mnogo glupav - Публикации

 

Преглед: >
 

Безвкусно - по феминисткому

Макар и малко разпилян в делата си, подобно на повечето хора обичам да поставям етикети на нещата. Навярно човеците го правим, за да се ориентираме по лесно в света около нас. Както всичко останало, естествено е и вицовете да си имат етикетчета: разтърсващи, смешни, постни, тъпизми и безвкусни.

Докато тъпизмите са най-много, а най-дразнещи - безвкусните има място и за още едно най, най бездарно-плагиатски. Това са вицове, създадени да задов...

Синдрома на малкото дете у педерастите

Според теориите с които съм запознат човеците, животните и дори питомните растения имат нужда от внимание, за да добруват. Наличието на жизнено пространство, храна и вода не е достатъчно. Хората и животните имат нужда да бъдат щастливи. Щастието обикновено се постига в социална среда или казано инак - когато са обект на внимание.

Нуждата от внимание е особено добре изучена при децата
1. В множество експерименти с деца от кърмаческа до училищ...

Конспиративни размисли

Подозирам, че отвращението ми от политиката изобщо и в български условия ме кара да съзирам манипулативни мераци във всичко.

Събитията:
  • социологическите проучвания преди изборите за сегашния парламент сочеха, че ДПС с мъка ще събере 4 процента от гласовете, но ще влезе в парламента;
  • на последното шествие на мъжеложците и лесбийките в София се събраха по малко от дузина участници;
  • малко преди парламентарните избори се появи "феномена" А`така. Пар...

А я сум запуес

Пш-ш-ш, браточка!  Нали знайш, че живуркам нейде в други реалии и немам връзка с главния мениджър по реалититу - Литъл Систър? Усфен туй - `ич та `ич се не интересвиркам от европската, азиатянската, африкаската и австралийските визии. Баш за тва си рекох по едно време - навият ли се да направат антарктиянска - може и да перна едно ухо. Ако не кандисат и сторат само хАмериканска -  леле брато - отлитам с гугутките на север! Вервам дека ...

Неприятните размисли след един пожар

Прибрах се от работа нейде около 19.40. Щом видях пожара се обадих в диспечерският център за спешни случаи - телефон 112. Уведомих властите, че в полето част от Малашевски гробища гори пожар.

Предвид обхванатата от пожара площ, която генерираше достатъчно за да бъде подушен от всички дим се учудих, че никой преди мен не е сигнализирал за пожара.

Непосредствено до пожара има няколко жилищни блока, както и депо на градския транспорт.

Какво ти гражданско съзнание?!? И пожар не ги трогва...

До нас гори полето!


Върнах се от работа и видях, че полето гори. Обадих се на 112 за всеки случай. Оказа се, че никой от стотиците ми съседи, не е подушил дима и не се е обадил в пожарната.

Християнство на кило

Светът не е нито единен, нито статичен. Обичайното му състояние е сблъскък между цинизъм с елементи на краен културен нихилизъм и религиозен често свръх консерватизъм и то почти повсеместно и почти във всички времена.

І. Силните на нашия ден са международните корпорации*. Те твърде много приличат на държавите и навярно това е част от успехът им, заради който унищожават човешкото достойнство и ценности. Гоненията са в името на човека и нег...

План за открехнато писмо до Етем Ханъм

Общи бля-бля за въвеждане в темата на писмото:
Вчера министърът на държавната политика при бедствия и аварии Етем Ханъм дала пред обществото ни отчет във връзка с първите шест месеца от дейността на единия европейски телефонен номер за спешни случаи 112. На събраните ресорни журналисти Етем Ханъм споделила надеждата, че лошите евробюрократи няма да ни глобят, че просрочваме (родните бюрократи, ама глобите ще ги плащаме ние) с поне една кале...

На фокус

Стандартна нощ е. По традиция ме гони безсъницата. За да разсеят скуката ми днес си дадоха среща шефско недоволство, грипо-подобни симптоми и отказа на множество познати и приятели да ме придружат в едно приятно клубче, където и сега навярно продължава шоуто на Tobias Kirmayer.

И тъй като не ставам за клуб, а людете около мен тъй или инак не желаят да ме придружат си страдам тихо. В мъката си реших да продължа традициите от детството, кога...

Курволяв народ

Та думам ти - от завчера ме удари маката, дека учените ора и викат носталгия. Вратам се я кат муа без глава и се чуда и маа - шо, шо да стора та белким ми помине? По едно време си викам - ей Симе, прост си беше - прост ке си останеш! И си думам сам - е па ти не го знайш филмот за Танас? Тогаш отвракям - е па знам го бре! И ми стана мака, оти сам не можах да се сетам за него, ама разгеле. После се послушах на мадрите си думи и си го найдох ...
Images, css and javascript optimized via IISpeed by We-AMP