Форма - это тоже содержание/Формата - това е също съдържание
Форма — это тоже содержание.
Пламенная форма у огня.
Вложено встревоженное ржание
В форму совершенную коня.
Облако набухшее набито
Темным содержанием грозы,
И такое содержанье скрыто
В форме человеческой слезы!
В общи линии на български съдържанието на стихотворението, според мен, звучи така:
Формата – това е също съдържание.
Пламенната форма на огъня.
Вложено е разтревожено цвилене
в съвършената форма на коня.
Облакът пълнее натъпкан
с тъмното съдържание на бурята,
и такова съдържание е скрито
във формата на човешката сълза!
Това е едно много мъдро стихотворение на Евгений Евтушенко, което ни напомня, че в природата всяко нещо си има своята естествена форма, която му съответства и приляга най-точно. Но за съжаление в човешкото общуване невинаги е така. Волно или неволно обличаме в неподходяща, даже некрасива дреха, онова, което казваме. По този начин езикът ни служи като че ли по-често, за да наранява другите, отколкото да им създава радост.
С което искам да се извиня на всички блогери, които без да искам съм засегнала по някакъв начин, като съм избрала неподходящата форма, за да изразя онова, което мисля и чувствам.
Пламенная форма у огня.
Вложено встревоженное ржание
В форму совершенную коня.
Облако набухшее набито
Темным содержанием грозы,
И такое содержанье скрыто
В форме человеческой слезы!
В общи линии на български съдържанието на стихотворението, според мен, звучи така:
Формата – това е също съдържание.
Пламенната форма на огъня.
Вложено е разтревожено цвилене
в съвършената форма на коня.
Облакът пълнее натъпкан
с тъмното съдържание на бурята,
и такова съдържание е скрито
във формата на човешката сълза!
Това е едно много мъдро стихотворение на Евгений Евтушенко, което ни напомня, че в природата всяко нещо си има своята естествена форма, която му съответства и приляга най-точно. Но за съжаление в човешкото общуване невинаги е така. Волно или неволно обличаме в неподходяща, даже некрасива дреха, онова, което казваме. По този начин езикът ни служи като че ли по-често, за да наранява другите, отколкото да им създава радост.
С което искам да се извиня на всички блогери, които без да искам съм засегнала по някакъв начин, като съм избрала неподходящата форма, за да изразя онова, което мисля и чувствам.
имаш право да казваш нещата в блога си под каквато ти харесва форма :)
а стихотворението е много хубаво.
Извинявам се, защото много думи изприказвах напоследък, а това математически погледнато повишава вероятността да съм засегнала някого. В същото време този някой – ако има такъв, който да ми е сърдит - нека знае, че не влагам в думите си лошо чувство към абсолютно никого. И тъй като не съм сигурна дали това си проличава, или не – написах гореизложения постинг.
Честно казано, не знам какво е да мразиш и да изпитваш злоба. На мен са ми чужди тези чувства и не ги разбирам, но въпреки това ги виждам, че други хора ги изпитват, особено когато някой нарочно казва неща с цел да засегне друг човек. То тогава и формата си съответства на съдържанието, де, защото тя е иронична, саркастична, присмехулна, подигравателна...
Мисълта все пак ми беше, че понякога възникват и големи недоразумения. Ето когато ние спорим за нещо и в същото време обвързваме дискусията с междуличностни взаимоотношения, като си тълкуваме казаното – ако то е противоположно на нашето мнение - не просто като мнение, изразено само по дадената тема, а като проява на враждебно отношение към определен човек. В този случай си мисля, че това се получава, само защото формата, с която е поднесена информацията, не е подходяща.