Момче съм, харесвам момичета ( надявам се това още да се приема за нормално ). Предполагам, че повечето от вас са се сблъсквали с любовта и всички нейни отенъци. И аз съм бил влюбен и са ме наранявали, при което все си казвам, добре защо жените ( момичетата ) са такива, защо това защо онова, няма ли някоя, която ще е добра, ще ме обича, ще ме слуша, ...
Свалих поглед от учебника. Тя. Отново тя нахлуваше в мислите ми.
Жена-демон. Вкопчила се беше в сърцето ми и не го пускаше. Заключена вътре в главата ми, тя отказваше да излезе. Проклетница.
Какво пък успя да ме върне към нея сега?! Аскетичната стая, цъкащият часовник и мракът на панелния квартал не напомняха на нея с каквото и да е. Още по-малко пък – суховатите ...
Дядо Йосиф Петров казваше: Никога не обругавайте изневярата. Зад нея стои една любов, а любовта не се съди.Какво ще кажете за това?
Още архиви