Събудих се. От алармата на телефона. После от следващата и от тези на другия. Станаха с огромно нежелание, като всяка сутрин. А как ми се иска да се събудя усмихната, без киселото настроение, с желание...
Желание тази сутрин имаше, но за друго. Започнах обичайната сутрешна подготовка за работа. Облечена наполовина, слагах храна на котката. А докато си наглеждах цветята на терасата, не съм сигурна, че съм била облечена. Да, сутрините не са моята силна страна. Та в един момент си припомням картина от сладък сутрешен сън... мъжки ръце, устни и... Учудих се от себе си. Отдавна не се беше случвало. Обикновено последните месеци сънувах кошмари. По цяла нощ. За бившият. Само където бившият от тази сутрин, беше друг. Дори казах на глас... „Боже, Ивайло!”
Сещам се за него от време на време... Ще ми се да му звънна, да му напиша е-мейл... После се сещам как копелето ми разправяше, че иска да бъда майка на децата му, а после ми написа някакво идиотско писмо. Мамка му и мъже, ако знаят какво искат.
После се връщам назад и прошепвам 10 години... Само дето вече са 12. То не бяха срещи и раздели през тези години, то не бяха обещания за любов, писма и чатове... После се зачудвам дали глупостта ми е повече, че съм му отделила толкова време, или просто желанието ми за нещо общо, с някой е надделяло. Така или иначе, вече няма значение. Не се е обаждал от 2 години. Сигурно е женен за някоя руса мацка, с която умира от скука, но имат бебе.
Студено ми е. И все си мисля, че не е заради времето. А заради онзи сковаващ душата студ. И една празнота. Мислите ми прескачат.. от домашните задачки, до служебните. Да пусна пералнята, да измия чинията от вечерята (дори това звучи твърде самотно), да си нагледам цветята, за които всяка вечер се чудя дали не им е прекалено студено навън.. после се сещам, че са болни и не трябва да рискувам да заразя другите, баланси, седмични план отчети, проформи фактури, фактури, поща, деловодство, сайтове, поддръжка, клиенти... Някой да ме спре! 22:00 часа е, а аз още работя.
И чета блогове. Може би защото ми е скучно, а може би защото имам нужда. Прочетох няколко хубави разказчета, художествени измислици. А всъщност искам да чета истински неща, но от онези сладките, романтичните. Вероятно просто искам да изживея чувството на влюбеност, ама нали съм стара котка, такива луксове не си позволявам. Боли, свързано с пренасочване на много цени ресурси в друга посока. Не е за мен. Както са казали старите хора, хем сърби, хем боли.
Не, че няма мъже около мен... Намират се. Ама антивирусната така жестоко работи, че разпознава всичко като вирус. А сега де. Ако намаля прецизността й на работа, рискувам зловреден код да зарази системата. И тогава, какво като си имал защита... А преинсталацията е дълга, сложна процедура и както споменах болезнена. И винаги оставя следи.
Та явно тези писания дето ги редя са пак за липсващият г-н Котка. Къде ли се е покрил... като знам мъжката порода, сигурно се търкаля в леглото с някоя секси мацка. Обяснява и колко е специална и как иска да живеят заедно, да правят много любов и много деца. Не, че очаквам да се пази цял живот за мен, ама айде ако може да не се разпилява. Сигурно докато се дотътри до мен ще е повреден. И ще седне да ми обяснява какво нещо сме били жените.
Скъпи г-н Котка, приканван те най- учтиво да спреш да се размотаваш и да се довлечеш в живота ми. Извинявай, за тона и изразните средства, които използвам, но чакането ме изнервя. И тъй като ти, ме обичаш каквато съм, знам, че те не те притесняват по никакъв начин.
И като съм взела да ти се обяснявам, да ти кажа, че си мисля за теб. Мисля си, колко щастлив искам да те правя. И се чудя кой нормален човек би се отказал от подобна оферта. Ти разбира се, не си нормален, щото нормалните не успяват да се канектнат към моята система. Сигурно и затова се моташ, ама ако продължаваш така, докато се появиш, ще съм стара и никому ненужна..
А исках да пиша за секс. И за великата идея да си направя картотека на любовниците. Че ги забравям. И с чиста съвест, ако някой все още задава онзи абсурден въпрос, кой по ред ми е мога да отговоря 3-тия. Плюс минус 20, ама кой ги брои...
Друг път ще да е секса. Вечерта ме свари слаба. Предписвам си хубав филм, дълга и гореща вана, с всевъзможни соли, треви и какво ли още не. И чай... а може би вино.. Водката ми идва в повече...
И си пожелавам да се събудя с усмивка... щастлива... някой ден.
Аз търся те сред хорските тълпи.
Очите ми напразно все се взират
да те открият и да заблести
сърцето ми като красива лира.
Но теб те няма... Гола самота...
Една сълза отронва се и пада
и в нейния блясък виждам аз
една красива, недоизживяна радост.
Къде си ти? Защо не мога аз
да доловя прекрасния ти глас?
Къде си ти? Защо не долетиш?
Защо не сложиш тежкото си рамо
и с мен по дългий път не повървиш
да дирим щастието нямо.
Каква е тази дума? Сън. Мираж.
Защо залъгваме се все със нея?
Такова нещо няма на света
и даже в сънищата ми го няма.
И аз се стряскам. Грозна самота.
И викам в голата пустиня:
"Ако те има, щастие, ела!
Ела, за да докажеш, че те има!"
Аннавлад- Анна Дюлгерова
Който търси, винаги намира! Търси! Ще дойде!
С поздрав и уважение! :-)))
Бих искала да се обърна към истинското ти име,но не го знам.Та Поздравявам Те!Така ми харесваш като авторка страхотно.Между другото и на мен Ви Викат Маце.Най близките,най вече съученичките ми от Руската.Знаеха ме като Маца Фотева с обърканата ми фамилия.
Добре дошъл Професоре!Толкова се радвам .че отново си тук! Още не си влязъл,пък може и да не си излязъл,но тръгваш с романтиката..Сега и аз искам пак стихове да пиша чужди и свои.
Ееееее ! Браво ! Нещо май че мърдаме....но напред.Ами в такова настроение казвам Обичам Ви всички.!
, Манка за добрите думи!
Котка-шарена, извини ме за офф-топика! На теб - Успех!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви