Част 2 на дългото предисловие към историята за Траяна и зловещата котка
Преди да премина към разказа за животните, които задръстват къщите тук и доколко изобщо им липсва дори и зачатък на възпитание, бих искала да хвърля светлина върху явлението „американка” – или простичко казано, какво представляват стопанките на тези къщи и стопанки ли са всъщност те.
Част 2 – „За американката като съвсем отделна порода жена”
Disclaimer: Има много приятни и интелигентни, стилни и добре поддържани американки. Все някъде из Америка ги има - вярвам в това. И за тях изобщо не става дума тук. Просто ние не ги виждаме в тази част на Америката. По аналогия с репликата от филма “As Good As it Gets”: ...”просто в тази кола няма такива хора..”
Значи, да уточня: типичната американската домакиня във всеки щат е уникално същество, което не вирее никъде другаде по тази планета. Всеки от вас, който е пътувал по света е виждал всякакви странни жени: англичанки, холандки, германки и прочие (каквото и да се влага в думата „странни”...) Само онези, обаче, които са виждали жива американска домакиня, особено като тези от средния запад – т.е. тук (но не, да речем, някоя американка с френска майка – неее, тая не се брои...), а такава с 10-ти клас образование, на възраст 22-32, но вече наплодила 3-4 деца – да, само тези от вас са ударили джакпота, защото вече имат сериозен визуален образ на породата, и следователно имат пълното право да потръпнат с подобаваща погнуса.
Тази порода наречена „американка” е средна на ръст жена, с жълта или кафява коса (понятия като „руса” и „кестенява” са твърде поетични за този екзмпляр). Косата е без форма, без ясен цвят, без конкретна дължина или прочие глезотии. Тази порода не познава кичозни продукти като червило, молив за очи, спирала. Същото се отнася и до дрехите с някакъв конкретен стил.
Тя е естествена. Напълно. Вариантите тяло са два:
1. силно-спортно, атлетично фитнес-тяло с мускули, жили и всички други екстри,
2. или разплута и безформена, без значение дали всъщност е дебеличка или слабичка – тяло не се забелязва.
Дрехи и за двата типа: домашни панталони тип „пижама”, с ластик на кръста или връв, и тениска – обичайно със следи от кафе/храна/сок от преди много пранета, но иначе винаги ухаеща приятно – обикновено на спрей за тяло, който тук замества дезодорантите по популярност, и в 95% ухае на сапун или ароматизатор за пералня, но винаги с чиста жилка, признавам. Като изключим аромата, няма много друго, което да искам да спомена с добро.
Сутрин косите им са мокри (капещо-мокри), защото тук не обичат да се къпят вечер – версията е, че това ги разсънвало (хм, нас пък ни приспива), затова сутрин седят под душа за разсънване – не знам дали точно ги мият тия коси или само ги мокрят по гореупоменатата причина, но никога не ги сушат, защото изглежда нямат време, а може и да считат, че сешоарите изсушават тия красиви жълти коси! Не знам, задагка е за нас...
Сутрин родителите, които карат децата си на у-ще в 90% са майки – значи същите тези прекрасни дами, за които говорим. Докато седят зад волана, те обикновено са по пижама и гуреливи, или по дънки и гуреливи, но пак в 90% от случаите - разчорлени и намусени, защото тук не си падат много по грижи за деца, дом, семейство. Не си падат и по грижите за себе си. Ако трябва да обобщим - не си падат по никакви грижи.
Та, зад волана са с порцеланова чаша кафе в едната ръка и с мобилен телефон в другата. Добре, че Господ им е дал трета ръка като на велика нация, иначе какво ли щеше да стане. Ако оставят голямо дете – да речем, от 2-ри клас нагоре – тогава само го „изплюват” на алеята пред училището, наречена “drop off”,. Ако карат, обаче, по-малко дете – на 5 или 6 години, ох, мъка! – налага се да спрат и да слязат от колата и да използват двата си крайника, наречени „крака”...
Но винаги са с неизменната порцеланова чаша кафе в ръка (по нея често има следи от засъхнало червило, а мамата в момента няма чевило на устните – о, чудо? Или да се досетим сами?), с капещи коси, с карирани пижамени панталони (материя: памук или бархет – micromax, кажи че е така!), и с тениска разкъсана на раменете от дерящите нокти на домашната котка... Да, стигнахме до краката долу - сега слушайте внимателно: дамите са в 99% обути с джапанки или са боси, да със съвсем боси крака. Това с босите крака важи за периода август-септември (тук у-щето почва на 2 август), а за джапанките – плюс/минус безкрайност. Носят се и в лек сняг, защото държат хладно и свежо на краката (айде, стига, бе!!! Сериозно?). Останалият един процент – е, знаете, разбира се, бели маратонки, което направо се счита като висок ток.
И така, слиза дамата, все още едноока и все така намусена, носи кафето в едната ръка и раницата на детето в другата, а тя тежи около 500-600 гр и може и то да си я носи без проблем. Но не води детето за ръка. То подтичва зад мама, обикновено също с мокра коса. Когато е минусова температура, правилото за косата пак важи. Хигиена е това, не е дявол работа! Калоян казва, че от подсмърчането в час не се чува какво говори учителят... Национална черта. Иначе имат по 1 кг гурелчета по очите и засъхнали сополчета, но са с чисти коси. И верно, без майтап, всички деца ухаят на чисто – Каолоян е само на 12, но вече е маниакално пристрастен към дезодоранта, защото така правят всички. Ето нещо хубаво, отчитам го.
Та, детенце тича отзад, пада, удря се, но не плаче – няма за пред кого. Тук и бебетата им не плачат. Поплаче първите 5-10 дни след раждането и веднага се научава, хайванчето, че и да се дере, полза няма. И спира. Тук децата само подсмърчат. Много. И няма как да не са най-болната нация, която сме виждали. Пълни са с алергии, астми, хронични кашлици... Имат страхотни лекарства, които се продават без рецепта – за хрема, кашлица, простуда, и прочие, страхотни са. Обаче нали някой трябва да се потруди да запомни кое кога се дава и да стане от креслото, че да го даде на детето...
Къщите като цяло са удивително мръсни за българския ни поглед, разтурени, пълни с идиотски предмети, нахвърляни на всеки ъгъл, плюс остатъци от храна и много, много дрехи. Носени, неносени, мръсни, много мръсни, и съвсем чисти дрехи, след пране – всичко е разхвърляно равномерно и след 2-3 посещения в подобни къщи, окото ти започва да привиква.и почваш да гледаш по-естествено... Те затова и не канят гости много. Ако поканят – айде, вън, барбекю на ливадката. Че ако влезеш в къщи – ще те загубят сред предметите и няма спасение.
В тази връзка – когато приятелчета идват в стаята на Калоян го питат с лека подигравка кой му бил подреждал и бърникал в стаята. Той казва, че я подрежда сам и че му е кеф да му е подредена (а на мен ми се струва твърде разхвърляна стая), а те не вярват. Свикват от малки да са заринати в разтурия и ненужни предмети. Тук по ТВ има предавания като „Хайде да подредим”, „Чиста къща”, „Да реорганизираме дома си”,..... и в началото ние се чудихме какви са тия глупости. После отидохме на 2-3 места на гости, бяхме безмълвни седмица-две и после полека-лека ни имунизираха. В началото стискаш зъби и гледаш да не стъпиш на нещо остро, че тетанусът чака зад ъгъла. После почваш да се поотпускаш, но лицевите мускули си остават натегнати.
Такива домакини са американките. Онези там 90 или 95% от всички. Разбира се, че има много свестни жени, но ние още не сме срещнали такива. Засега.
Американките не готвят – не защото са модерни, а защото не знаят как. Или не искат да знаят. Или и да знаят – по-добре да абравят, както се шегуват някои мъже, с които сме говорили.... За местните дами готвенето е свещено изкуство – като рисуването или шева. „Ама ти готвиш? Е, как така знаеш как? И какво да сложиш вътре? А как знаеш колко и какви продукти?” Направо ти идва да ги отстреляш.
Да не говорим за изтънчени умения като да шиеш тигел (прав или заг-заг) на шевна машина (о, чудо! Тя може!) или да поставиш нови лампи в дома си (о, чудо! Той може!). Полубогове-полухора сме.... „Може би сме ходили на курс? А как така знаем как се прави? Идва ни отвътре? Какво е това отвътре?И къде е?”
Аз по принцип много обичам специалистите – като ти трябва фризьор, шивач, бояджия, лекар – не го правиш сам, отиваш и ти го правят специалисти, а ти използваш времето си по предназначение. Тук обаче, цените на специалистите са такива (а и специалистите, изключвам медиците, са май доста по-зле от нашите), че ти притъква. Един Хорхе от съседната южна съседка май не може да стъпи на малкото пръстче на Бг майстор с всичките му кусури и нахалство (плочкаджия, бояджия, етц...), така че: нека да не си ругаем БГ талантите! И тук майсторите оставят работата недовършена, вземат парите и бягат, или ти слагат „шапка”...
Та, жена, която владее друго, освен раждане на деца или конкретна професия, която упражнява, тук се счита направо гений. Понятия като обща култура, информираност, разум, находчивост, креативност не могат или по-скоро, не бива да се поставят редом до понятието „американка”. Получава се застрашителен по абсурдността си оксиморон.
Иначе, за раждането: раждат с епидуралки май че от поне десетина години, а преди това пак са ги анестезирали някак си. Няма „Напъвай, че ще ти прасна 2 шамара”, както беше при нас тогава. О, не знам как е сега. И ние вече имаме епидурални анестезии, ама май още ги плащат момичетата допълнително? Абе, ние българките стискаме зъби. Като казах зъби: тук зъбче оправят с анестезия, каквато си избереш – обикновено газ и не чувстваш болка. В понеделник ми се пише зъбче, ще споделя опита. Жените тук май очакват да не ги боли. За нищо.
Болшинството от съпругите спадат към разновидността „stay-at-home mom” – т.е. „професия мама” – седи в къщи и гледа деца, в смисъл – но според мен болшинството само ги „гледа”, в смисъл визуално: хвърля им по едно око. Вие да не разбрахте, че ги гледа/отгежда/грижи се за тях? Аааа, не, грешно сте разбрали – става дума само за визуален контакт. Добре че децата растат бързо и почват да се гледат сами.
Е, евентуално, докато е бебе, му се подава водичка и храна. Но после в 5.30 си идва татето, и мамата достолепно излиза в отпуск по измореност. Таткото дундурка детенце, храни го (ако то не може само), преоблича го, приспива го, става нощем да го дундурка и дава вода и да сменя памперси.... Виж, на татковците по можеш да имаш доверие. И изглеждат обичливи, някак... Бутат колички, гушкат деца. Мамите са ми страховити, дори и когато са хубавки. Имат дистанциран и намусен вид, дори и когато ти се усмихват. На мен ми става студено от тоя тип жени.
Не знам дали ме разбрахте правилно, но съпругът тук (да го наречем с кодовото име Боб Уолш) ходи и на работа. После се връща и гледа дете/деца, защото на дамата вече й се е уморил погледът от това напрегнато „гледане” на деца, и съответно тя ляга да си почине или пали колата и отива да пазарува. А таткото почва да готви, или вече е донесъл храна от някое заведение на път за вкъщи. Или просто таткото извежда домашната делегация на ресторант. Тук почти еждневно се взима храна отвън – другата опция е сухоежбина. Докато на съпруга просто не му издържат нервите и ако не е могъл дотогава, бързо се научава да готви - нали се е оженил за американка... Често татковците стават сутрин, правят закуска за у-щето (за онези деца, които си носят закуска в „lunch box”) и после бегом на работа.
Типът „американка” се придобива май от въздуха – не зависи от раса и цвят (понякога повлеканите с черен цвят или жълт цвят на кожата и дръпнати очи изглеждат дори още по-страшни от бледоликите им посестрими).
Сега да опишем изнурителния ден на съпругата (нека бъде Сюзан Уолш): Значи, дамата Сюзан се надига от леглото без очи, става, влиза под душа вече с едно око отворено, стои там еди-колко-си минути да се освежи и прогледне, после излиза оттам, но все още е с едно око... Отива, събужда детенце на училишна възраст и го оставя на самотек. После тя се бухва в „удобните домашни пижамени одежди”, които по нищо не се различават от онези, в които е спала допреди малко, а в редки случаи се среща и някой ъпгрейд на пижамените панталони - дънки, да речем, което е направо супер фешън, после повлича самообслужилото се вече мокроглаво детенце с раница на гръб в посока гараж.
А, пътьом Сюзан грабва някаква там чаша, в която си сипва кафе, което Боб вече е направил днес/вчера/онзиден, а чашата може да е от днес/вчера/онзиден (като само по червилото може да се познае от кога е), отваря вратата от хола закъм гаража, влиза в колата и пали. Ух, студено й е, и стази мокра глава... Добре е, ако детенцето на училищна възраст вече се е покачило самичко в колата, иначе няма кой да го качи. Тук всички деца до 18 г се возят задължително с колани, а онези до 7-8 г възраст трябва да са в детски столчета. Но те бързо се учат сами да се закопчават и откопчават, защото Сюзан пие замислено кафе в колата, докато чака детенце само да се самообслужи.
После Сюзан вдига с копченце, закрепено на сенника на колата си, гаражната врата, дава газ назад, закача горницата на антената си във вдигащата се врата и евентуално, като екстра, отнася кофата за боклук, която трудолюбивият Бон е изнесъл на бордюра, за да могат я изпразнят момците от „Чистотата”.
Да забелязахте нещо? Майките сред вас вече им трепна под лъжичката – да, не чухте детенце да е закусило. Закуска – какво това нещо? Че нали детенце е къпано, за какво пък му е и да яде. Чак пък толкова грижи.... Татко Боб или му е направил сандвич в lunch-box-a или му е подновил вноската за обяда в у-щето. И в двата случая Сюзан какво общо има с това? От познат холандец знаем циничния западно-европейски израз „Whoever gave birth – may keep it” (демек: „Който си е раждал децата – той да си ги гледа”). Можем да го заменим с американския му вариант: „Който е правил деца (в м.р.) – той (в м.р.) да се грижи за тях”.
Нали почна да ви се изяснява образа на жената-майка-домакиня-героиня? Така, да продължим. Сюзан дава газ и тръгва за у-щето, преизпълнена с агресия заради нарушения й момински сън. Тук карането с превишена скорост е голям грях, а Сюзан е праведна. Затова тя кара дори с по-бавна скорост от нужното - защото няма мозъчна дейност, а и за да влуди нормалните шофьори наоколо, с което да стигне до оргазъм. Сюзан кара и чака кафето да задейства. А пък ако има и още 2 деца, които да вдигнала от леглото и да ги е понесла в колата редом с детенце –ученик, защото няма как да ги остави самички в къщи – е, тази жена вече е самият дявол и дори само мисълта за „гледането на деца”, което й предстои в остатъка от деня, направо я влудява.
Мисли като „Ах защо не се омъжих за Пища Хуфнагел...” (справка: филмчето „Семейство Мейзга”, за всички които са го гледали някога, преди мноооого луни...) витаят в главата на домакинята Сюзан. Да, тя можеше да е с Пища Хуфнагел в Ню Йорк и да гради кариера, живеейки в модерен малък апартамент от 40 кв.м. (Сюзан мисли във футове и инчове!) и да е шеф на отдел, а сега? Какво? Да, тъжно, гледа 3 деца – както Еовинчето добре ни информира за това какво правят Хенсъновците и другите хора на нейната възраст...
