Според една често цитирана мисъл на Джон Ленън, която много обичам, "животът е това, което се случва с теб, докато си зает да правиш други планове".
Според друг паметен цитат от "Форест Гъмп" "животът е като кутия с шоколадови бонбони - никога не знаеш какъв ще ти се падне".Моите размисли за живота днес бяха провокирани от нещо съвсем конкретно. Докато гледах как дъщеря ми се бори с водата в дълбокия край на басейна, а аз просто гледам отстрани, без да мога да и` помогна дори със съвет... Колко глупаво звучат съветите в подобен случай - "Не, не си движи така ръцете! Не дишаш правилно!" Вероятно като порасне, съветите ми ще и` звучат също толкова нелепо: " Не, не е хубаво да си боядисваш косата, защото... (не продължавам, защото няма смисъл - тя и без това ще е престанала да слуша още след първото "не")".
Но във времето днес, сега, когато безпомощна я наблюдавах как се бори едновременно с водата, страха си и земното притегляне, не можех да не си помисля колко много животът прилича на този басейн.
За човек, който е загубил всичко, казват, че е "достигнал дъното". За хората, които не се справят успешно с житейските предизвикателства, се казва, че "давят мъката си" по един или друг начин.Животът е произлязъл от водата - и въпреки цялата му сложност водата е аналогия, която добре описва Смисъла му. Стремежът на всеки е да се задържи на повърхността. Да има по-удобна позиция и да не изразходва прекалено много сили. Затова тези, които не умеят да плуват/живеят правилно, отпадат първи от състезанието. Понякога преди изобщо да са разбрали, че има състезание. Чиято основна цел е да останеш жив максимално дълго...
За което решаваща роля има и правилното дишане ;)...
Ако водата е в чаша, можеш да я погълнеш, но на места, където тя е повече, тя би те погълнала:)
Въпреки, че винаги има изненади - малките камъчета обръщат колата - една глътка е достатъчна да те задави:)
Страхотно! Какъвто съм си дървен философ, веднага почвам да разсъждавам нататък, нали обичам точните формулировки: "Животът е безопасен, когато се поема на малки глътки".
"Животът е по-силен от теб, затова е позволено да го мамиш - винаги имай подръка спасителен пояс " .
Имаше един друг афоризъм (не помня автора) - "Животът е болест, която се предава по полов път и винаги има летален изход" :).
Ми то басейнът ако не е хлориран, сума ти зарази можеш да пипнеш ;)...
Metallica – До смърт Животът изглежда си отива от мен Отдалечава се със всеки изминал ден Чувствам се така изгубен, сам Няма никакво значение за никой друг Аз просто изгубих интерес да бъда тук Нямам нищо повече какво да дам Нито има мен какво да задържи Нека дойде краят – да ме освободи Нищо не е такова, каквото бе преди Липсва ми Онзи Някой, който вътре в мен стои Обезверен до смърт, истина ли е това Не издържам повече на тоя ад Обхваща ме такава празнота Че просто ще се задуша Нарастващ мрак главата ми обвива Бях себе си, но Той си отива Никой друг освен мен самия не може да ми даде избавление Но няма вече значение Не мога сега изобщо да мисля Да мисля защо дори да опитвам Кой знае Вчерашният ден без следа сякаш отлетял е Но с топло обятие посреща ме смъртта Сега просто ще кажа сбогом на света Сбогом на света Сбогом на света Сбогом на света това е в синхрон с моето състояние днес
А за определението какво е живота си спомням думите на учителката във филма "Момчето си отива", които тя отправи към младежа абитуриент на изпроводяк: че животът е такъв, какъвто е.
Gen,
Когато на едно място се затваря прозорец, на друго се отваря врата.Важното е да паднеш 99 пъти, но да станеш 100.
Куини, късметът на човека е просто неговата гледна точка :)...
В тази връзка - страхотен виц от Лорда в последния пост на Шогун:
"Песимистът вижда тъмен и мрачен тунел, оптимистът вижда светлината в края на тунела, а реалистът - приближаващият се към тях влак. Машинистът пък вижда трима идиоти седящи върху релсите:)"
Хе, очевидно тук най-правилната гледна точка е тази на машиниста :)...
Късметът на човека е една мнооого голяма тема, която бихме могли да разискваме и друг път. Но при всички положения – вярвам в това! – че той се заслужава. Не е нещо, кацнало случайно на нечие рамо. Струва ми се, че в това отношение сме на едно мнение с теб :)))
Ми мисля си, че аксиомата трябва да претърпи някои изменения, но без да я превръщаме в теорема :) В смисъл такъв: съдбата ни е предначертана (аксиматично погледнато), но ние я препрограмираме с всяко наше действие и дума. Късметът, ако звездите са рекли, си го имаме (той ни е даденост по съдба), но в каква степен ще ни се предостави и доколко ще се възползваме от него – зависи от самите нас :)
Коприва, не казваш как си ти с плуването :)? В пряк и преносен смисъл.Аз в пряк смисъл не мога да плувам, а днес се оказва, че и в преносен смисъл (т.е. като житейски умения) не съм се справила особено добре - аз си пия кафето с новина за фалит на банка тук, в която за нещастие имам сметка. Дежа вю... Присъствах на толкова фалити и изгърмели пирамиди в България, и сега историята се повтаря (в потвърждение на думите на Белеф/Олендорф)...
Е, поне имам закалката от България - винаги да очакваш най-лошото; макар че точно за тази банка ми се кълняха, че не можела да фалира...Както и да е. Това е едно от нещата, на които не мога да влияя. Яд ме е въпреки всичко. Сега му е времето да се възползвам от всички съвети, които вчера давах на Ген...Допивам си кафето и отивам да си търся втора работа...
Ела,ти ли си в основата на финансовата криза в Америка?Пренесла си през океана малко български опит!Не се притеснявай и аз все с българския си опит си ходя.Докато стъпя в Германия и ги затресе безработица.И кой виновен?Чужденците,т.е. аз!
Твоите съвети вчера към Ген помогнаха и на мен!
Плувам (и пряко и преносно)във всякакви води(най-вече мътни).Все пак на море съм родена и израснала.Обичам обаче да знам,че сушата е близо.На кораб издържах само месец.Много ме стегна шапката.И сега ме стяга.Пак се задържах дълго на едно място!Човекът е човек,когато е на път!
Намери повече работа и пращай и насам!Работим работа всякаква,предимно за без пари!
Ще ходя скоро в Плевен на откриването на Биеналето на малките форми.
Успех в търсенето!
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. После професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. "Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот-семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща -работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало-малките неща.
И продължи - "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък." Една от студентките вдигна ръка и попита -"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна -"Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
Водата е интересно нещо. Трудно е да я контролираш, макар да изглежда податлива. Не случайно е една от стихиите. Обаче ако не й се плашиш, може да те научи на най-голямата радост: да се държиш над водата. Успех на твоето момиченце, Ела!
- Можем ли да кажем, дон Хуан, че смъртта е единстве ният истински враг, който имаме? - попитах след секунда.
- Не - отвърна убедено той. - Смъртта не е враг, макар че изглежда така. Не смъртта е нашият разрушител, въпреки че ние си мислим, че е.
- Какво е тогава, ако не нашият разрушител? - попитах аз.
- Магьосниците казват, че смъртта е единственият достоен противник, който имаме - отговори той. - Смъртта е нашето предизвикателство. Ние сме родени, за да приемем това предизвикателство, без значение дали сме обикновени хора или магьосници. Магьосниците знаят това, обикновените хора - не.
- Според мен, дон Хуан, животът, а не смъртта, е предизвикателството.
- Животът е процес, чрез който смъртта ни предизвик- ва - каза той. - Смъртта е активната сила. животът е арената. И на тази арена през цялото време има само два ма съперници - самият ти и смъртта.
Kopriva,
Аз съм в основата на финансовата криза в Америка, защото и досега отказвам да си купя къща (т.е. ипотека), аз съм в основата и на някои други конфликти от по-локален характер (като например в колко часа трябва да си ляга дете на 7 години)...
Поздрави моя любим Плевен и пий едно кафе заради мен там. Чакам да разкажеш за най-интересните неща от Биеналето.
Zoso,
Много я харесвам тази притча, жалко, че не я знаех, когато преподавах.
Shogun,
Точно си го уловила - проблемът не е във водата, а в моя страх. Понеже не умея да плувам добре, пренасям собствените си страхове върху децата си. А във водата, както и в Живота, страхът само пречи - сковава те, взема ти въздуха и в крайна сметка те потапя. Благодаря ти за пожеланията, радвам се, че детето ми е по-смело от мен!
Веско,
благодаря за цитата. Ако вярно съм го разбрала, Кастанеда мисли като мен :). По нашенски казано, това, което сам си направиш, цяло село не може да ти го направи.
Благодаря на всички ви за добрите думи и пожелания!
Бях на интервю в един нов център за емигранти и бежанци, и засега чакаме отговор.Добра съм в чакането. Чакам нова работа, чакам резултат от крема против бръчки, дето си го купих с намаление; чакам да усетя влиянието на чудотворните илачи за подмладяване от оня китайски доктор (може и да действат, не знам, още не съм почнала да ги пия...)...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви