Част 1 – „Как се купува къща в САЩ”

Темата на Яничка за асоциациите със случки от детството ни ме подсети да разкажа за случка отпреди някoлко месеца с дъщеря ни, която май няма изгледи да остави страховити спомени в чистото й съзнание. Което е чудесно за нея. Излишно, обаче, е да казвам, че в нашите съзнания с Жорко, ще остави такива, во веки веков....

Може ли обаче, в мой стил, първо да се впусна в едно голямо и пространно предисловие – за да се опитам да обясня как се стигна до тази трагична ситуация... А и да си поприказвам малко, пред вас.

Случката стана по време на избор на къща. Но мисля, че няма да е зле да се поотклоня и да обясня как се купува къща тук – за да стане ясно, че това е доста странен за балканските ни души ритуал.

* * * *

Както всички добре знаете, в САЩ не можеш да купиш нищо в брой – не е както при нас преди 3-4 години: да си носиш парите в торба/куфарче/дамска чанта и хоп, да си платиш къщата. Не мисля, че ев БГ е още така (нали не е?), ама няма значение... Тук дори и да имат пари в брой мафиотите никой не ги взима – да речем за покупка на имот. Разплащания с карта – ок, до няколко хиляди, ако е да речем някаква по-скъпа мебел или матрак (те тук матраците са като със златно покритие по цена, ама видя, че и в БГ натам вървят...)

За всичко останало – опираш в любимия ни вече Параграф 22, който гласи: „Всичко с по-сериозна цена – да речем добра кола или къща, си купуваш на кредит. А ако си отскоро в страната и нямаш кредитен рейтинг – не си купуваш нищо, защото всяка банка отказва да ти отпусне кредит”.

Защо ти отказва? Защото нямаш кредитен рейтинг или още ти е съмнително нисък.

- А как да получим някакъв или евентуално, дай Боже, по-висок рейтинг?
- Като си купите кола или къща на кредит.
- Ок, ето, ние искаме, да си купим.
- Хм, не може – нямате кредитен рейтинг.
- Ок, искаме да имаме.
- Не може, не сте си купили нищо на кредит.
- Ама как да стане това, като не искат да ни отпуснат – още сме нови. Колко да чакаме?
- А, времето няма значение, и след 5 години може да нямате, ако не сте си купили нищо с отпуснат на вас лично кредит...

Чудна веселба. Разговорът може да продължи до безкрайност.... Както и да е, когато вече престана да ни бъде смешно, намерихме изход.

И тръгваме да оглеждаме къщи с един супер пич, който е нашият агент по недвижими имоти, който тук носи звучното название „риалтор” (realtor – аз като англоезична възпитаничка го прозинасях „риалтър”, така ме теглеше, йок, не, в грешка съм била..) Та риалторът, като човек с датски родители от оная, гнилата Дания, е готин, разбран, интелигентен човек, иска да ни помогне от сърце и затова ни даде шанс като ни заведе в общо поне 30-40 къщи на оглед.

Още малко информация: тук важи една система при изборът на къща – трябва да да поставиш трите си най-любими къщи, т.е. тези, които най-много са ти харесалиот всички видяни съответно на 1-во, 2-ро и 3-то място. После се налага да обсъдим с Жорко дали #1 е наистина #1 и ако сме наясно с това и сме единодушни – тогава вече решаваш да кандидатстваш за тази къща, един вид, като на търг, но само за една единствена къща.

Не можеш да дадеш оферти за две или повече. Спираш се само на една и това е. Как става това: можеш да дадеш цена или по-ниска от посочената цена (игра на рулетка..), или същата (пак рулетка...) или се презастраховаш с по-висока от исканата от продавачите, с цел да я вземеш (за Колорадо минава номера и с 1,000 до 3,000 долара над цената й – за Калифорния или Флорида, обаче, дават и до 20,000 отгоре, защото там бясно се купуват добрите имоти, а ти не знаеш още колко риалтори с колко купувачи „наддават” точно за тая къща).

А нещата изобщо не са като търг – защото на търга виждаш колко дава конкуренцията. И пробваш да наддаваш докато можеш. А тук е мрак.

Да речем, че къщата е 250,000 като обявена цена. Ние решаваме тарикатски да рискуваме и да слезем леко в цената – затова казваме, ок, купуваме я за 248,000. Обаче къщата е постната в общия сайт на всички риалтори и за нея има още 3 кандидат-семейства, съответно с предложени от тях цени: 245,000 , 249,000 и 251,500 долара. Ти не знаеш кой какво предлага, защото иначе ще вдигаш цената до безобразие. И така, риалторката на продавачите им съобщава какви са офертите, които са пратени по пощата до нея (има обаче и различни условия по закупуването – кога де се освободи имота, кой да плати цената на нотариусите по обработката на продажбата, и прочие...)

Продавачите и риалторката им разглеждат условията и парите, решават кое е най-изгодното (щото най-високата цена може да не върви редом с най-готините за тях условия) и връщат обратно или съгласие или контра-оферта, ако сумата е под исканата от тях. Нямат право на контра-оферта, ако сумата, давана от купувачите е по-висока от исканата. Значи те искат 250,000 ,а хората с цена 249,000 дават най-приемливите за продавачите условия, те връщат офертата с контра-предложение 249,350 и запазване на същите условия (а може и просто да кажат: окей, приемаме – вие сте). Купувачите казват окей и стискат рецете. Краййййй! Останалите три семейства отпадат веднага, щом се приеме някоя от офертите.

Няма преразглеждане на цените, няма „Ама аз защо не исках по-висока цена, вуйчо ми си продаде същата къща за 255,000”, или „Отказах се да я продавам, че ще се жени сина ми и ще живее в нея.”.. Няма нищо подобно, защото има закони и ще ги резнат до кокал...

А всички други кандидат-купувачи духат супата и тичат да видят дали къщи #2 и #3 в списъка на най-харесаните от тях са още са налични. Ако не, бият глава в стената и хайде пак на огледи... И така до безкрайност... Има хора, които правят това по 6 месеца, докато се спрат нанещо и най-важното, докато им приемат офертата... междувременно не можеш да продадеш своята къща, защото не е сигурно какво ще стане. А ако я приведеш в чист вид и я ъпгрейднеш – тогава е добре да продаваш веднага щом ти дадат хубава цена и да излизаш на квартира, докато чакаш да успееш да купиш харесаната от теб.

С една дума: шантава бъркотия, с която все пак бавно се свиква...

.............
                                  част 2  >>