Иначе Сюзан е със завършен 10-ти клас образование, защото тогава е пристанала на Дейвид, който приличал на Бекъм. Той живял с нея 2 месеца, после отишъл в армията и сега е някъде из Ирак. А тя се оженила за добрия Боб, който я гледа и й слугува, но тя си мисли., че тъкмо тя върти цялата къща на плещите си. И от това й става горчиво, но тя се усмихва, защото американката е силна жена и не пада духом пред никакви несгоди.
Сюзан почти е стигнала до у-щето, но още не е съвсем будна. Прави рязко ляв завой и отнема предимството на Таничка, която прави десен, за да влезе в алеята за drop-off на учениците. Таничка, по стар БГ обичай, й удря едно леко клаксонче. Ето тук, в този момент, крехките нерви на нежната Сюзан изцяло се пречупват и всичката насъбрана в ежедневните тегоби болка засяда в душата й като недоопечен картоф. Мамка им на всички пришълци (Aliens), а също и на всички мексиканци, негри и азиатци, защото те са виновни тя да не е завършила 10-ти клас и да има вече 3 деца, вместо да е в Ню Йорк с Пища Хуфнагел!
Сюзан е застанала с огромния си 8-местен Форд леко диагонално на пътя пред Таничка и сега ще й даде да се разбере. Американските дами рядко се саморазправят, наистина – но на Сюзан й се е насъбрало много от преумора. Тя разко пуска всички стъкла, обръща се към наглата клаксоно-свиркачка и започва да й крещи- „Какво иска сега тая нахалница, не вижда ли, че Сюзан fu…ing се опитва да остави детенцето си в училище, и че Таничка е fu…ing нахална, да й клаксоно-подсвирква тъй нагло.
Таничка прави опит да се услихне широко и нагло, с което изпраща Сюзан в откритата орбита на глева. Сюзан крещи още 30 сек., после дава газ, и тогава съседът мъж, когото тя също е засякла взема, че й свирва и той – и тук вече Сюзан е готова да пролее кръв. Косата й изсъхва от възбуда (според нея този вторият клаксоно-свиркач абсолютно прилича на мехиканец, или може би на кореец или индиец, но определено е навлек отнякъде, който е дошъл тук в Америка да трови и без това тежкото й ежедневие – истински американец не би направил това предателство!!!).
Сюзан преглъща нашествието на пришълците, нервно почти прегазва две ученичета на пионерска възраст, за да спре спира точно пред входа на училището и нито инч по-встрани. Точно отпред – това е важно за Сюзан, тя е прецизна дама. Детенце има 5.5 сек. да изскочи от 8-местния джип Форд на мама, защото Сюзан е заета с отпиване от чашата с кафе и дори не го поглежда, после дава газ и потегля. Който слязъл, слязъл.
А двете по-малки вече реват, защото мама ги е стреснала в съня им, когато е изкрещяла по българката и корейския индиец от Мехико. Сюзан решава да оползотвори втората от общо трите си ръце и да се обади на Боб по мобилния, за да му каже колко е тежък живота й, докато продължава да сърба от кафето си.
Боб вече е на сутрешна оперативка, но й отговаря с „Yes, honey! Sure, honey! Correct, honey!”, и нищо по-рязко, защото той най-добре от всички знае колко й е трудно и какво бъдеще е жертвала прекрасната Сюзан, за да е с него.... А и е присъствал на раждането на трите им деца и знае, че това е „най-голямото усилие, което човекът е способен да понесе в живота си” и изпитва коленопреклонно богоговение пред чутовния троен подвиг на майката Сюзан.
Изпразнила се вече, Сюзан отива да пазарува в някой мега-маркет. Похарчва пари и за себе си, купувайки си някакви дрешки и козметика, които никога няма да употреби, но така е отмъстила на Боб за нясгодите си – т.е. децата и тежкия си живот. Купува и 10 кг готова храна, защото тя не готви. (печени пилета по филипински, салати с макарони по таксаски, лазаня по тоскански, кюфтенца по индонезийски – всичко едно от друго по-люто, защото всички в къщи мразят люто, но тя обича...). После тръква кредитната карта (в която Боб надлежно вкарва ежемесечно суми) в машинката и гордо се връща с придремващите в количката деца обратно в 8-местния си Форд. Тя иска всъщност да кара 2-местна кола (за предпочитане американска марка, защото Сюзан мрази всияко азиатско и чуждоземно, освен курортите им), но с тия деца.... Пфу!
Междувременно двете малки, които кротко са спали докато майка им пазарува, вече се поразбуждат и бебто измяуква като коте, защото е гладно. Сюзан няма търпение то да стане на 1.5 г, за да го натъпче като по-голямата му сестричка с лютото пиле по индонезийски. Сега, обаче, трябва да му НАПРАВИ (собственоръчно!) мляко с трохи от бисквити. Мамка му! Това ще отнеме цели 3 минути от тежкото й ежедневие. А Боб го прави по-добре, но е на своята fu…ing работа.
Сюзан паркира Форда в гаража си, сваля с копченцето гаражната врата, пуска сестричето на самоход, което тупва по очи, слизайки от почти 80-сантиментровата височина на стъпалото на Форда, но то не плаче, защото знае колко измъчена е мама, и че мама в мъката си няма да го чуе. Тя взима бебето на ръка и го занася до столчето му. Закопчава го и разбира се, бебето почва да плаче, защото няма бебе, което да иска да стои в проклетото си столче, а Сюзан започва самоотвержено да разтоварва покупките през вътрешната врата и ги вкарва в кухнята. Разстоянието между отворения багажник на Форда и кухнята й е около 5 метра – разстояние, което Сюзан ненавижда. Бебето плаче още по-силно, а сестричката му на 3.5 г се опитва да го успокои, за да не разстроят мама. Не успява и започва и тя да плаче. Мама не крещи, тук мамите не крещят и не бият шамари. Те просто игнорират. Тя е истинска силна жена, а силните жени, особено когато са от най-силната нация, не крещят. Те са силни и затова светът ги мрази иска да ги унищожи.... Силната Сюзан прави импровизирана закуска на сестричето (да речем мюсли с ледено мляко) и после дава на бебето биберона пълен с какво? - мда, ледено мляко с бисквита. Защо ледено? Защото така идва от хладилника. Да го топлим? Къде го пише в това?
Тук навсякъде, всички напитки са си с 1 кг лед вътре. Само бирата и виното правят изключение. Отначало ни се струваше прекалено, но после някак изведнъж свикнахме. И сега не можем да пием без лед. Или поне напитката да е от хладилника – т.е. почерняха ни седалищата като на калайджиите наоколо. Сюзан, обаче, е калайджийка по рождение и бебето също, по генетичен път. Ако боледува, значи ще пие сироп за кашлица, нали така? Но какво общо има това с леденото мляко?
.....................
Част 2 – „За американката като съвсем отделна порода жена”
Disclaimer: Има много приятни и интелигентни, стилни и добре поддържани американки. Все някъде из Америка ги има - вярвам в това. И за тях изобщо не става дума тук. Просто ние не ги виждаме в тази част на Америката. По аналогия с репликата от филма “As Good As it Gets”: ...”просто в тази кола няма такива хора..”
Значи, да уточня: типичната американската домакиня във всеки щат е уникално същество, което не вирее никъде другаде по тази планета. Всеки от вас, който е пътувал по света е виждал всякакви странни жени: англичанки, холандки, германки и прочие (каквото и да се влага в думата „странни”...) Само онези, обаче, които са виждали жива американска домакиня, особено като тези от средния запад – т.е. тук (но не, да речем, някоя американка с френска майка – неее, тая не се брои...), а такава с 10-ти клас образование, на възраст 22-32, но вече наплодила 3-4 деца – да, само тези от вас са ударили джакпота, защото вече имат сериозен визуален образ на породата, и следователно имат пълното право да потръпнат с подобаваща погнуса.
Тази порода наречена „американка” е средна на ръст жена, с жълта или кафява коса (понятия като „руса” и „кестенява” са твърде поетични за този екзмпляр). Косата е без форма, без ясен цвят, без конкретна дължина или прочие глезотии. Тази порода не познава кичозни продукти като червило, молив за очи, спирала. Същото се отнася и до дрехите с някакъв конкретен стил.
Тя е естествена. Напълно. Вариантите тяло са два:
1. силно-спортно, атлетично фитнес-тяло с мускули, жили и всички други екстри,
2. или разплута и безформена, без значение дали всъщност е дебеличка или слабичка – тяло не се забелязва.
Дрехи и за двата типа: домашни панталони тип „пижама”, с ластик на кръста или връв, и тениска – обичайно със следи от кафе/храна/сок от преди много пранета, но иначе винаги ухаеща приятно – обикновено на спрей за тяло, който тук замества дезодорантите по популярност, и в 95% ухае на сапун или ароматизатор за пералня, но винаги с чиста жилка, признавам. Като изключим аромата, няма много друго, което да искам да спомена с добро.
Сутрин косите им са мокри (капещо-мокри), защото тук не обичат да се къпят вечер – версията е, че това ги разсънвало (хм, нас пък ни приспива), затова сутрин седят под душа за разсънване – не знам дали точно ги мият тия коси или само ги мокрят по гореупоменатата причина, но никога не ги сушат, защото изглежда нямат време, а може и да считат, че сешоарите изсушават тия красиви жълти коси! Не знам, задагка е за нас...
Сутрин родителите, които карат децата си на у-ще в 90% са майки – значи същите тези прекрасни дами, за които говорим. Докато седят зад волана, те обикновено са по пижама и гуреливи, или по дънки и гуреливи, но пак в 90% от случаите - разчорлени и намусени, защото тук не си падат много по грижи за деца, дом, семейство. Не си падат и по грижите за себе си. Ако трябва да обобщим - не си падат по никакви грижи.
Та, зад волана са с порцеланова чаша кафе в едната ръка и с мобилен телефон в другата. Добре, че Господ им е дал трета ръка като на велика нация, иначе какво ли щеше да стане. Ако оставят голямо дете – да речем, от 2-ри клас нагоре – тогава само го „изплюват” на алеята пред училището, наречена “drop off”,. Ако карат, обаче, по-малко дете – на 5 или 6 години, ох, мъка! – налага се да спрат и да слязат от колата и да използват двата си крайника, наречени „крака”...
Но винаги са с неизменната порцеланова чаша кафе в ръка (по нея често има следи от засъхнало червило, а мамата в момента няма чевило на устните – о, чудо? Или да се досетим сами?), с капещи коси, с карирани пижамени панталони (материя: памук или бархет – micromax, кажи че е така!), и с тениска разкъсана на раменете от дерящите нокти на домашната котка... Да, стигнахме до краката долу - сега слушайте внимателно: дамите са в 99% обути с джапанки или са боси, да със съвсем боси крака. Това с босите крака важи за периода август-септември (тук у-щето почва на 2 август), а за джапанките – плюс/минус безкрайност. Носят се и в лек сняг, защото държат хладно и свежо на краката (айде, стига, бе!!! Сериозно?). Останалият един процент – е, знаете, разбира се, бели маратонки, което направо се счита като висок ток.
И така, слиза дамата, все още едноока и все така намусена, носи кафето в едната ръка и раницата на детето в другата, а тя тежи около 500-600 гр и може и то да си я носи без проблем. Но не води детето за ръка. То подтичва зад мама, обикновено също с мокра коса. Когато е минусова температура, правилото за косата пак важи. Хигиена е това, не е дявол работа! Калоян казва, че от подсмърчането в час не се чува какво говори учителят... Национална черта. Иначе имат по 1 кг гурелчета по очите и засъхнали сополчета, но са с чисти коси. И верно, без майтап, всички деца ухаят на чисто – Каолоян е само на 12, но вече е маниакално пристрастен към дезодоранта, защото така правят всички. Ето нещо хубаво, отчитам го.
Та, детенце тича отзад, пада, удря се, но не плаче – няма за пред кого. Тук и бебетата им не плачат. Поплаче първите 5-10 дни след раждането и веднага се научава, хайванчето, че и да се дере, полза няма. И спира. Тук децата само подсмърчат. Много. И няма как да не са най-болната нация, която сме виждали. Пълни са с алергии, астми, хронични кашлици... Имат страхотни лекарства, които се продават без рецепта – за хрема, кашлица, простуда, и прочие, страхотни са. Обаче нали някой трябва да се потруди да запомни кое кога се дава и да стане от креслото, че да го даде на детето...
Къщите като цяло са удивително мръсни за българския ни поглед, разтурени, пълни с идиотски предмети, нахвърляни на всеки ъгъл, плюс остатъци от храна и много, много дрехи. Носени, неносени, мръсни, много мръсни, и съвсем чисти дрехи, след пране – всичко е разхвърляно равномерно и след 2-3 посещения в подобни къщи, окото ти започва да привиква.и почваш да гледаш по-естествено... Те затова и не канят гости много. Ако поканят – айде, вън, барбекю на ливадката. Че ако влезеш в къщи – ще те загубят сред предметите и няма спасение.
В тази връзка – когато приятелчета идват в стаята на Калоян го питат с лека подигравка кой му бил подреждал и бърникал в стаята. Той казва, че я подрежда сам и че му е кеф да му е подредена (а на мен ми се струва твърде разхвърляна стая), а те не вярват. Свикват от малки да са заринати в разтурия и ненужни предмети. Тук по ТВ има предавания като „Хайде да подредим”, „Чиста къща”, „Да реорганизираме дома си”,..... и в началото ние се чудихме какви са тия глупости. После отидохме на 2-3 места на гости, бяхме безмълвни седмица-две и после полека-лека ни имунизираха. В началото стискаш зъби и гледаш да не стъпиш на нещо остро, че тетанусът чака зад ъгъла. После почваш да се поотпускаш, но лицевите мускули си остават натегнати.
Такива домакини са американките. Онези там 90 или 95% от всички. Разбира се, че има много свестни жени, но ние още не сме срещнали такива. Засега.
Американките не готвят – не защото са модерни, а защото не знаят как. Или не искат да знаят. Или и да знаят – по-добре да абравят, както се шегуват някои мъже, с които сме говорили.... За местните дами готвенето е свещено изкуство – като рисуването или шева. „Ама ти готвиш? Е, как така знаеш как? И какво да сложиш вътре? А как знаеш колко и какви продукти?” Направо ти идва да ги отстреляш.
Да не говорим за изтънчени умения като да шиеш тигел (прав или заг-заг) на шевна машина (о, чудо! Тя може!) или да поставиш нови лампи в дома си (о, чудо! Той може!). Полубогове-полухора сме.... „Може би сме ходили на курс? А как така знаем как се прави? Идва ни отвътре? Какво е това отвътре?И къде е?”
Аз по принцип много обичам специалистите – като ти трябва фризьор, шивач, бояджия, лекар – не го правиш сам, отиваш и ти го правят специалисти, а ти използваш времето си по предназначение. Тук обаче, цените на специалистите са такива (а и специалистите, изключвам медиците, са май доста по-зле от нашите), че ти притъква. Един Хорхе от съседната южна съседка май не може да стъпи на малкото пръстче на Бг майстор с всичките му кусури и нахалство (плочкаджия, бояджия, етц...), така че: нека да не си ругаем БГ талантите! И тук майсторите оставят работата недовършена, вземат парите и бягат, или ти слагат „шапка”...
Та, жена, която владее друго, освен раждане на деца или конкретна професия, която упражнява, тук се счита направо гений. Понятия като обща култура, информираност, разум, находчивост, креативност не могат или по-скоро, не бива да се поставят редом до понятието „американка”. Получава се застрашителен по абсурдността си оксиморон.
Иначе, за раждането: раждат с епидуралки май че от поне десетина години, а преди това пак са ги анестезирали някак си. Няма „Напъвай, че ще ти прасна 2 шамара”, както беше при нас тогава. О, не знам как е сега. И ние вече имаме епидурални анестезии, ама май още ги плащат момичетата допълнително? Абе, ние българките стискаме зъби. Като казах зъби: тук зъбче оправят с анестезия, каквато си избереш – обикновено газ и не чувстваш болка. В понеделник ми се пише зъбче, ще споделя опита. Жените тук май очакват да не ги боли. За нищо.
