Седим днес и обядваме няколко колеги. Разговаряме. По едно време стана въпрос за интервюто на Станишев пред авторитетна западна медия, че за 20 години в България е настъпила сериозна промяна не само в материалните неща, но и в мисленето на хората. Да, бе!!!

В същност... я да видим?

1988. Живеех и работех с каузата че съм полезен. Мислех с промития си мозък задълбочено изучавал "Критика на буржоазните теории" (имахме такава дисциплина в института), че ние, особено моето поколение сме много умни и много работливи и много кадърни и ако само се махнат няколко личности на върха нещата ще тръгнат чудесно. Тогава аз, завалията, изобщо не осъзнавах, че ако си много умен и работлив, но нямаш достатъчно, в същност... не си толкова умен.

1993. Край. Напускам МВР, защото не мога да понасям тази корупция. Изобщо не осъзнавах, че това явление е като "синеоко бебе" спрямо това, което се случи по-късно. На върха на кариерата хвърлих зара. Беше като операция без упойка, защото безумно обичах тази професия и нямаше кого да напсувам, щото сам си тръгнах.  През тази година ме предадоха най-близките ми приятели и жена ми. Поне така си мислех аз. Убиха Дафин и Андрей (някой може да си спомня случая в Надежда с ония наркотрафиканти). Черно време беше. Само една мечта и вяра ме крепяха. В същност тогава се и кръстих. На христова възраст.

1994. Вече съм съдружник в ООД. Пусках огън около себе си и бях решил да работя денонощно, но да се справя. Още не осъзнавах, че ако работя 8 часа и изкарвам хххх пари, това съвсем не значи, че ако работя 16 часа ще изкарам хххххххх пари. Взех 10000 долара на заем и заминах за Германия. Вкарах два тира с употребявани гуми и нещата потръгнаха. След една година реших да сменя попрището, защото получих много добро предложение. Когато се разделяхме със съдружника ми, той ми каза буквално: "Виж сега, ти си по-умен от мен и ще се оправиш. На мен това ми е шанса. Няма да ти дам парите". Леле, ще го очистя тоя. Не го очистих. След една година го вкараха в затвора за измама. Аз продължих.

1995. Един файтон хора започнахме да изграждаме застрахователна компания. И я изградихме. Такава система срещу застрахователните измами изградих, че като ги купиха чужденците я приложиха във всички свои клонове в цяла Европа.

2003. Друга застрахователна компания с български инвеститори. Направо си отидох там заради много високата заплата. Само че тия започнаха да крадат така криминално, че ги зарязах след една година. Какво от това, че ги осъдих за петцифрена сума.

2004. Време за оценка. В един момент осъзнах, че в битката си със злото, аз съм превърнал в инструмент самото съзидание. Осъзнах също така, че най-големия ми капитал се намира в главата. Пак взех на заем петцифрено число долари. С лекота пренасочих кораба и се забавлявах да вървя срещу вълните. Ако искате погледнете http://bglog.net/blog/kelvinator/site/posts/?bid=9957

2008. Вече знам, че най-сигурното нещо е несигурността. И в това се крият най големите възможности. Знам, че кризата е просто плод на човешкото съзнание и ако си полезен на хората, винаги ще имаш достъп до благата, защото Вселената е неизчерпаема. Знам че мисълта ми създава реалности. И влияе и на другите. Знам, че иднственият начин да се промени този свят е винаги и навсякъде да печеля СЪЮЗНИЦИ. Страшно се радвам да привлека за съюзник продавачката в магазина, съседа бай Киро, бизнес партньорите си и всички до които се докосна с мисъл, слово или действие.

Започнах с полезен и завърших с полезен. Кръгът се затвори. Дали има промяна за тия двайсет години?

А ПРИ ВАС?