Ние сме във времето и времето е в нас

27 април 2006, 18:50 Публикувано в BgLOG | 11 коментара , 4325 прочита
Категории: Нещата от живота, Невчесани мисли, Размисли
Етикети: живот, игра, детство

Имам чувството, че от един момент нататък живота на човек започва да тече все по-бързо и по-бързо. Ето, кога беше уикенда, кога стана четвъртък вечер и края на седмицата. Сякаш времето лети така бързо...
Като работи човек и в един момент дните почват да му се сливат. Става сутрин, пие едно кафе, отива на работа, там 8-9 часа и се прибира. Седи малко уморен, пък вземе че легне. И цикъла се повтаря.
Лично на мен последните 5-6 години ми се стори че се претъркулиха така бързо. А като бях дете как бавно минаваше времето, колко хубаво беше че по цял ден можех да играя навън и да се връщам с почерняла тениска и ухилен до уши...:)
Дали с годините и ангажиментите времето не ускорява своя ход? Поне по начина му на възприемане от индивида? Вие имате ли чувството, че още малко и денят и нощта ще почнат да премигват като на забързан каданс през няколко минути?
То ако е така, значи следващите 10 години ще минат на един дъх и следващите, и следващите... Както сега празнуваме рождени дни, така изведнъж ще завалят юбилеи и ще си викаме - еее, кога бях на 40, вече съм на 50.
Но пък хубаво нещо е живота, интересно е! Играе ми се, пък! :)

RSS за коментари Коментари

# | от Ace Coke на 27 април 2006, 18:58

Хехе, Терко, аз имам чувството, че е минала цяла вечност, че и още една от миналия април досега... Колко много живот изтече... Не мисля, че времето задължително тече бързо. Тече както ние искаме!

Не се предавай на годините и еднообразието, братко! Ти си наш човек. Чакат ни още безкрай случки...

ПП Как не обичам многоточията...

# | от veninne на 27 април 2006, 21:23

Така е, да. И аз съм го забелязала... Как се изтъркулват дните един след друг, неусетно, незабележимо... А заедно с тях и годините... Както, повечето неща в този живот и тук е валиден принципа, че всичко е относително. За едно петгодишно детенце една година от живота му е една пета; за един двайсет годишен човек една година от живота му е една двадесета... за трийсет годишния - една тридесета... И така всяка изминала година става по-малка от цялото и започва да ни се струва все по-къса и по-къса... А нещата, които искаме да направим са все повече... (За колко неща вчера си казах: "Ще ги свърша утре", но ето и днес мина... така ще мине и поредното 'утре'...) А времето си лети... Не чака... Важно е да уловим момента, той е уникален, не се повтаря... Всеки миг е един малък нешлифован диамант, чиято красота не винаги оценяваме...

# | от Скрежанка на 27 април 2006, 22:16

"Времето и пространството са мрежа изтакана от нас, зад която се крие действителността." - Айнщайн

Важно е да се научиш да контролираш врмето, да си създадеш свое време. И по-важното е да се научиш да не бързаш - за нищо и за никъде! Тогава времето винаги ще ти стига и няма да ти се струва, че минава твърде бързо.

# | от veninne на 27 април 2006, 23:35

Ако има начин за контрол на времето, аз със сигурност не съм го усвоила (за сега). Едно голямо БРАВО за всички, които смятат че се справят с тази задача!!!

# | от Скрежанка на 27 април 2006, 23:44

Всъщност е много просто (но не особено лесно) и не винаги се получава. И да обясня как го правя на теб не би ти било от полза. Трябва да откриеш своя собствен начин да контролираш личното си време.

# | от BasiDi на 28 април 2006, 00:11

Всъщност - всичко е въпрос на избор. Дали да бързаш или не. Дали да направиш нещо Сега или Друг път ... маняна, като в оня виц :)

# | от veninne на 28 април 2006, 00:13

Разбира се. И все пак съм на мнение, че когато имаме нещо за правене времето минава много неусетно.

# | от Скрежанка на 28 април 2006, 01:33

Има и още нещо.... Колкото по-възрастен е човек, толкова по-бързо му се струва, че минава времето. И това е много лесно обяснимо. За едногодишно дете една година е целия му живот, но за един 80 годишен страце примерно една година е... ъъъъ... не мога да смятам добре.... 1/80 от целия му живот. Естествено е да му се струва, че минава по-бързо...

# | от iramira на 28 април 2006, 11:53

Много си прав, Терко. Ние сме във времето. Дори и да си мислим понякога, че го контролираме , истината е, че то контролира нас и ние му се подчиняваме. Смятам, че когато осъзнаем тази така проста истина животът ни ще бъде значително по-спокоен и ще постигнем хармония със себе си и природата. За себе си аз съм достигнала онзи етап, в който не виня времето, обстоятелствата, съдбата, а се старая да извличам позитивното в този негативно настроен свят. Желая късмет!

# | от gargichka на 28 април 2006, 14:32

Ами аз гледам на нещата така: Денонощието има 24 часа. От тях 8 отиват за сън, 8 за работа. Остават 8 за другите работи. Как ще си прекараш 8те часа си е вече твоя работа. Дали пред PC-то, на разходка, спорт, хобита, приятели ... имаш 8 часа, това е, решавай! Като тука (както май и навсякъде) действа много добре принципа на разнообразието: колкото по-различни неща правиш, толкова по-добре за теб. Идеята е да сменяш средата. Да не си винаги обграден с едни и същи предмети и т.н. Така и животът няма да мине еднообразно като цяло.

# | от Janichka на 30 април 2006, 20:11

Да, де, но то не е толкова лесно да се решава.... Тоест нещата не опират само до лично решение. Сложничко е. А и тия 8 часа стават 9 с обедната почивка. А и около час обратно път към къщи. И с това свободното време се намалява до 6 часа. Може да ви се струва, че задълбавам с тези дребни сметки, но времето наистина лети, та по подобен начин могат да се изгубят и останалите часове....

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Ние сме във времето и времето е в нас

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели