avatar

„И мен също“

Не обичам хештагове. Не обичам либерална фарисейщина. Не обичам, когато ме пращат да подкрепям Конвенции, Прайдове и други мероприятия на властта, защото „човешките права са решението“. Не обичам да се молим на насилниците да насилват по-рядко и по-законно.

Но тези дни няколко мои фейсбук-приятелки публикуваха собствените си истории под тага #metoobg. Първата нямаше кураж да я разкаже публично, за да не травмира родителите си. Но мисля, че трябва такива неща да бъдат четени по-често, за да започнат да се случват по-рядко:

Бях на 13 години, когато 30 годишен мъж ме изнасили.
На 13 години аз не знаех какво е секс, но вече ми бяха обяснявали какво е изнасилване.
“Пази се от тоя”
“Защо?”
“Пази се ти казвам”
“Ама защо?”
“Защо, та защо!….Защото е изнасилил тука едно момиче оня ден в асансьора на осем етажния блок”
“Ама как? Тя не е ли викала?”
“Викала е! Викала била майка си” …. “оня така се вбесил, че след това я закарал при майка й …. и я накарал пред майка й да му духа…. да знае другия път да не вика”
…..
Аз затова не виках. Ако викам щял да извика и други. Мутра бил. Познавал много мутри. Всичките щял да ги извика.
На 30 години, моя изнасилвач живееше в апартамента на родителите си. Помня каренцето на масата в хола …шито на ръка… на една кука. Помня дантелените пердета, които стигаха до земята. Помня буланата на фотьойла. Помня как навираше пениса си в устата ми и ми блъскаше главата. Помня как чорапогашника ми под дънките беше скъсан. Помня как цялото ми тяло беше лепкаво.
….
Никога не казах на нашите. Не знам колко момичета е изнасилил тоя педофил. Не знам дали продължава да изнасилва. Не знам дали каренцето си стои в хола на майка му на масата. Не знам дали той е убил ученичката, чийто труп беше намерен в парк Марица.
Не знам.

Ето още една история, пусната в коментар на предишната:

С мен блудства гнусен дядка, когато бях на 7, връщах се сама от репетиция за училищно представление. Скапа ми живота. Не обичам да разказвам тази история. Описах я веднъж някъде около 9 клас за час по творческо писане на английски. Като я намеря ще ви я пратя. Срам и позор за всички шибаняци. През 1987г, когато родителите ми най-после разбраха какво съм преживяла, не направиха нищо. На молбата ми да го намери този човек, баща ми отговори, че това е невъзможно. Според милицията такива неща не се случват, никой няма да ни помогне

Скоро се бях запознал с Галина по съвсем друг повод. Бях изненадан да я видя по телевизията по повод прословутата Конвенция. Да разказва историята си:

Няколко седмици преди да стана на 20 години, бях на път за София – за интервю за виза за Англия. По пътя се отбих в Пазарджик за концерт на група „Виолетов генерал“, на който се очакваше да се срещна с много приятели от нашата дарк уейв сцена. Беше празникът на града. Централният площад беше препълнен. Но ние се отличавахме – с нестандартни черни дрехи и прически, кубинки. Набелязали са ме. Опитаха да ме заговорят, но ги отклоних. След концерта тайфата ни се събра на купон при едно от момичетата. Призори музикантите потеглиха за хотела, където бяха настанени. Излязох с тях да ги изпратя и да довършим разговора, който бяхме подели. На връщане към купона онези типове ме засякоха. Трима. Били ме търсили из целия град. Обясних, че нямам интерес към общуване с тях, но не се съобразиха. Извикаха такси и ме натикаха вътре на сила. На шофьора заявиха, че съм много пияна. Така и не ми повярва, че ме отвличат.

Закараха ме в някакъв апартамент. Зарадваха домакина със сексуална плячка. Единият ме удари и събори на земята с предупреждение да правя каквото искат. Изнасилваха ме многократно. До вечерта. Редуваха се всички. Никаква храна. Пълно изтощение. Крепеше ме надеждата, че каквото и да правят с тялото ми, ще ме пуснат накрая на свобода. Молих ги за това. Един по един. Не би. Кроежи да правят сутеньорски бизнес с мен. Контрастът с приятелите ми някъде навън, с мечтаната Англия… Нямаше друг изход. Проверих. Заключени врати, заковани прозорци, постоянна стража – да не викам, да не се измъкна. В един момент останах сама с един от тях срещу отворената врата на терасата. Импулсивно го пратих уж за вода и се засилих през парапета. Свобода!

Събудих се в реанимация. Обясниха ми, че ме е спасило някакво дърво, смекчило полета надолу. Проточено съживяване. Множество операции през годините. Следствие, съдилища. Двама от извършителите бяха заловени. Другите избягаха. Това наложи разделяне на делото на определен етап. Първите двама бяха осъдени. Не съм се интересувала от съдебните последици в интерес на истината. Не сме наемали адвокат дори. Въпросът беше поверен на правосъдната система. Но на няколко пъти през годините ме призоваваха да свидетелствам отново и разбирах докъде се е стигнало. Че бегълците не са открити. Не съм искала мъст, възмездие, обезщетения. Но да си понесат отговорността по техния си път. Аз – по своя начисто. И да няма повече подобни преживявания нито за мен, нито за други същества. Светът обаче остава препълнен с всяческо насилие.

