avatar

Вместо поздрав...

от queen_blunder на 10.12.2005 19:12 11 коментара , 2098 прочита
Категории: Смях до дупка! :)
Етикети: ученически бисери
... към създателя на този прекрасен сайт - Тери, и неговата очарователна приятелка Janichka, ще постна бисерите на моите ученици (третокласници). Откакто научих за bglog.net, станах негов постоянен посетител, и у мен много скоро се оформи мнението, че тук пишат забележителни хора. Даже към някои от тях вече съм развила искрена симпатия. Не можах да издържа да бъда повече нерегистриран потребител и ето ме при вас.Smiley

Ще се радвам, ако успея да предизвикам усмивки върху лицата ви, докато четете събраните от мен бисери от контролното по Човекът и обществото - учебен предмет, който доскоро се наричаше Родинознание. Целта ми не е критикуваме образователната система, а да се позабавляваме на хитроумните начини и подходи, за които се сещат малките ученици, когато учебният материал не е научен.

Въпросното контролно,както ще видите, е свързано с историята на България от основаването й до управлението на хан Омуртаг, и е направено от третокласници. Всичките задачи едно към едно сме ги правили като упражнения в клас, но въпреки това бисерите са налице.

Да започнем със задача втора. Децата трябва да открият и поправят грешки в даденото изречение, които са свързани с думата „тракийски”. И на двете места тази дума трябва да се замени с „гръцки”. Да, ама не - ето вижте кои са посочените от учениците грешки:





Тук пък са намерени друг вид грешки - правописни.



А този ученик наистина е открил грешка и вероятно е останал доволен от себе си. Тя е печатна и е в номерирането на задачите (след зад.2 трябваше да е зад.3).

В тази задача големи проблеми са създали думите „гробница” и „историк”. Вижте: 

 

Тук „историкът”, който според някои е „специално помещение, в което траките са погребвали своите владетели”, се е превърнал в „старик”:



Става още по-интересно, защото този ученик даже е проявил критично мислене и не е написал, че ученият е „гробница” - това е една от думите за допълване. „Гробница” е претърпяла корекции и за да бъде в същия род както „учен”, по-правилно разбира се е да се каже „гробник”.

 

А тук можем да отбележим, че ученикът е показал собствено мнение при изпълнението на задачата и не се е възползвал от предоставените му думи. И понеже се чете трудно, ще ви помогна: ученият, който описва миналото, е Тракийският конник.

 

Да преминем към четвърта задача.Тук Балканския полуостров е наречен византийски. И с право, защото Византия по това време се разпростряла из цялата му територия.

 

Владетелската титла е обект на спорове в следващите два примера, както и името на хана, с който византийския император е трябвало да сключи мир.

 

Тук можем да наблюдаваме солидни знания върху учебния материал.
 

Кой от кого е преписал? Не може да се установи със сигурност. Но пък може да се види колко трудно му е било на ученика да възстанови по памет годината, в която е създадена Българската държава.

 

Не можеш да напишеш „славяните” и да не поправиш следващите думи, за да стане по-ясна мисълта.

Историята лесно може да се превърне в математика. Не вярвате ли? Ето вижте:


Стигнахме до последната задача. Ах, тези ханове, колко главоболия създават на учениците с трудните си имена!

Може и да не се знаят имената на другите владетели, но не може да не е запомнено името на създателя на Българската държава. Ако ви е трудно да го прочетете, ще ви помогна: това е „хран срух”.

 

Името на хан Аспарух основателно може се модифицира в хан Остарух, защото той е живял много отдавна, в стари времена… Е, не че той е възстановил Плиска, но да не издребняваме.


 Тук пък пише „хан Остурук”

 

Да се чуди човек защо в тази задача е записано „имената на владетелите”, след като владетелят всъщност е един-единствен, а именно:


Хан Омуртаг! Това е ханът с най-трудното за писане име:







Най-хубавото, но вече казано сериозно, го оставих за десерт. Ето това е контролното, в което няма абсолютно никаква грешка. Изобщо не можете да допуснете чие е. То е на едно момиченце от виетнамски произход. Учудващото обаче не толкова е свързано с произхода му, а с факта, че детето живее в България едва от година и половина. За тоя твърде кратък срок то не само че вече перфектно владее български език (а и говори без никакъв акцент), но и отлично (за възрастта си) познава историята на България – една чужда за него страна.

П.П. Когато прочетох бисерите на моите ученици, те толкова много се смяха и забавляваха, че щом свърших с четенето, започнаха да тропат с ръце и крака и да скандират "Искаме още!".

 

 

Разпечатване