Интересно как човек обвинява англосаксонщината и в същия момент възприема тяхната пренебрежителна представа за ЕС? И какво значи точно "се крепи на боята"? Изобщо не го разбирам този израз.
Преди малко четох едни спорове в "Новинар" за съвременните български писатели, та там се изказваше тезата, че романът умира като жанр, защото днешните млади читатели не могат и не искат да прочетат нещо по-дълго от SMS.
Но наистина е смешна тази американизация на езика ни.
Ела-брей, никога не го бях чувала, честно. Но наистина звучи добре. Харесва ми.
А за смс-ите, ми според мен вина имат учителите (извинявам се, не се засягай). Честно. Точно в училище, човек трябва да се научи на красотата на книгите. И ми е много мъчно като чуя ученици да си преразказват на 2 на 3 книга в трамвая. Ми то изобщо не е същото. И понеже учителите не си правят труда да им изискат да прочетат книгата/със съответното наказание/ и никой естествено не го прави. Пък има някои книги, които определено трябва да се прочетат в определена възраст. Не обвинявам никого, просто е хубаво в някои области да се проявява твърдост. Ако не трябваше да прочета Тютюн примерно никога нямаше да го направя (нямаше и да знам че го има). И нямаше да знам великият израз "емоционален дебил".
Но пък погледнете го от тази страна, в интернет 90% от информацията е в писмен вид. Така че щат не щат трябва да четат :)
"Писмените знаци на българите" от Боно Шкодров"Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница" от Ради Панайотов
Ела, нали наскоро ни показаха един такъв сайт. Пък той се оказа като всички други форуми, просто малко по-цветист :) Добре де, имаше гнусотии, но те са си целенасочени. Ние не случайно не влизаме там.
Между другото, интересно е, че нежеланието на младежите да четат се свързва основно с липса на търпение да четат 100 страници докато им стане интересно. А търпението е присъщо на сърцето според тибетския будизъм. Въпросът е, това води ли до по-безсърдечно поколение? Такова което е оттегчено от всичко и си мисли че е видяло и изпитало всичко? На мен ми се струва че има нещо общо.
Пък за възпитаването на любов към книгите преди училище, не знам. Все пак се предполага, че в училище се учиш да четеш. Преди това могат само да ти четат книги-което не е лошо, аз като гледам какви хубави и шарени книжки с приказки има направо ми е жал, че няма на кой да ги прочета. Но не е точно същото. Пък и бабите, които гледат децата основно трудно ще се хванат да четат книжки и да възпитават въображението в малките.
И все пак, единственият начин училището да не отговаря за любовта към книгите е да се учат децата да четат в детската градина или в университета :)
Може би си прав, може би наистина ако на човек дори и не му хрумва, че една книга може да е интересна, няма как да му хареса. Но това предоставя много голяма възможност за бягане от отговорност.
ДЗБЕ: http://eim.toshuniverse.com/dzbe"За чист български език" http://branilnik.blogspot.com
Предстои "прераждане" на ДЗБЕ/ДУБЕ (Дружество за Защита на Българския Език/...за Усъвършенстване на Българския Език).Ако искаш може да се включиш в някое от крилата. :)
За компютър освен ЕИМ, която и аз харесвам :), има и по-обикновени: сметач, изчислител (-на машина, което си се ползва) и др. Само бих отбелязал, че някои от българските думи които посочваш не са с български произход, просто са стари чужди думи. "Програма" е от гръцки, "преса" сигурно е от латински и т.н. и тук проблемът може би не е толкова в чистотата, колкото в това че идват нови чужди думи.
За "програма" в Юнашкото наречие имаше цяло синонимно гнездо, за различни обслови. Напр. "глаголица" означава програма на асемблер или машинен език. "Глагол" означава програма или оператор в програма на език от високо ниво. От там "глаголя" - програмирам. "Стих" значи програма на асемблер, поради подобния начин на оформление. И др...
Eзикотворец: http://eim.toshuniverse.com/ezik
Сега, позволи ми все пак да изкажа едно несъгласийце.
Значи, едно време в училище като учихме за чуждите думи в българския език, даскалката ни (много печена), каза нещо, което и до ден днешен не мога да опровергая. Ставаше дума за това дали чуждите думи водят до обедняване на езика. И идеята беше, че не винаги. Чуждите думи правят езика беден само когато за съответната дума има една точно такава същата в родния език, един вид еквивалентни по значение. Тогава е обедняване. А ако чуждата дума навлиза, защото носи някакво друго, малко по-различно значение, тогава даже се води обогатяване на езика, защото го прави по-богат на думи с различни нюанси.
Сега .... що се отнася за съвременните английски думички, знам, първата реакция винаги е "вън, вън!". Но прегледай пак примерите и се замисли дали поне една част от тях (не казвам всички! Определено има твърде много обедняващи чуждици!) .... но поне една част от тях не правят точно обратното....
:)
Ами според мен, например, думи като френд или фешън може би са излишни, има си същите български еквиваленти. Но кликам, например, се отнася за щракане именно с компютърна мишка. То може да бъде заместено с щракане, но си има и свое си уникално значение. Пък и в наши дни мишките са толкова безшумно направени, че то направо вече сравнението с щракане (примерно: щракам си с пръсти) е най-малкото далечно... :)
Същото се отнася (поне според мен) за линк. Едно е линк, едно е връзка! Връзка може да е на обувка, телефонна, любовна, може логическа връзка и може връзка магданоз. А линк е едно такова синичко (най-често) дето можеш да го цъкаш. Е....обедняване ли е това или е обогатяване...?
Хм .... мисля си .... трябва, хубаво е да си държим на уникалността, на българското, на характерните черти. Дет викашш ти, на таратора и мастиката. (Само таратор и мастика!!!) Но пък и не е пък чак толкоз хубаво да се затваряме зорлем за чужди влияния - дори и да има някакви вреди, не знам.... на мен ми се струва, че може би пък ползите да са повече. Пък и аз имам една такава вяра в българското .... в смисъл, абе ..... щом 500 години не ни претопиха, сега едно ЕС ли ще успее?:) Ще си останем българчета, ще сме в крак с модата, ще си обогатяваме езика, защото той, езика, си се развива както си се развива и народа и историята и всичко .... и така .... :)
Но обогатяването би могло да бъде и по друг начин - не само като се повтарят чужди думи, които излизат на екрана, а и като се творят думи с наличните морфеми и им се дават нови смислови оттенъци в текстове. (То всъщност се прави, но масово само в разговорна реч жаргон и в ограничени групи от хора).
Бях чел едно изследване, според което българският е няколко пъти по-беден на синоними от руския в областта на компютърните технологии. Руснаците знаят и английските думи, но си измислят и техни, а българите папагалстват само от английския и нямат самочувствие да използват морфеми, с които говорят за "обикновените" неща.
Начинът по който идват повечето чужди думи според мен не е за да обогати езика, а просто по-голяма езикова сила "облъчва" достатъчно много хора, които повтарят като папагали (или пък някой важен го прави) и думите навлизат по "естествен" път... Това е най-естественият път.
Смея да твърдя, че много от моите думи изразяват чудесно смислови оттенъци, които не могат да се изразят по друг начин, а "езикочистители" като Константин Петров създават ясни от само себе си думи, както са правили предишните "езикочистители". Никой не ще и да чуе обаче, защото "това е изкуствено" (и не е модерно), нямаме авторитет и пр., а другото е "естественото развитие на езика".
На английски "линк" не означава само хипервръзка в документ - това си е обикновена дума, която звучи като термин само ако се упоребява в ограничен контекст. И дори тогава, ако питаш някой български мрежар, той ще те пита "Какъв линк? ъп или даун?" (скорост на връзката...)
В разговорите винаги има контекст. Ако пишеш в чат и кажеш "дай връзка...", обикновено няма да значи "магданоз", и тогава връзка и линк са синоними. Ако пък си обуваш обувките и кажеш "мамо, оправи ми връзката", това няма да значи онова синичкото, подчертаното. :) А ако кажеш на жена си пред огледалото - може ли да ми завържеш връзката? - това ще значи вратовръзката и т.н.
В повечето думи има многозначност...
А "мастика" не е ли гръцка напитка... И айрян и ракията - турски... Мусака - гръцка или турска? И т.н. :) "Българско-небългарско" е объркано - много неща, които просто са утвърдени прекалено отдавна се приемат за "наши", но някога също са били наложени от чужда нация. Лошо-добро - също май е объркано. К'вото - такова.... :)
ПП. Дано лютеницата поне си е наше изобретение!!!...
Но както виждате, с развиването на технологиите хората се стремят да превеждат всичко което могат. Гугъл направи автоматичен преводач, който не е лош. Линукса ми е изцяло на кирилица. Фонетичната съм си я направила както ме кефи. Не е толкова зле.
А с коментара на Тош съм напълно съгласна. С малкото допълнение, че обикновено липсата на български варианти се свързва преди всичко с езиковата неграмотност на някои хора, които просто не знаят езика достатъчно, за да намерят подходящ синоним. Което не значи, че не трябва да има и чуждици, просто че все пак е хубаво да не са съвсем хаотични. Щото думи като фешън и тренд и тишърт много ме дразнят :)
Tosh, както съм писал в началото, много малко са чисто българските думи. Просто съм против това да се употребяват чуждици с единствената цел да се покажем колко много го шпрехаме английския. Наясно съм, че един език ако не се развива, умира. Това, което ние правим обаче е да се стремим на всяка цена да използваме чуждица, не само за да внесем разнообразие в речта си. Иначе, без да съм филолог, съм наясно, че езикът ни е смесица от какво ли не и в никакъв случай не е нещо уникално.
denijane, мерси, бях забравил за "тренд" :)
Искам да изразя едно друго несъгласие - с това, че ако си проявим типичните български черти, няма да ни възприемат по света. Е, аз лично си проявявам моите типични черти, и ме приемат. :)
Откачам, като чуя някой да ми заменя компютърните чужди думи. Късно е, чадо, трябваше много по-рано да стане. На френски това го има още от самото начало на компютъризирането (ей тая дума въобще не съм сигурна, че съществува, хаха) и все пак, въпреки че си имат техни думи, често употребяват английските, щото никой не ги разбира. На фински също има думи на фински, както и пофинчени английски думи. Като гледам и двата народа не са си загубили народностите характеристики.
Що се отнася до другите неща, за мен лично "фешън" носи ирония, в никакъв случай не е равно на модно, модерно.
Френд вече е дразнещо.
Общо-взето съм съгласна с Гаргичка.
Ами .... на мен ми се ще едно такова българското да си има собствен, уникален, неповторим облик и да не се дублира ни с гръцко, ни с турско, ни със сръбско.... но какво да се прави.... Едно слънце ни е пекло.... пък и може би като и тук и в Гърция и Турция има домати и чушки, и тук и там ще се прави лютеница. Някво по-скоро регионално, отколокото национално. Пак не е лошо де, пак си е разлика спрямо Германия, например.
Обаче страната на розите сме си ние! Нъцки!
А за националните ястия, ми как искаш да са национални като когато са се създавали всички сме били широко турско поле с елементи на планини :) Много трудно можеш да изолираш типично българските неща. Може би само ракията от де що падне може и да мине. Но като непознавачка на ракия, щото не я и пия, може и да греша.
Но ако не уникални, нашите варианти са със сигурност различни. Примерно бялото сирене не е като фетата. Лютеницата си е доста специфична. Киселото мляко е съвсем различно от йогурта поне това на село. Няма смисъл да се твърди че нашите неща са оригинални-важното е да се обясни, че и гръцките не са гръцки-това просто е балканска кухня. Регион, който никои граници не могат да спрат да се омесва :)
За розите - според Уикипедия, първото розово масло е добито в Индия и Египет. А по телевизията гледах, че у нас маслодайната роза е внесена от Персия. Обаче това не променя факта, че точно България е страната на розите. И е известна монета с роза на одрисите още от преди Христа.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви