Според една често цитирана мисъл на Джон Ленън, която много обичам, "животът е това, което се случва с теб, докато си зает да правиш други планове".

Според друг паметен цитат от "Форест Гъмп" "животът е като кутия с шоколадови бонбони - никога не знаеш какъв ще ти се падне".
Моите размисли за живота днес бяха провокирани от нещо съвсем конкретно. Докато гледах как дъщеря ми се бори с водата в дълбокия край на басейна, а аз просто гледам отстрани, без да мога да и` помогна дори със съвет...  Колко глупаво звучат съветите в подобен случай - "Не, не си движи така ръцете! Не дишаш правилно!"  Вероятно като порасне, съветите ми ще и` звучат също толкова нелепо: " Не, не е хубаво да си боядисваш косата, защото... (не продължавам, защото няма смисъл - тя и без това ще е престанала да слуша още след първото "не")".

Но във времето днес, сега, когато безпомощна я наблюдавах как се бори едновременно с водата, страха си и земното притегляне, не можех да не си помисля колко много животът прилича на този басейн.

За човек, който е загубил всичко, казват, че е "достигнал дъното". За хората, които не се справят успешно с житейските предизвикателства, се казва, че "давят мъката си" по един или друг начин.
Животът е произлязъл от водата - и въпреки цялата му сложност водата е аналогия, която добре описва Смисъла му.  Стремежът на всеки е да се задържи на повърхността. Да има по-удобна позиция и да не изразходва прекалено много сили. Затова тези, които не умеят да плуват/живеят правилно, отпадат първи от състезанието. Понякога преди изобщо да са разбрали, че има състезание. Чиято основна цел е да останеш жив максимално дълго...

За което решаваща роля има и правилното дишане ;)...