Кога "хиляда хиляди" започнали да се наричат милион
Думата „милион" за първи път се е появила в Италия през 1500 година. Не е съвсем сигурно, но се предполага, че в началото тя е означавала „десет бъчвички със злато". В печата думата „милион" (в сегашния й смисъл) се е появила в съчиненията на италианския математик Лука Пачиоли и това се случило през 15. век. През 1552 година в Англия все още смятали, че тази дума е ненаучен термин. Тогава математикът Тонстал написал следното: „Хиляда хиляди варварският народ нарича милион".
В своята книга „Число и наука о нем" Г. Берман пише, че думата милион е измислена от пътешественикът Марко Поло през 13. век, за да изрази колко многобройни са богатствата на източните страни.
Нека да се опитаме с примери да си представим какво количество може да представлява числото един милион.
Ако един милион хора се хванат за ръце, те ще образуват верига, чието начало, ако се намира във Варна, краят й би могъл да бъде в Малмьо. Или ако началото й е в София, краят й може да бъде в Москва.
Да си представим човешка фигура със среден ръст. Нека да я увеличим един милион пъти. Това ще означава, че ако този великан легне и краката му се паднат примерно в Па дьо Кале, то главата му може да бъде в София или дори в Пловдив.
Във връзка с въпроса на Еовинка, която искаше да узнае представката мили- (лат. mille - хиляда) какъв произход и значение има, предлагам една таблица, в която се може да се направи справка освен за нея и за други числови представки.
Представките с гръцки произход са представени с обикновен (regular) шрифт, а латинските - с курсив.
за сто
хекто-
санти-
За хиляда
кило-
мили-
За милион
мега-
микро-
за сто
хекто-
санти-
За хиляда
кило-
мили-
За милион
мега-
микро-
Речник:
Представката мили- служи за означаване на хилядна част от измерителна единица на мерките в метричната система. Например: милиметър = 0,001 метър, милилитър = 0,001 литър и т.н.
Аз опитах да намеря в гугъла нещо по въпроса, но нямаше такава информация...
1. Ф. Кэджори, "История елементарной математики", Одеса, 1910 г., стр. 151-152;
2. И. Тропфке, "История елементарной математики в систематической изложении", 1914 г., т. І, ч. І, стр.12;
3. П. Арнаудов, "Полезна и забавна математика", София, 1963 г., стр. 48.