Болшинството от съпругите спадат към разновидността „stay-at-home mom” – т.е. „професия мама” – седи в къщи и гледа деца, в смисъл – но според мен болшинството само ги „гледа”, в смисъл визуално: хвърля им по едно око. Вие да не разбрахте, че ги гледа/отгежда/грижи се за тях? Аааа, не, грешно сте разбрали – става дума само за визуален контакт. Добре че децата растат бързо и почват да се гледат сами.
Е, евентуално, докато е бебе, му се подава водичка и храна. Но после в 5.30 си идва татето, и мамата достолепно излиза в отпуск по измореност. Таткото дундурка детенце, храни го (ако то не може само), преоблича го, приспива го, става нощем да го дундурка и дава вода и да сменя памперси.... Виж, на татковците по можеш да имаш доверие. И изглеждат обичливи, някак... Бутат колички, гушкат деца. Мамите са ми страховити, дори и когато са хубавки. Имат дистанциран и намусен вид, дори и когато ти се усмихват. На мен ми става студено от тоя тип жени.
Не знам дали ме разбрахте правилно, но съпругът тук (да го наречем с кодовото име Боб Уолш) ходи и на работа. После се връща и гледа дете/деца, защото на дамата вече й се е уморил погледът от това напрегнато „гледане” на деца, и съответно тя ляга да си почине или пали колата и отива да пазарува. А таткото почва да готви, или вече е донесъл храна от някое заведение на път за вкъщи. Или просто таткото извежда домашната делегация на ресторант. Тук почти еждневно се взима храна отвън – другата опция е сухоежбина. Докато на съпруга просто не му издържат нервите и ако не е могъл дотогава, бързо се научава да готви - нали се е оженил за американка... Често татковците стават сутрин, правят закуска за у-щето (за онези деца, които си носят закуска в „lunch box”) и после бегом на работа.
Типът „американка” се придобива май от въздуха – не зависи от раса и цвят (понякога повлеканите с черен цвят или жълт цвят на кожата и дръпнати очи изглеждат дори още по-страшни от бледоликите им посестрими).
Още по темата
BgLOG.net
· 29.12.2006
· Tanichka
А, пътьом Сюзан грабва някаква там чаша, в която си сипва кафе, което Боб вече е направил днес/вчера/онзиден, а чашата може да е от днес/вчера/онзиден (като само по червилото може да се познае от кога е), отваря вратата от хола закъм гаража, влиза в колата и пали. Ух, студено й е, и стази мокра глава... Добре е, ако детенцето на училищна възраст вече се е покачило самичко в колата, иначе няма кой да го качи. Тук всички деца до 18 г се возят задължително с колани, а онези до 7-8 г възраст трябва да са в детски столчета. Но те бързо се учат сами да се закопчават и откопчават, защото Сюзан пие замислено кафе в колата, докато чака детенце само да се самообслужи.
После Сюзан вдига с копченце, закрепено на сенника на колата си, гаражната врата, дава газ назад, закача горницата на антената си във вдигащата се врата и евентуално, като екстра, отнася кофата за боклук, която трудолюбивият Бон е изнесъл на бордюра, за да могат я изпразнят момците от „Чистотата”.
Да забелязахте нещо? Майките сред вас вече им трепна под лъжичката – да, не чухте детенце да е закусило. Закуска – какво това нещо? Че нали детенце е къпано, за какво пък му е и да яде. Чак пък толкова грижи.... Татко Боб или му е направил сандвич в lunch-box-a или му е подновил вноската за обяда в у-щето. И в двата случая Сюзан какво общо има с това? От познат холандец знаем циничния западно-европейски израз „Whoever gave birth – may keep it” (демек: „Който си е раждал децата – той да си ги гледа”). Можем да го заменим с американския му вариант: „Който е правил деца (в м.р.) – той (в м.р.) да се грижи за тях”.
Нали почна да ви се изяснява образа на жената-майка-домакиня-героиня? Така, да продължим. Сюзан дава газ и тръгва за у-щето, преизпълнена с агресия заради нарушения й момински сън. Тук карането с превишена скорост е голям грях, а Сюзан е праведна. Затова тя кара дори с по-бавна скорост от нужното - защото няма мозъчна дейност, а и за да влуди нормалните шофьори наоколо, с което да стигне до оргазъм. Сюзан кара и чака кафето да задейства. А пък ако има и още 2 деца, които да вдигнала от леглото и да ги е понесла в колата редом с детенце –ученик, защото няма как да ги остави самички в къщи – е, тази жена вече е самият дявол и дори само мисълта за „гледането на деца”, което й предстои в остатъка от деня, направо я влудява.
Мисли като „Ах защо не се омъжих за Пища Хуфнагел...” (справка: филмчето „Семейство Мейзга”, за всички които са го гледали някога, преди мноооого луни...) витаят в главата на домакинята Сюзан. Да, тя можеше да е с Пища Хуфнагел в Ню Йорк и да гради кариера, живеейки в модерен малък апартамент от 40 кв.м. (Сюзан мисли във футове и инчове!) и да е шеф на отдел, а сега? Какво? Да, тъжно, гледа 3 деца – както Еовинчето добре ни информира за това какво правят Хенсъновците и другите хора на нейната възраст...
Иначе Сюзан е със завършен 10-ти клас образование, защото тогава е пристанала на Дейвид, който приличал на Бекъм. Той живял с нея 2 месеца, после отишъл в армията и сега е някъде из Ирак. А тя се оженила за добрия Боб, който я гледа и й слугува, но тя си мисли., че тъкмо тя върти цялата къща на плещите си. И от това й става горчиво, но тя се усмихва, защото американката е силна жена и не пада духом пред никакви несгоди.
Сюзан почти е стигнала до у-щето, но още не е съвсем будна. Прави рязко ляв завой и отнема предимството на Таничка, която прави десен, за да влезе в алеята за drop-off на учениците. Таничка, по стар БГ обичай, й удря едно леко клаксонче. Ето тук, в този момент, крехките нерви на нежната Сюзан изцяло се пречупват и всичката насъбрана в ежедневните тегоби болка засяда в душата й като недоопечен картоф. Мамка им на всички пришълци (Aliens), а също и на всички мексиканци, негри и азиатци, защото те са виновни тя да не е завършила 10-ти клас и да има вече 3 деца, вместо да е в Ню Йорк с Пища Хуфнагел!
Сюзан е застанала с огромния си 8-местен Форд леко диагонално на пътя пред Таничка и сега ще й даде да се разбере. Американските дами рядко се саморазправят, наистина – но на Сюзан й се е насъбрало много от преумора. Тя разко пуска всички стъкла, обръща се към наглата клаксоно-свиркачка и започва да й крещи- „Какво иска сега тая нахалница, не вижда ли, че Сюзан fu…ing се опитва да остави детенцето си в училище, и че Таничка е fu…ing нахална, да й клаксоно-подсвирква тъй нагло.
Таничка прави опит да се услихне широко и нагло, с което изпраща Сюзан в откритата орбита на глева. Сюзан крещи още 30 сек., после дава газ, и тогава съседът мъж, когото тя също е засякла взема, че й свирва и той – и тук вече Сюзан е готова да пролее кръв. Косата й изсъхва от възбуда (според нея този вторият клаксоно-свиркач абсолютно прилича на мехиканец, или може би на кореец или индиец, но определено е навлек отнякъде, който е дошъл тук в Америка да трови и без това тежкото й ежедневие – истински американец не би направил това предателство!!!).
Сюзан преглъща нашествието на пришълците, нервно почти прегазва две ученичета на пионерска възраст, за да спре спира точно пред входа на училището и нито инч по-встрани. Точно отпред – това е важно за Сюзан, тя е прецизна дама. Детенце има 5.5 сек. да изскочи от 8-местния джип Форд на мама, защото Сюзан е заета с отпиване от чашата с кафе и дори не го поглежда, после дава газ и потегля. Който слязъл, слязъл.
А двете по-малки вече реват, защото мама ги е стреснала в съня им, когато е изкрещяла по българката и корейския индиец от Мехико. Сюзан решава да оползотвори втората от общо трите си ръце и да се обади на Боб по мобилния, за да му каже колко е тежък живота й, докато продължава да сърба от кафето си.
Боб вече е на сутрешна оперативка, но й отговаря с „Yes, honey! Sure, honey! Correct, honey!”, и нищо по-рязко, защото той най-добре от всички знае колко й е трудно и какво бъдеще е жертвала прекрасната Сюзан, за да е с него.... А и е присъствал на раждането на трите им деца и знае, че това е „най-голямото усилие, което човекът е способен да понесе в живота си” и изпитва коленопреклонно богоговение пред чутовния троен подвиг на майката Сюзан.
Изпразнила се вече, Сюзан отива да пазарува в някой мега-маркет. Похарчва пари и за себе си, купувайки си някакви дрешки и козметика, които никога няма да употреби, но така е отмъстила на Боб за нясгодите си – т.е. децата и тежкия си живот. Купува и 10 кг готова храна, защото тя не готви. (печени пилета по филипински, салати с макарони по таксаски, лазаня по тоскански, кюфтенца по индонезийски – всичко едно от друго по-люто, защото всички в къщи мразят люто, но тя обича...). После тръква кредитната карта (в която Боб надлежно вкарва ежемесечно суми) в машинката и гордо се връща с придремващите в количката деца обратно в 8-местния си Форд. Тя иска всъщност да кара 2-местна кола (за предпочитане американска марка, защото Сюзан мрази всияко азиатско и чуждоземно, освен курортите им), но с тия деца.... Пфу!
Междувременно двете малки, които кротко са спали докато майка им пазарува, вече се поразбуждат и бебто измяуква като коте, защото е гладно. Сюзан няма търпение то да стане на 1.5 г, за да го натъпче като по-голямата му сестричка с лютото пиле по индонезийски. Сега, обаче, трябва да му НАПРАВИ (собственоръчно!) мляко с трохи от бисквити. Мамка му! Това ще отнеме цели 3 минути от тежкото й ежедневие. А Боб го прави по-добре, но е на своята fu…ing работа.
Сюзан паркира Форда в гаража си, сваля с копченцето гаражната врата, пуска сестричето на самоход, което тупва по очи, слизайки от почти 80-сантиментровата височина на стъпалото на Форда, но то не плаче, защото знае колко измъчена е мама, и че мама в мъката си няма да го чуе. Тя взима бебето на ръка и го занася до столчето му. Закопчава го и разбира се, бебето почва да плаче, защото няма бебе, което да иска да стои в проклетото си столче, а Сюзан започва самоотвержено да разтоварва покупките през вътрешната врата и ги вкарва в кухнята. Разстоянието между отворения багажник на Форда и кухнята й е около 5 метра – разстояние, което Сюзан ненавижда. Бебето плаче още по-силно, а сестричката му на 3.5 г се опитва да го успокои, за да не разстроят мама. Не успява и започва и тя да плаче. Мама не крещи, тук мамите не крещят и не бият шамари. Те просто игнорират. Тя е истинска силна жена, а силните жени, особено когато са от най-силната нация, не крещят. Те са силни и затова светът ги мрази иска да ги унищожи.... Силната Сюзан прави импровизирана закуска на сестричето (да речем мюсли с ледено мляко) и после дава на бебето биберона пълен с какво? - мда, ледено мляко с бисквита. Защо ледено? Защото така идва от хладилника. Да го топлим? Къде го пише в това?
Тук навсякъде, всички напитки са си с 1 кг лед вътре. Само бирата и виното правят изключение. Отначало ни се струваше прекалено, но после някак изведнъж свикнахме. И сега не можем да пием без лед. Или поне напитката да е от хладилника – т.е. почерняха ни седалищата като на калайджиите наоколо. Сюзан, обаче, е калайджийка по рождение и бебето също, по генетичен път. Ако боледува, значи ще пие сироп за кашлица, нали така? Но какво общо има това с леденото мляко?
.....................
Не мога да повярвам, че може да има толкова безотговорни хора към собствения си дом и деца О_О
А ние тук, дето се грижим за по 1-2-3 деца и домакинство, обаче едновременно с това ходим на работа и израстваме в кариерата, как ли им се струваме?
http://www.americanwomensuck.com/
http://jameshowardkunstler.typepad.com/clusterfuck_nation/
Ами Павлина, аз и затова в началото съм сложила дисклеймър (не знам добрата БГ дума за това - "отказ от отговороност в случай на дирена такава"..) Сигурно има преувеличение, в смисъл на обобщаващия образ - естествено, че има изключения от него. Но това не се отнася за нашия град и смея да кажа - за нащия щат... Пък и какво толкова да ги мислим тези изключения - те нас не ни мислят със сигурност! И си вирят носа нагло, ткак че - хайде да приемем, че ги има, но не ни пука за тях....
Аз съм била за малко по-дълго досега в Тексас и Колорадо, Жоро повече, той е виждал какво ли не. Нещата в тези два щата са като описаното от мен. Иначе съм пътувала за по няколко дни в Сан Франсиско и Тампа и Орландо (във Флорида), но там определено дамите са много по-добре...
Разбира се, че художествената измислица е налице, няма начин. Но и реалността ми е до болка близка ..... Като човек работещ от дома си и ходещ по у-ща, магазини, банки и прочее обществени институции, няма как да се докосна да речем до юристките и шефките на отдели в корпорации... Присъствала съм на 2-3 срещи с такива дами и не бяха много впечатляващи - както да речем някои техни български посесрими, които изглеждат много добре. Тези тук изглеждаха като опит за елегантност на консервативна университетска преподавателка - ама много консервативна. Без никакъв опит за подигравка - просто нямат въображение, защото няма как да се създаде. Вкусът се гради от детство, от средата, от майката, от интересите, които имаш.... Тук за интереси можем да говорим към месото (барбекюто), към американския футбол, който синът играе и към мексиканските ресторанти. За друг интерес не се сещам, а се напъвам....
Вероятно опитът да се обобщи даден образ е силно погрешен - ама как да стане разказ иначе? Грешен е, защото и в БГ като дойдат чужденци после казват, че 90% от българските жени са дългокраки, късополи, дългокоси каки с фриволно поведение, готови на сексуални подвизи с 2, 3, или колкото дойде бройката чужденци срещу минимално заплащане... Ами, ходейки по улици, заведения, магазини... - те това са видели. Ние си имаме друго мнение, защото всеки от нас познава стотици жени, които не влизат в горепосочената бройка, но сме виждали хиляди, които влизат - така, че за очите на чуждененца нещата стоят така.. И ние сме наясно, че стоят така..
Та, мисълта ми е, каквато и да ми е раздувката - малка е за тези жени тук. Скромно съм се изразила, с недомлъвка някак... Ежедневно се натъкваме на тотално нахалство, безмозъчност и липса на елементарна естетика, поднесени с безграничното самочувствие на представителки на велика нация. Местните граждани наистина възпитават децата си в расистки убеждения и те се учудват като видят добър мексикански мениджър, например. За тях мексиканците трябва да им чистят...
Затова и толкова обичам "Innocents Abroad" на Марк Твен (на бг е мисля "Наивници в чужбина", но намекът е за невежи хора, недокоснати от културата и непокварени от влиянието й - това е вложено в думата innocents).
Наглостта тук е навсякъде, но е поднесена с много усмивка и добро възпитание. Погледът, обаче, не лъже - той е високомерен и ти казва, че тъкмо той (тя) е господарят, ел гринго, с една дума...
