Събуждам се, ала насън. Зная, че лежа в леглото си и чувам как тя помръдва и диша, леко и тихо до мен, почти толкова нежно, колкото ноемврийският вятър сваля последните изсъхнали листа от клоните на дърветата в двора на къщата. Съзнанието ми е ту тук, ту одвъд- там, където отивам през нощта и откъдето връщането е тъй трудно понякога... Трудно ми е и да отлепя клепачи, осъзнал всичко около себе си, ала знаещ какво липсва. 
Светлината започва да ...

Взирайки се в празнотата
се чувствах невидим.
Вътрешният ми свят бе
в друго измерение.
Всичко отвън олицетворяваше нищо друго
освен
шумове, лица и случки,
които по всякакъв начин се
опитваха да нарушат
моето вътрешно спокойствие.
..... но уви!...