в английската.

Хората от БНТ, които искат да ни накарат да четем, трябваше да могат да пишат. И да изпишат логото на кампанията според правилата на българската граматика: „Голямото четене”. (Ирина Недева ми обясни, че много хора при пътуванията из страната правели забележка, но логото било направено така за красота. Тя е умна жена и със сигурност разбира, че нещо, което е погрешно, няма как да е красиво.)

Хората от БНТ, които искат да ни накарат да ги гледаме, също не е лошо да могат да пишат. И да поправят названието на сутрешния си блок от „Денят Започва” на „Денят започва”. Дали и тук е поради естетски причини или от искрена неграмотност? Учителката от съседния блок се кани да звъни в телевизията и да ги помоли да се справят с българската граматика, защото децата се опъвали: „Ама, госпожо, по телевизията…”

Не му личи на „Голямото четене” да прехвърля тълпи към страната на четящите, а трябваше, важно беше. Армията на четящите е все по-малка, а е изправена пред все по-тежки всекидневни битки. И никой, абсолютно никой няма да спечели войната, ако поражението е за четящите.