Момче съм, харесвам момичета ( надявам се това още да се приема за нормално ). Предполагам, че повечето от вас са се сблъсквали с любовта и всички нейни отенъци. И аз съм бил влюбен и са ме наранявали, при което все си казвам, добре защо жените ( момичетата ) са такива, защо това защо онова, няма ли някоя, която ще е добра, ще ме обича, ще ме слуша, няма да ми изневерява и прочие. Когато обаче се намери някоя такава, която ти се води по акъла, напълно вярна ти е ( не се знае доколко ), въпросното момиче започва да те отблъсква. Ти започваш да я приемаш за даденост, няма го онова чувсто ( тръпката ), което те кара да се бориш за нея, няма почти нищо. И все пак, да кажем, намери ли сме този човек, и същевременно започват да ни привличат вниманието други хора, които се дърпат например ( говоря за един прост флирт например ). Знам, че и при жените е така. Това животински инстинкт ли е? И за другите неща от живота ли важи?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви