поглъща с ненаситната си паст,
съдби преглъща безпощадно,
безчувствена към молещ глас.
Огнени кълба търкалят,
неизбежни смъртни пипала,
в черен прах преобразяват
тела изтръгнати от жизнеността.
Сите млади са красиви цветя, то младо ли е, окото радва!
Шеташе Радина омайница из двора бащин, реди песни на цветята, усилва им така багрилата. Премиташе тесните пътечки с последните слънчеви оттечки, смееше се, измисляше приказки, когато нещо изтропа. Подскочи и сърчицето, захлопа чак до ушите. Заозърта се изплашена, като кошута и не смееше да ...
Още архиви