Гнойната ангина ме връхлетя в четвъртък вечерта. Сутринта в петък бях с температура 37,5 градуса, но отидох на работа. На този етап все още не бях наясно какво точно ми има. Издържах стоически до края на часовете, като все повече ми прилошаваше. Личният ми лекар се падаше да е предиобед на смяна и аз не можех да отида на преглед, защото си е тръгнал. До вечерта сливиците ми се издуха и не можех изобщо да преглъщам. Имах главоболие, виеше ми се свят и не можех да стоя на краката си. В събота, тоест – днес, състоянието ми беше толкова влошено, че нямах сили дори да седя. Реших, че трябва на всяка цена да отида на лекар. По последни данни моето джипи имаше договор с един дежурен медицински център на „Бели Дунав“. Потърсих го в интернет, но от този център нямаше следа. Звъннах на джипито, за да се консултирам с него. В отговор чух „Абонатът е изключил телефона си или е извън обхват“. Мъжът ми запали колата и поехме към въпросния център. Оказа се, че помещението е опразнено и такъв вече няма. Пак звъннах на личния ми лекар и отново чух: „Абонатът е изключил телефона си или е извън обхват“. Почнах да се обаждам на разни медицински центрове, които откривах в интернет. Първо ме питаха за името на джипито и проверяваха дали е сключил договор с тях. Явно не беше сключил и беше оставил пациентите си сами да се оправят. След това съобщаваха таксата за прегледа. Тя варираше между 40 и 45 лева. Беше ми толкова зле, че нямаше как – трябваше да я платя. Нищо, че от 7 години работя на две места и се осигурявам двойно. И какво излиза на практика? Здравната система не предвижда да се разболяваме в събота или в неделя. Почивните дни не се поемат от касата, освен ако личният лекар не се е погрижил за това, но явно никой не го задължава.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви