BgLOG.net 27.04.2006 Teri 4387 прочитания

Ние сме във времето и времето е в нас

Имам чувството, че от един момент нататък живота на човек започва да тече все по-бързо и по-бързо. Ето, кога беше уикенда, кога стана четвъртък вечер и края на седмицата. Сякаш времето лети така бързо...
Като работи човек и в един момент дните почват да му се сливат. Става сутрин, пие едно кафе, отива на работа, там 8-9 часа и се прибира. Седи малко уморен, пък вземе че легне. И цикъла се повтаря.
Лично на мен последните 5-6 години ми се стори че се претъркулиха така бързо. А като бях дете как бавно минаваше времето, колко хубаво беше че по цял ден можех да играя навън и да се връщам с почерняла тениска и ухилен до уши...:)
Дали с годините и ангажиментите времето не ускорява своя ход? Поне по начина му на възприемане от индивида? Вие имате ли чувството, че още малко и денят и нощта ще почнат да премигват като на забързан каданс през няколко минути?
То ако е така, значи следващите 10 години ще минат на един дъх и следващите, и следващите... Както сега празнуваме рождени дни, така изведнъж ще завалят юбилеи и ще си викаме - еее, кога бях на 40, вече съм на 50.
Но пък хубаво нещо е живота, интересно е! Играе ми се, пък! :)

Тагове

живот (65)

игра (15)

детство (19)

Категории

Размисли

Невчесани мисли

Нещата от живота

Коментари

acecoke преди 20 години

Хехе, Терко, аз имам чувството, че е минала цяла вечност, че и още една от миналия април досега... Колко много живот изтече... Не мисля, че времето задължително тече бързо. Тече както ние искаме!

Не се предавай на годините и еднообразието, братко! Ти си наш човек. Чакат ни още безкрай случки...

ПП Как не обичам многоточията...

Nadejda преди 20 години

Така е, да. И аз съм го забелязала... Как се изтъркулват дните един след друг, неусетно, незабележимо... А заедно с тях и годините... Както, повечето неща в този живот и тук е валиден принципа, че всичко е относително. За едно петгодишно детенце една година от живота му е една пета; за един двайсет годишен човек една година от живота му е една двадесета... за трийсет годишния - една тридесета... И така всяка изминала година става по-малка от цялото и започва да ни се струва все по-къса и по-къса... А нещата, които искаме да направим са все повече... (За колко неща вчера си казах: "Ще ги свърша утре", но ето и днес мина... така ще мине и поредното 'утре'...) А времето си лети... Не чака... Важно е да уловим момента, той е уникален, не се повтаря... Всеки миг е един малък нешлифован диамант, чиято красота не винаги оценяваме...

ladyfrost преди 20 години

"Времето и пространството са мрежа изтакана от нас, зад която се крие действителността." - Айнщайн

Важно е да се научиш да контролираш врмето, да си създадеш свое време. И по-важното е да се научиш да не бързаш - за нищо и за никъде! Тогава времето винаги ще ти стига и няма да ти се струва, че минава твърде бързо.

Nadejda преди 20 години

Ако има начин за контрол на времето, аз със сигурност не съм го усвоила (за сега). Едно голямо БРАВО за всички, които смятат че се справят с тази задача!!!

ladyfrost преди 20 години

Всъщност е много просто (но не особено лесно) и не винаги се получава. И да обясня как го правя на теб не би ти било от полза. Трябва да откриеш своя собствен начин да контролираш личното си време.

BasiDi преди 20 години

Всъщност - всичко е въпрос на избор. Дали да бързаш или не. Дали да направиш нещо Сега или Друг път ... маняна, като в оня виц :)

Nadejda преди 20 години

Разбира се. И все пак съм на мнение, че когато имаме нещо за правене времето минава много неусетно.

ladyfrost преди 20 години

Има и още нещо.... Колкото по-възрастен е човек, толкова по-бързо му се струва, че минава времето. И това е много лесно обяснимо. За едногодишно дете една година е целия му живот, но за един 80 годишен страце примерно една година е... ъъъъ... не мога да смятам добре.... 1/80 от целия му живот. Естествено е да му се струва, че минава по-бързо...

iramira преди 20 години

Много си прав, Терко. Ние сме във времето. Дори и да си мислим понякога, че го контролираме , истината е, че то контролира нас и ние му се подчиняваме. Смятам, че когато осъзнаем тази така проста истина животът ни ще бъде значително по-спокоен и ще постигнем хармония със себе си и природата. За себе си аз съм достигнала онзи етап, в който не виня времето, обстоятелствата, съдбата, а се старая да извличам позитивното в този негативно настроен свят. Желая късмет!

gargichka преди 20 години

Ами аз гледам на нещата така: Денонощието има 24 часа. От тях 8 отиват за сън, 8 за работа. Остават 8 за другите работи. Как ще си прекараш 8те часа си е вече твоя работа. Дали пред PC-то, на разходка, спорт, хобита, приятели ... имаш 8 часа, това е, решавай! Като тука (както май и навсякъде) действа много добре принципа на разнообразието: колкото по-различни неща правиш, толкова по-добре за теб. Идеята е да сменяш средата. Да не си винаги обграден с едни и същи предмети и т.н. Така и животът няма да мине еднообразно като цяло.

Janichka преди 20 години

Да, де, но то не е толкова лесно да се решава.... Тоест нещата не опират само до лично решение. Сложничко е. А и тия 8 часа стават 9 с обедната почивка. А и около час обратно път към къщи. И с това свободното време се намалява до 6 часа. Може да ви се струва, че задълбавам с тези дребни сметки, но времето наистина лети, та по подобен начин могат да се изгубят и останалите часове....