avatar

В КейбълТЕЛ преподписват договори без знанието на клиентите, а след това рекетират хората

от queen_blunder на 30.05.2009 12:39 19 коментара , 1972 прочита
Категории: Нещата от живота, Невчесани мисли, Размисли
Етикети: кейбълтел, мошеници, рекетьори
Е този път много се ядосах. Ама много. В края на абсурдната история вече ми светна, че всичко се прави нарочно. За да те ползват като клиент по-дълго време.

Ще ви разкажа моята кейбълска история засега само на вас, а по-късно, не се знае, може и да повикам господарите на ефира, за да я чуят и по-голямата част от сънародниците ни.

Ненавиждам подхода от типа рекет, но този следобед станах жертва точно на такова отношение. Ще се опитам да бъда кратка, а вие си представете, че цялата история ми е коствала часове безсмислени разговори, в края на които се оказваше, че отново се връщаме в изходна точка.

И така, през декември 2007 година аз подписах договор с КейбълТЕЛ за услугата дабъл плей – кабелна телевизия и телефон. Оказа се, че телефонът не функционира нормално, заради което е почти неизползваем. Влияеше се явно от атмосферните условия и от лошата техническа поддръжка и рядко се случваше да се свързвам успешно. А още по-рядко - да чувам ясно какво ми говорят отсреща през слушалката.

Мина 2008 година и през март на 2009 реших да се откажа от телефона. Отидох в касата и какво се оказа – че според компютърната система на  КейбълТЕЛ аз съм преподписала договора си. Нещо, което абсолютно не е вярно!

И познайте обаче кога съм го „направила”! Не, не бихте могли да познаете. През ЮЛИ 2008 година!!!

Е да, ама аз си пазя договора, в който пише, че злополучната ми връзка с доставчика на телевизия и телефон е стартирала през ДЕКЕМВРИ 2007 година. Според вас, как точно ще преподпиша договор ПРЕДИ да е изтекла годината? Или може би според служителите на  КейбълТЕЛ годината се състои от 7 месеца?

На моите въпроси се отговаряше по следния начин: "Не знам, така ми излиза на компютъра – че през юли сте преподписали договора.”

След двучасови изтощителни обяснения най-накрая служителката ми предложи да напиша молба, че желая спирането на телефона, както и някакво така наречено „становище” по въпроса, в което да изясня проблема - че НЕ СЪМ преподписвала никакъв договор с тях.

Написах ги и съответно следваше да получа отговор. Само че отговори от тоя род не си мислете, че идват в рамките на 1 месец, както би трябвало да е по закон. В моя случай ми се обадиха 2 месеца по-късно. Както и да е – и това ще преживея, само и само да ми се махне от главата този телефон, защото плащам за нещо, което фактически не ползвам.

Вчера касиерката звънна по мобилния ми телефон и съобщи, че съм получила положителен отговор на молбата и аз днес реших да приключа окончателно с въпроса. Само че вместо старата касиерка там заварих друго момиче, по заместване.

И историята започна отново. Същият разговор отпреди два месеца се проведе на нов глас за същото това време – близо два часа. Едни и същи обяснения до втръсване, без никаква надежда да се излезе от порочния кръг.


Както сигурно се досещате, служителката ми заяви, че аз съм преподписала договора.

„Покажете ми този договор, моля!” – настоях аз.

„Ооо, не мога да ви го покажа, защото тази документация се праща в центъра и там стои”.

Добре, но можете ли да ми обясните защо тогава аз трябваше да чакам цели два месеца? Та нали точно заради това - за да си направите сверка с написаното в моята молба + становище и да се убедите, че ВИЕ сте в грешка, а не аз?”

„Ами нищо не мога да ви кажа. Не знам.”

„Вижте какво – не издържам вече” – признах си откровено аз. „Не желая повече да имам вземане-даване с  КейбълТЕЛ. Отказвам се и от телевизията ви. Просто желая да прекратя всякакви отношения с вас, разбирате ли?”

Последва звънване в офиса и секунди след това ме свързаха с някаква мениджърка, която започна да ме увещава, че ако аз се съглася да остана само с телевизия, ще плащам не по 25 лева, а по 19,90, но за целта трябва да подпиша договор.

„О, благодаря!” – отговорих, изпъшквайки. – „Вече само като чуя думата „договор”, и леко ми прилошава. Не, благодаря, отказвам.”

След което с касиерката се разбрахме, че ще отида до вкъщи да взема модема и устройството за цифрова телевизия и ще им ги върна. После ще си платя последната сметка и се разделям с тях.

Да, ама не. След като приключихме с описа и подписването на приемо-предавателния протокол, тя рече:

„Вижте, вашият проблем може да се реши по един от двата начина: или се съгласявате за една година напред да ползвате кабелна телевизия за 25 лева на месец, или ни дължите неустойки до юли.”

„Моляяяяяяяяяяя? С вас повече договори не подписвам, но защо да ви дължа неустойки на всичкото отгоре, не мога да разбера?”

„Ами защото вие сте си преподписали договора през юли миналата година и това значи, че трябва да платите таксите за дабъл плей в пълен размер до този юли?”

На това място вече ми идваше да вия, но глътнах въздух и попитах колкото се може по-спокойно:

„И какво ще стане, ако аз не платя?”

„Ами ще получите писма, че дължите неустойки и след това нашите служители ще се заемат с вас”.

Да обяснявам ли, че това изказване ми прозвуча малко заплашително? Предполагам, не. Въпреки че не мога да предам интонацията, думите са достатъчно красноречиви.

Разговорът ни завърши с най-искрено обещание от моя страна, че ще заведа иск към КейбълТЕЛ, след като получа писмата за неустойките и че имам намерение да дам гласност на случая.

Пожелахме си накрая приятна вечер и аз седнах да ви опиша случая, за който съм сигурна ВЕЧЕ, че не е резултат на хаос, недоглеждане или неволна грешка, а на една изпипана мошеническа стратегия, провеждана от кабелен оператор КейбълТЕЛ.

Разпечатване