Съзнавам напълно, че фейсбук-контактите ми не са случайни и по тях не можем да съдим нито за количеството на насилието, нито за реакциите на него. Но когато видиш да споделя някой, когото познаваш лично, нещата изглеждат по-сериозно. Затова споделям и аз – нека станем сериозни!

Следващият път когато медиите започнат да ни занимават с „права“ и „конвенции“ добре е да си спомним, че огромната част от насилието около нас остава скрито. Ако не харесваме какво правят онези, които решават за нашия живот, трябва да имаме свое решение.


https://bezlogo.com




Допълвам с опита на две френски асоциации и една книга за свободно сваляне от сайта на едната от тях, които може да помогнат за движението у нас:


Асоциацията Травматична Памет и Виктимология
L'association Mémoire Traumatique et Victimologie (Dre Muriel SALMONA )
https://www.memoiretraumatique.org/





Асоциация СТОП на Сексуалните Насилия !
Association Stop aux Violences Sexuelles !  (Dre Violaine GUERIN)
https://www.stopauxviolencessexuelles.com/

https://www.stopauxviolencessexuelles.com/wp-content/uploads/2013/12/head_logo1.gif





КНИГА
Dre Violaine GUERIN
STOP aux violences sexuelles ! 
Écoutons donc ces corps qui parlent !
https://www.stopauxviolencessexuelles.com/wp-content/uploads/2013/10/medical-stop1.pdf






Още малко храна за размисъл и не само за размисъл...:




Диктатът на фантазмите – «идеалните» образи, моделирането на «женското» тяло и неосъщественият бунт

В текста се анализира пост"комунистическата" трансформация на женските образи, които редуцират българската жена до ролята й на тяло - обект на желание и предмет за консумация. Изследват се репрезентативните кодове на крайно сексуализираните рекламни и медийни образи и начина, по който те моделират телата на средностатическите български жени и момичета. Статията разглежда променената социална роля на пост-тоталитарната жена, като акцентира специално върху детерминираността на успеха на жената от нейната сексуална привлекателност.


https://www.notabene-bg.org/read.php?id=112

Автор: Гергана Попова - Списание NOTA BENE, № 11 (2009) 
(или https://bglog.net/Obrazovanie/35788
)



Звеноводката Радка и по-късните пиратки - Гергана Попова

https://GrosniPelikani.net 

Звеноводката Радка и по-късните пиратки 
3. Триумфоращата женственост

Звеноводката Радка и по-късните пиратки 
2. Възвърнатите тела

Звеноводката Радка и по-късните пиратки 
1. Преодоленият пол 

За майчинството наивно




 

"Мъжкото господство"
https://www.kultura.bg/media/my_html/2281/daskalova.htm
В една от най-успешните си книги, "Мъжкото господство", Пиер Бурдийо се опитва да разгадае механизмите на сексуалната диференциация в съвременната култура. Той използва етнографското описание на кабилското общество като средство за изследване на трайно вкоренените в съзнанието и в несъзнаваното символни структури. Разкриването на тези устойчиви структури го кара да постави няколко въпроса: какви са механизмите и институциите (семейство, църква, училище или държава), които осъществяват тяхното възпроизводство? Възможно ли е те да бъдат неутрализирани? Кои са силите, които могат да извършат промяната в андроцентричните нагласи?



 

"Бягащата с вълци" - откъси
https://4eti.me/...
ИНСТИНКТИВНАТА ПРИРОДА НА ЖЕНИТЕ
Във всяка жена живее могъща сила, носеща позитивни инстинкти, пламенно творчество и вечно познание. Тя е Дивата жена, която представлява инстинктивната природа на жените. Но тя е застрашен от изчезване вид. В БЯГАЩАТА С ВЪЛЦИ д-р Естес разкрива богати интеркултурни митове, приказки и истории, много от които от собственото й семейство, за да помогне на жените да възстановят връзката си със здравите атрибути на тази инстинктивна природа. Чрез историите и коментарите в тази забележителна книга ние възвръщаме обичта си към дивата жена, разбираме я и я приемаме в дълбокото си психе едновременно като вълшебство и лекарство. Д-р Естес е създала нов речник на женското психе. Плодородна и животворна, това е психология на жените в най-истинския смисъл на думата, познание за душата.
НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЯКА ЖЕНА И СЕМЕЙСТВО - Преведена на 27 езика

За дивата женска природа и Клариса Пинкола Естес
https://sunflower.blog.bg/nauka/2008/08/08/za-divata-jen...20650





ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ - БУНТАРКА ОБРАЗЕЦ
https://bglog.net/Obrazovanie/43440
Пипи Дългото чорапче е насърчавала поколения момичета по целия свят да се забавляват и да вярват в себе си. В хода на своите истории тя прави чудеса за равенството между половете. През настоящата /2005/ година противоречивата героиня от книгата на Астрид Линдгрен отбелязва своята 6 годишнина.