Мила, Мерилин, разбирам, че започваш да остаряваш, на това се дължи "връщането към корените”. Нормално е човек в такъв момент да поиска да осмисли изминатия път. За съжаление, повечето хора не са способни на разумна равносметка и често правят една груба грешка – идеализират младостта си до неузнаваемост. Именно тука се къса нишката с мъдростта, която уж е присъща на всички, живели определен брой години.
Но ти отиваш дори по-далеч и правиш втора груба грешка – смесваш младежките си спомени с оценка на времето, в което си живяла. Това вече не е само твой проблем, ами престъпна носталгия, която – зародила се в множество кухи глави – изменя картината на миналото. Така комунизмът се превръща в мил юношески спомен, който трепка в сърцата на родителите от твойто поколение и служи за развеселяване на децата.
Бързам да те успокоя, че не сте изгубили никакъв авантюристичен дух и пламък в сърцата, тъй като никога не сте го притежавали – една от реалните особености на времето, което си преработила в главата си. Вярвам, че ще се съгласиш с това и няма да наречеш бунтарство скришното пушене и запивки, закрепването на герба с карфица... Комунистическият режим е предприемал малко по-груби мерки спрямо бунтарите от намаляване на поведението в училище.
Уважаеми блогъри, това е начинът, по който една млада особа, видимо с отявлени претенций за съвременност, притежание на верен усет за справедливо "осъждане", е коментирала някой (в случая мен), който персонално за нея е безкрайно непознат.Голяма е вината ми за това, че съм се родила в определено време и съм живяла в неговия ритъм, правила и порядки.Голяма е вината и на моите родители, които са символ на честност, добросъвестност и трудолюбие, защото са преживяли годините на социализма.Мило момиче, България не успя да достигне фазата на комунизма!Не зная защо си мислите, че всичко е било идеология и простотии, че хората не са живяли достойно и не са били повече за другите, отколкото за себе си.Повечето от съзнателния ми живот е преминал в условията на демокрацията, а от социализма спомените ми са повечето детски.Може би сте права, че вече ни е време да си отидем от този свят, защото не ни достига арогантност, жестокост и омраза към човечеството!
Напускам този сайт, за да не дразня в бъдеще младата дама с ужасния си соц стил! Желая Ви успех ,Борислава, и много приятели тук!Щастлива бях да срещна тук хора като Таничка( забележително момиче с най-голямото сърце), Тери, Дарла -Дейзи, Вампирското слънце и всички онези, които ми помогнаха да се почувствам по-добре в един тежък за мен период, в една далечна далечна страна! Благодаря ви и бъдете здрави!
Може би аз съм тука не най-старец, но все пък по-стар съм от многите тука. Искате ли един съвет?Не правите твърде далеки изводи от всичкото. Повтарям още един път: млади хора често обижават като не искат да правят това. Те още не се научили да чувстват силата на думите си.Разберите това, моля!
И не прекалявайте
Май е вярно, че аз и Arbitration сме най-старите тук. merylin, ти естествено имаш пълна свобода да послушаш сърцето си и ако то ти казва да се оттеглиш, направи го. Ето и една елементарна сметка - постовете ти са прочетени от над 450 човека. И оценките са високи. Как си успяла да повлияеш на всички тези хора?
Борислава, да, ние сме по-различно поколение. Бяхме възпитани по един начин, а след това се наложи да пренаучим някои изначални истини. В резултат на това някои от нас се умориха. Но знаеш ли, ние се научихме дори в условията на бясна конкуренция да подаваме ръка на изоставащия. И съзидавахме. Тогава. И сега. Сгромолясаха се реалностите ни, но ние съграждахме нови.
Ние трябваше да пренаучим себе си и да научим и вас. Ама хайде помогнете ни да го направим де. Ако можете бъдете по-добри от нас, но никога не ни винете. Правили сме най-доброто на което сме способни. В същност това правите и вие - най-доброто на което сте способни. Имаме разбира се и вини. Самият аз не съм светец. Вършил съм и злини. Но никога, ама никога не съм атакувал духа на човека. Агресията е непростим грях. Никога не съм се захранвал с духовна енергия чрез атака на друг човек.
В същност тоя разговор може да се окажи полезен...
Arbitration, прав си. И аз исках светът да е в краката ми когато бях на 25. Идеята беше докато стигна 30 да съм го променил. В същност светът се промени когато самият аз бавно и мъчително започнах да се променям.А за агресията - понякога в човека има скрита агресия която той не осъзнава. Дали не е по-добре да се разбули?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви