Похвалих ли се, че вече съм на юг, но нещо не ми е южно?
Е, значи е време да се обясня /не в любов/. Значи уведомявам ви, че вече съм на юг, най-официално.
Като тръгнах на юг и Перун ми хвърли една гардушка, а аз се направих, че не разбирам намека и продължих напред. До Солун валя, а като стигнах до така известната Олимпийска ривиера имах усещането, че зимата не е свършила – студ, та студ. Не обърнах особено внимание на тези подробности, независимо, че съм наясно кои са ми комшии – олимпийските богове имам впредвид. Съвсем непредвидливо реших да не обръщам внимание на комшулука, а ония Зевс като се разсърди и през ден зареди светкавици, гръмотевици и дъжд, та дъжд. В някакъв момент почнаха да прииждат чехите и слънцето пекна – два дена по ред жега, та жега – не се дишаше. Взеха да ме питат защо е така, аз учудено ги гледам и им викам:
- Бе, вие кога ще разберете кой живее на оная планина дето всяка сутрин я снимате? Вземете прочетете два реда митология и да ви стане ясно вече кой кой е по домова книга на Олимп.
Не ме разбират щото и моя чешки е като тяхния български – чужди езици....
С чехите както и да е... Обаче тръгнаха сърбите. Всеки ден по един автобус и всичките не знаят къде се намират, а по-лоши от идващите с автобуси са идващите с лични автомобили на свободна консумация, защото ако им се паднат два дена по ред без слънце веднага си вдигат куфарите с месаците и хващат пътя към дома да си пържат пръжките в домашни условия.
Та преди няколко дни се появява един такъв сърбин в съседния хотел. Веднага ме викнаха да се разправям с него – т.е. да превеждам, т.е. да се пазаря. Хубаво. Викнаха ме, отидох. Ама като тръгна един разговор – собственика на хотела ми обяснява колко струват стаите, а сърбина ми обяснява колко е богат,а и аз каква съм хубава и аз като знам каква съм убавица веднага ми зазвъня едно гадно звънче в мозъка, което и сега блъска в една тоналност – на тоя му трябва български паспорт, на тоя му трябва паспорт за ЕС-то иначе защо ще ме харесва толкова? Както и да е прекарах два дена в скътаване да не го виждат очите ми, обаче и това не може да е вечно и вчера се засякохме на улицата. Направо ми се прииска да се родя отново и в новия си живот да съм шампионка по бягане на дълги разстояния, ама това на този етап ми е невъзможно, така че трябваше да се срещнем очи в очи. Казах едно „Добро утро“, нали съм добре възпитана в лицемерни ценности и се замолих да няма продължение на разговора, ама когато човек няма късмет – няма късмет и разговора се заформи.
Той каза:
- Ти ми разби сърцето.
Аз се правя на не разбрала и му отговарям :
- Кое сърце?
А той:
- Моето сърце.
- Аааа, товоето... е, щом не е моето какъв е проблема?
- Ами ти ми разби сърцето... – вече ми го повтаря и учудено и ядосано, защото откри, че не го отразявам, нищо че на пазарлъка ми се похвали, колко е богат, красив и неотразим...
- Е, аз сега какво да правя като не съм кардиолог.
Врътнах се и почнах да мета, а тоя ми вика:
- Ми трябва да измислим нещо.
- Е, аз няма нужда да мисля, веднага мога на направя нещо.
- Какво?
- Хвърли парчетата на земята и ще ги замета.
За две минути беше безсловесен, а после попита:
- Ти имаш ли сърце?
- Не знам, но ти имаш неповторимия шанс да разбереш.
- Бе ти какъв човек си?
- Съседка съм на олимпийските богове от 15 години насам. И не се напъвай да мислиш по въпроса, отговора сам ще дойде при теб....
Погледна ме мъдро и неразбиращо, а вечерта излезе такава буря, че като седнах и се замислих все ми се въртеше мисълта около комшиите на Олимп. Не може някой да се габарка с мен и да не го удари гръм, градушка или проливен дъжд.
Затова от сега нататък AVE didif и това си е.
П.П. Нали си спомняте, че бях обещала ксенофобски текст....
Мен ме натовари......(като го казах) :)
Comments4
BTW: grammar nazi alert: "скатавам", според моето знание етимологията е от "скатка" - сгъната униформа в съответен на протокола формат за сгъване, компактно поставена върху шкафчето до двойното легло. Някакси оттам идва асощиативния нюанс, че глагола репрезентира това да се покриеш, скриеш, да се "сгънеш" встрани от пътя на обстоятелствата, често достатъчно невидимо и дискретно. Обикновено е именно в лицето на лиценеприятни хора и ситуации, както и в твоя инвазивен случай.