Холи ленгуидж ъф май ансестърс

от LaSombra на 09 юли 2008, 18:06

Категории: Български език
Етикети: български , медии , език , чуждици

 
Отивам с мишката и кликам върху един линк...
Вчера бяхме с един френд в мола...
Намерих си едни много фешън дънки...
С моя отиваме на спа...

Не ви ли омръзна от тези изрази? "Кликам върху един линк" преспокойно може да бъде изречено като "щракам върху една връзка". Само дето тогава не е "фешън". Забравихме дори милата "кльомба", която си беше чисто наше творение и я заменихме с "ет".
Интернет адресите вече не са разделени с "точка" а с "дот". А какво стана с българския?

Ако се замислим реално, много малко са чисто българските думи, характерни само за нашия език. Повечето са с корени в старославянския, руския, гръцкия, турския, а някои -- от латински. Това е нормално. В крайна сметка, кой ли от тези народи не е вършал по нашите земи, кой ли не се е опитал да ни приобщи към своята велика империя. И на коя ли империя не сложихме край. Сега наред е Европейския съюз, който бездруго се крепи на боята, така че едва ли ще ни е трудно. Това обаче е встрани от темата.

"Език свещен на моите деди". Език, който разпродаваме и унищожаваме при всяка възможност. Докато е нормално да имаме думи със славянски или гръцки корен, то навлизането на английски думи 1:1 няма никакво оправдание. Каква обща история имаме с
англоговорящи народи, като изключим гъзоблизачеството към "най-великата нация на света"? След като кирилицата бе призната за официална азбука на ЕС, ние правим всичко възможно да я затрием. Същото отношение имаме и към езика си.

В някои случаи използването на английски е оправдано. Пример -- компютрите. Докато за "софтуер" можем да изпобзваме "програма", то за "хардуер" е много по-сложно да се намери превод. Буквално означава "железария", но това звучи пренебрежително. Същото важи и за компютър (ЕИМ беше добър опит). Да не говорим за "тулбар" или -- не дай си Боже -- за "дебъгване". Но "кликам"? Или "линк"? Стига де!

Та да се върнем на горните примери. "Френд". Ако не употребиш тази дума не си фешън. "Приятел" е тъпа дума със славянски произход, нищо общо с братските Съединени щати. Ако не употребяваш английски думи няма да си популярен в даскалото (за това не съм чувал да се употребява заместител... явно защото "даскало носи пренебрежителни конотации, които се губят при превод), и не можеш да си намериш гадже. Същото важи и за "търговски център".

Хлапетиите, които използват (понякога криворазбрани) английски думички са едната страна на монетата. Другата са нашите
политици и бизнесмени, възрастни и сериозни люде, които с готовност употребяват изрази от рода на "стенд-бай споразумение" или "овърдрафт". Понякога причината е в простия мързел и умствена невъзможност да се намери подходящият израз на български. В други е много по-страшно -- дълбокото убеждение, че едно изявление пред пресата (сори, мас-медиите) на нормален български език звучи непрофесионално и прекалено лесно разбираемо. Колкото по-завързано и англоезично е едно изявление, толкова по-трудно е за простия човек да го проумее и да схване що за глупост е изказана в него. И изобщо, както е казал Лий Йакока -- ако сте разбрали какво съм казал, значи съм се изразил неправилно.

Какъв е ефектът от цялата работа? На първо място -- унищожаването ни като народ. От българи се превръщаме в някакви си хорица без определена националност, които бръщолевят за молове и спа процедури докато си нагъват мастика с таратор. Наред с това вестниците, телевизията и изобщо целият живот стават все по-неразбираеми за обикновения човек. Пример -- майка ми. Онзи ден пред нас на светофара имаше едно такси с лепенка "денонощен каско асистанс". Женицата бе много учудена като й обясних, че става въпрос за застрахователна пътна помощ. Да не говорим за "пуешки тримингс", продавани в една голяма верига супермаркети в София. Така де, кой ще купи пуешки обрезки? Виж, "пуешки тримингс" звучи апетитно, истински деликатес.

И знаете ли кое е най-лошото? Че няма как да се приобщим към Европа освен с бръщолевене на развален английски. Не можем да го направим с характерните си български черти. Ако ги проявим пред света ще бъдем изхвърлени начаса. Не можем да го направим и с качествени стоки, защото просто нищо не произвеждаме. Знаете ли какво е "тежко, скъпо и не рита"? Това е българска машина за ритане. Единственото, което ни остава е да забравим езика си и да започнем да употребяваме колкото може повече чуждици, че да
ни разберат, па белки дадат някой лев. Също като просяка във Варна, който беше хванал едно помиярче и закачил на врата му
картон с надпис "Prodava se ku4e" с надеждата да привлече някой от англоговорящите туристи за клиент.