Дядо Йосиф Петров изглежда знае много неща по този въпрос. Аз знам, че изневярата си е абсолютно чисто човешко... едно е да го гледаш ама друго си е да го имаш. Морал (определно липсва на младите - и аз май трябва да се впиша тук) и вярност... това му е цаката. Трябва да си супер железен за да не изневериш. Трудно, много дори. А за любовта... питайте дядо Петров. :P
Аз това мога да споделя по въпроса, не знам дали се вписва в идеята, но... :)
Абе изневярата може да е любов, тук не споря ... ама е и лъжа. Това й е кофтито. Освен това изневарата е винаги компромис (според мен) - не знаеш какво точно искаш и затова дай и двете, ама в тоя случай нито едното не е като хората. Просто на мен лично не ми е комфортно в тая ситуация, тъпо е някак.
Дядо ти Йосиф Петров, когато некролога се подава от джоба му, може да си позволи да каже какво ли не. В общи линии нещата стоят така. Изневярата сигнализира края на любовта. Като евентуално начало на нова любов, изневярата е нещо хубаво все пак, стига ти да не си ощетения. А много често имено неверникът е ощетения - новата му любов не се оказва истинска, а старата вече я е омърсил. Това обикновено се получава, когато всъщност не е имало нито стара нито има нова любов, а има само любов към себе си. Егоизъм.
Затова, мили хора и мъже, ви предлагам да минете на моята система - безотказна е. То, че щом има изневяра и старата любов е капут - тва ясно. Системата тоз който е излъгания да не е наранен, пък другия съответно - виновен е "1 към 4". Разяснявам: още в началото на либуфта, кат се разбирате за отношенията си към изневярата казвате (както правя аз :))), че на всяка 1 изневяра от страна на партньора съответстват 4 от ваша страна (демек по-железните сме ние). И после изпълнявате - всичко си е честно и така ...
Аз това мога да споделя по въпроса, не знам дали се вписва в идеята, но... :)
Даже много тъпо. Още повече, че от изневярата до ревността има много малко разстояние. А ревността вече е отвратително чувство.