Олимпийският стадион в Берлин замлъкна. Лъвовете се появиха за миг и изчезнаха. Стотици хиляди немци не знаеха какво става. Не знаеха дали това е някакъв номер от програмата или нещо друго. Миг по-късно предпочетоха да вярват, че е номер и тълпата изригна в екстаз, докато организаторите пускаха небивали пиротехнически ефекти, за да замажат ситуацията, защото бяха сигурни, че не е. И че нещо страшно се е объркало.

Журналистите се надпреварваха да коментират случая. Марица Нюз Нетуърк заля света с новината буквално минута и тридесет и пет секунди след като групата изчезна, а немското издание Марица Мителдойче Цайтунг бе готова с извънредния брой само петнадесет минути по-късно.

***

На бойното поле бе мрачно и задушно. Групарите като че ли започнаха да осъзнават, че нещо не е наред. Лежаха в подножието на могилката и от много време насам започнаха да размишляват. Странникът оглеждаше Фендер-а за надрасквания и изобщо не забелязваше кървящия си лакът. Леденият си потропваше непознат поп-фолк ритъм с палките и съжаляваше, че му няма Тами-те. Баси Ди продължаваше да псува на автентичен родопски диалект. Скитникът оглеждаше бойното поле и галеше дръжката на ножа си, който винаги носеше в оригиналните рокерски ботуши от кожа на хипопотам. Щепс оглеждаше зениците на Веселяка, който пък от своя страна се свестяваше и разучаваше с интерес дълбочината на деколтето й. Ангелът бе в гръб на импресарката и се беше ококорил с интерес към кожените й панталони с ниска талия. Георг Ата мислеше.

Ледения навлизаше в кулминацията на мисленото си соло и тъкмо вдигаше палката за финалния чинел, когато тя се заби в нещо меко и остана във въздуха. Изненадан от неочакваното поведение на палката си, Леденият се обърна назад и брадата му увисна, а очите му щяха да изскочат от орбитите си. Палката бе потънала в очната кухина на Въоръжен до зъби нацист, който се строполи секунда по късно и с това я наби до задния край на черепната си кутия, а остатъкът, който стърчеше навън се скърши.

- Мамка му! Беше от скъпите – Не вярваше Ледения на внезапната загуба.

- Иха, ский кво пушкало – Георг изобщо не се впечатляваше от трупа на войника, а най безцеремонно му изтръгваше леката картечница от мъртвите крайници.

Веселякът забеляза новите придобивки и след секунди жонглираше с нападателните гранати на немеца. Винаги жонглираше, когато му бе нервно.

- Аааа, момчета. Май ще трябва да направим нещо. Положението нещо май не е наред – Каза замислено Щепс. - Някакви идеи?

Няколко минути по-късно музикантите бяха въоръжени с екипировката на неочаквания си гостенин. Щепс реши, че каската ще и стои много секси, а Скитникът забеляза, че шинелът се връзва идеално с ботушите му. Георг Ата слагаше новия си колан със сребърна катарама с пречупен кръст.

Скитникът бе забелязал някакви окопи на петдесетина метра от местоположението им. Сподели идеята с другите и те единодушно решиха да се доберат до новото прикритие. Пръв скочи Георг. Новата му картечница сееше огън, за да изчисти евентуалните пречки, а колегите му тичаха след него, приведени до земята. Веселяка продължаваше да жонглира, докато с невероятен номер запрати трите гранати към три от танковете. Беше го учил в десантното поделение в Пловдив, когато бе обявен за първенец на 68-ма десантно-парашутна бригада.

Внезапната взривна вълна помете като кегли тичащите фигури. Осмината нападаха един връз друг. Картечницата на Георг Ата удари през устата Баси Ди и му счупи два от предните зъби. Главата на Щепс се вряза в носа на Веселяка, а каската го направи на дреб и предизвика вокалиста към ново изпадане в безсъзнание.

Минута за освестяване и седмината се отправиха наново към окопа, влачейки отпуснатото тяло на фронтмена си. Най-сетне стигнаха до окопа. Скитникът скочи пръв вътре. Докато летеше към дъното на дупката ножът се бе озовал в ръката му, а миг по-късно в гърба на изпречилия му се нацист.

<<Предишна                                         Следваща>>

Всички: 1 , 2 , 3 , 4 , 5 , 6 , 7