Траяна има приятелка корейка, чиято майка ми каза, че обмислят преместване в Сан Франсиско, защото там азиатската общност е огромна... Те не искали детето им да няма приятелчета и да си стои настрана, защото е жълто. Средният запад като цяло е особен в отношението си към пришълците. Например тук силно недолюбват жълтите - заради Пърл Харбър и влизането на Щатите във втората световна. Защото тук всички са патриоти до болка.
Иначе им карат колите, ядат им храната, но... дотам. Дистанция и високомерие. Траяна ще е поканена на рожденни дни на бледолики, Юна не. Всеки да си знае мястото....
Трудна е адпатацията в подобна среда, но животът като цяло май не е купон. Щом не се засягаш от всяко нещо и се стараеш да гледаш по-отвисоко на нещата, е добре за теб... Но ежедневния сблъсък с тези гласовити дами и "културата им", ме смайва доста...
Затова и не съм спестила краските в обрисуването им.... Не заслужават спестяване.
"Тук по ТВ има предавания като „Хайде да подредим” - нямам думи... Единственото, което се сещам, е "Вай Аллах". :))))
Радвам се, че вие, живеейки в САЩ можете да си позволите хубавите американки в Ню Йорк и Калифорния. Знам, че сте богати и властни български американци, за които красивата жена (дори в Холивуд) не е проблем, усеща се от редовете ви...
А аз си оставам потопена в комплексите и отивам да си изгриза ноктите от женска злоба.
Само не разбирам защо говориш простотии и защо нападаш лично? Аз съм засегнала американките, не теб. Нещо не ми се връзва. Ако жена ти е американка - ок, раздразнила съм те. Обаче не ми звучиш на човек, който живее тук и е доволен от живота си, защото хората, които познаваме като българи в САЩ не говорят като теб.
Ти или редиш павета за по 5 долара на час някъде из Алабама или си седял за 10-ти път на опашката за виза и пак са ти били черния печат. Ама не ми е ясно аз какво съм ти крива за това? И кога теб съм обидила персонално, за да се изпразваш върху мен? Нямаш ли върху кого другиго, щом са такива страхотни и безмустачни твоите порно американки?
Грозно е това... Не съм ти крива аз, че ти се е изкривила американската мечта....
И в този сайт се пише на кирилица. И по възможност - културно. Но само при възможност - при невъзможност, наблюдаваме публичното изпразване.
та, към анонимните,
Аз съм мъжлето, гаджето и годеника на Таничка. Това което е написано, е вярно в много голяма част. И да ти кажа защо.. Моята работа в много общи линии е да изхранвам има-няма 35 семейства в България и в някои случаи и роднините около тях ..та покрай тази основна задача ми се налага да пътувам много .. по света и у нас, но у нас разбирай Америка ..
Та, пътувам си наоколо и ти гарантирам, че в голямата си част написаното е истина. Кажи ми ти (или вие), сега, къде живеете, кой град и квартал на града или градчето дето си (сте) и до 15 мин ще ти кажа точно от кои българи сте, тия дето са объркали имиграцията с екскурзия или от тия дето получават буркани с варено месо и лютеница от пенсионерите от Дупница ... или от тия българи , другите, дето си скъсваме задниците от работа, но можем и имаме право да си правим почти каквото си искаме и с времето, и с колите, и с жените, и със свободното си време...
Откъде да ви пратя снимки, момковци .. за да ви покажа защо точно обиждате непознати и защо точно сте анонимни - откъде да ви пратя снимки, а? Например от Ню Йорк, Сиатъл, Редмънд, Минеаполис, Чикаго, Сан Франциско, Сан Хосе, Лос Анджелис, Холивуд, Палм Спрингс, Вегас, Маями, Орландо, Тампа, Далас, Вейл, Брекенридж или Аспен, откъде ? ... и на снимките ще съм или аз или тази "от гетото" дето обиждате без причина ... Щото го работя и пътувам това от '96 и вече не помня къде не съм бил, но ги смятах с един кореец преди 3 месеца, останаха Хавай и Аляска дето не съм ходил, да ти кажа, но вече и снимки спрях да правя ....
Че сте заядливи и невъзпитани бoклуци, то е ясно. Че сте завистливи нехранимайковци и за две пари работа не можете да намерите - и това е ясно - та, съвета ми е - четете си блоговете, давай си мнението нормално и културно, може и без да обиждате ... защото ако сте тука, в Щатите, и сте нормални хора - няма да се държите така , а пък ако сте в Щатите и пишете това, хайде, отивайте да си вземете поредното колетче с русенско варено, дето мама го е пратила, че няма как да изкарате месеца ...
А за анонмните само бих им казал, че не е тука мястото да си избиват комплексите. Кофти е "никой" да ви приема за нищо, но сами сте си го избрали. Вместо да се правите на умни и да злобеете по типично български начин излезте и научете този "никой", че сте някой и му натрийте носа. Или продължавайте да си работите жалката работа по пицарийките и заведенията за бързо хранене. Ако сте късметлии може да сте се уредили и по някоя бензиностанция да ядете без пари.
Пак ще спомена, Таничка (и по друг повод съм го писала), че много, много харесвам и оценявам твоите публикации, които са не само съдържателни, но и написани интересно с доза хумор, което само може да ме кара да мисля, че си много интелигентна жена!!!
Не съм била в Америка и не съм наблюдавала жените там, но от взаимодействието ми с американки тук мога да потвърдя, че те са такива, каквито си ги описала. Панталоните тип "пижама", всеприсъстващата порцеланова (или термо) чаша кафе, желанието да не се натоварят малко повече, защото вече са много (!) ангажирани, дежурната им сантименталност с половинките им "Hi, honey! I love you, honey" по мобилния и липсата на хигиенни навици - свидетел съм на това почти ежедневно! Иначе всички се возят на коли тип джип, защото рядко са с по-малко от 2 деца, жените по принцип не работят или ако се хванат два пъти седмично за по няколко часа като "volunteer" - това вече за тях е като "full-time" work! :-)) Какво да кажем ние, българските им колежки, които не само, че работим пет понякога шест дни в седмицата по минимум 8 часа, водим-взимаме дете/деца на д.градина, училище, пътуваме с градския транспорт и вечер сме адекватни у дома ?! Затова въпросът им "Как го правите?" се посреща от нас само със споглеждане и лека иронична усмивка. Не върви да им кажем, че са разглезени. А, и нещо много съществено в опита ми с тях - за тези 10 години само двама научиха български език, останалите - учат, учат и пак на английски си говорим. :-)
Искрено благодаря на micromax и Деси за позицията.
Момчетата-анонимуси ме накараха да се замисля снощи (моето снощи..) аз всъщност от женска злоба ли съм била потикната да „злословя срещу световните секс-бомби” и защо например не съм писала досега подобни разкази за жените в друфи страни, които съм посещавала – да речем в този стил за французойките или за италианките, например.. Ила за дамите в Лондон, сред които имаше всякакви, но имаше и много които ми харесаха много...
Ами те се оказаха онова, което очаквах да видя и то ми допадна. А шведките не се оказаха, каквото очаквах, ама никак даже. Затова ги и описах, както ги видях. А то излезе женска злоба... За американките нямах очаквания, защото вече ги знаех, но ги знаех откъм добрия им вид. И ме сащисаха с истинския си вид тук.
Всеки може да си тълкува нещата както иска – сигурно някой може да каже, че и micromax злобее, защото не е така смел, като онзи съпруг, свалящ смело други момичета пред жена си. Гледни точки всякакви.
Няма на света обобщен образ – колкото и да искаш да говориш общо и по принцип, винаги има индивиди, които няма как да влязат в този калъп, съгласна съм... Но аз не съм и имала претенции за журналистическа правда – аз описвам породата жени в нашия край. Затова и съм сложила disclaimer в началото, че да стане ясно, че има и различни от гореописаните, но не и в нашите земи на Средния Запад (не ви ли звучи като Дивия Запад?)...
Midwest-ът е интересен край – тук мъжете още ходят с кожени жилетки с ресни, огромни каубойски шапки и ботуши със шпори. Тук на хомосексуалните двойки още се гледа с презрение, както и черните и на жълтите.. Любезни са, но се чувства, че са страшно дистанцирани.
Разбира се, че в Ню Йорк, Флорида или Калифорния има страшни жени с дълг крака и гърди на порно звезди – иначе цялата индустрия на пластичната хирургия от кого да се изхранва? Обаче да сте чували за най-страхотния американски пластичен хирург, който работи тъкмо в Небраска или Канзас? Или Айдахо, или Колорадо? А Оклахома?
За какви гърди става дума тук, когато местният типаж не слага сутиен със седмици? Тя живее от колата-вкъщи и от къщи- в колата, по пижама.... Изключение прави пазаруването или някой обяд в заведение, но те не се обличат кой знае колко по този случай – само сменят долнището с дънки...
Вероятно момчетата, които искат да се заядат, живеят в голям град – да речем, Чикаго. Там има голяма Бг колония от хора, които не са специално в корпоративния бизнес , и следователно имат този речник на дискусия...
Разбира се, че там нещата ще са различни и жените ще изглеждат по-добре (надявам се), но целта на тези момчета не е да научат, че извън Чикаго има и трагични дами – те просто искат да демонстрират колко много разбират те от всичко свързано с американския начин на живот. Щото те го живеят тоя американски живот на 1000% до дупка....
Ами напишете вие разказ, да го четем и да се забавляваме – нали това е предназначението на БГлог, да научаваме за неща, да спорим, да изказваме мнение. Ти не си съгласен, ок, докажи ми, накарай ме да видя твоята гледна точка, защото аз съм писала от моята...
Което ме подсеща, че крайно време да се напише нещо по събирателния образ „млад българин в чужбина”, който ще разбуни много подобни момчета (забележете – образът е в мъжки род, защото обикновено младите българки в чужбина, по нашите скромни наблюдения, са работливи и амбизиозни жени, които бързо и качествено се реализират и стават уважавани в работата си...)
Образът в м.р. на възраст 20-35 г. срещнахме за пръв път пътувайки за Канада през 1994 г. – Жоро по бизнес, аз да разходя бременността си... Полетът тогава беше още на авиокомпания Балкан, помните ли я? – директен: София – Торонто, 11-12 часа... На аерогарата беше пълно с майки, които нямаха охолен или заможен вид, а бяха доволно отрудени жени, които изпращаха по пътуващи познати какво? – да, колети със зимнина за своите чада там.
Стана ни много смешно, но в самолета до нас седеше сестрата на едно от чадата, която също е там, нов друг град и си говореше с човека до нея как брат й, на 25 г., хайлазувал за определената надница и все мрънкал колко е тежък живота в Канада, вместо да се хванел на 2-3 работи и да се оправи... Но той работел от 8 до 5 и после ходел на по една бира с приятели да се надпреварват да се оплакват. Сестрата се ядосваше как така те с нъжа й са се оправили отдавна и защо изпращат пари на майка си, а майката ги препраща на младия български канадец...
Когато дойдохме тук преди 14 месеца, Жоро беше убеден, че още живеят така младите ни емигранти от м.р. – disclaimer: тук не става дума за момчетата, завършили езикови гимназии и дошли да учат тук в колежи и университети, не, тези млади хора са водещи експерти във водещи фирми и нямат нито времето нито хъса да се заяджат онлайн с някого, защото те си имат всичко, за което са се борили и това ги устройва перфектно.
Говоря за недоволните млади българи-емигранти (в смисъла на "гурбетчии") които са очаквали нещо по-лесно и гладко от Америката, а не работа от сутрин до вечер и после да нямаш нормалните пари за заведение, защото тук цените на аведенията са височки.. Не говоря за работливите момчета, които идват, правят пари, бачкат на 3 места и са горди с труда си - говоря за недоволните мрънкала, които са родени за директори, а гадният Господ им е изграл номера да ги насади като бачкатори, тях - с техния потенциал!
Онези, които micromax безупречно обрисува - с пиците и бензиностанциите, които разказват врели-некипели истории за заможност и златен живот тук на приятелчетата в БГ, и с готовност дават спестяванията си за пътувания до родината, замо защото там ще бъдат „американец в Бългериа” , как бильо това на бъльгаршки?, и с някой-друг долар пред мацките в Бг няма да са като пред мацките тук.
Щото ви е ясно, че мацка с гърди на порно звезда, инвестирала 10-20,000 долара във вида си, няма да си има работа с млад БГ момък-емигрант, с горепосочените източници на доходи, пък бил той и с чудесна физика...
поздрави на всички!
Тя се казвавше, без майтап или ирония, напълно сериозно, Сюзан. Сюзан Кимбърли Крейг. Звучно и внушително име, за внушителна жена. Сюзан беше на 25 години и тежеше около 130 килограма, беше едра, с широко добродушно лице, с руса (или жълта, не знам), дълга до раменете, рядка коса. Обичаше да носи дрехи тип "пончо", както и спортни анцузи и бели ризи. Имахме при нея 2 часа седмично"разговорен английски". Или "C" (це) уроци. Не беше трудно да се сприятелиш с нея, беше весел човек, а ние й скривахме шапката обикновено с възгледите си за живота. Веднъж имахме тема за наркотиците и аз и една съученичка заявихме, че ако детето ни взима наркотици първо ще го заключим у дома, завързано на един стол и ще стоим вътре, ако буйства ще го пребиваме от бой, и така докато се изчисти, а после заминава в комуна извън България. Тя ни гледаше ужасено и с частично възхищение, казваше, че разсъждаваме много уникално.
Аз и две приятелки се сприятелихме със Сюзан много бързо, тъй като бяхме по-диви -- аз по онова време още пеех и спечелих веднъж сърцето й като й изпях няколко песнички на Skunk Anansie в час -- тя не знаеше групата, но песните много й харесаха, както й моето пеене. Приятелките ми и аз обикновено сядахме на първия чин и си бъбрехме с удоволствие с нея - нищо повече от насладата от езика, говорен от natural speaker.
Да стигна до същественото. Веднъж Сюзан ни покани на гости. Цялата група, състояща се от 13 човека. Отидохме шестима. Тя живееше в една панелка точно до училището - общо взето за да отиде на работа само пресичаше улицата. Лесно намерихме жилището й и позвънихме на вратата.
Отвори ни сияеща, подготвена за "гостито" пременена с нова лятна рокля и жълто пончо преметнато на раменете. "Влизайте, влизайте" и ние влязохме.
Първото нещо, което ни направи впечатление беше силната миризма на котешка урина, която блъскаше в носа още от вратата. Наоколо не се виждаше коте, но затова пък имаше в изобилие нахвърляни дрехи по земята, столовете и леглото (един матрак). Постояхме по средата на стаята и се зачудихме къде да седнем. Сюзан ни спаси от чуденето: Сядайте където намерите, аз ще направя кафе! - и излезе.
Ние се спогледахме хилейки се. На 15 години никой от нас не е бил кой знае какъв чистник, но чак такава мърлявщина .. не бяхме виждали! Миризмата беше непоносима, разхвърляната стая - също. Решихме да я поканим някъде на кафе навън. За да не я обидим решихме да кажем, че някой има рожден ден и да я черпим. Тръгнахме дружно към кухнята й. По коридора - дрехи и обувки, смесено. В кухнята - сякаш беше изсипала целия си гардероб от чорапи, бельо и пижами. Казахме й плана си, тя покима малко "Alright, alright, that's great" - с една дума съгласи се да излезм навън. Междувременно обаче отнякъде се появи котката й - едро белезникаво същество - и замяука. 'О, трябва да си гладна вече, дарлинг' - отбеляза Сюзан, при което се пресегна, взе кутия с котешка храна от рафта и започна да пуска на котето топчета храна по земята...
При тази величествена сцена ние не изържахме и дружно заявихме, че ще я чакаме отвън... след което си излязохме стараейки се да не тичаме...
Туй то.