Тервел Няголов - Публикации

 

Poetry

Преглед: >
 

Честит рожден ден, Веско

Веско, честит рожден ден!
Желая ти да се сбъднат всичките ти мечти, да продължиш да бъдеш този прекрасен човек, който познавам аз и другите ти приятели, да продължиш да кипиш от енергия и неусетно да променяш света към добро, така, както го правиш и в момента :)
Желая ти да си здрав и щастлив със твоята млада съпруга, много семейно щастие и любов! ...

Поетично четене

Светулка свети в таз безлунна вечер,
комар жужи покрай ухото,
катаджия спира пътник с дрегер,
врабче заспало е със клюн в крилото,

щурче скрибуца някъде в тревата,

...

Импресия

Светулка свети в таз безлунна вечер,
комар жужи покрай ухото......

Атанас Капралов - "Дамгосан"

Преди малко се върнах от представянето на втората книга на поетът Атанас Капралов, носеща заглавието "Дамгосан". Поетът прочете много стихове от книгата, които трогнаха присъстващите. Думата "прочете" в случая не е ...

Атанас Капралов - стихосбирка "Дамгосан"

Утре - 16.05(сряда), един от нашите приятели - Атанас Капралов ще представи новата си стихосбирка "Дамгосан". В Музеят "Земята и хората", от 18.00 часа можете да съпреживеете емоцията, вдъхновила автора или просто да се запознаете с него и творчеството му.
Аз още не знам, дали мога да отида, но много ми се иска. Ако решите да ходите, може да се засечем там :)

Любов

Тръгваш с поглед запленен,
вървиш напред с очи горещи,
вярваш, усмихваш се, гориш!
И после падаш рязко, високо е, нали?...

Не ме позна

Славея прегракна, убоде се на розов трън,
умря в калта с елегантен гърч, изпънати крака,
песента му секна, слънцето загасна,
зимата прогони грубо пролетта....

:)

Искам да напиша стих!
Искам да разкажа на света,
Колко съм щастлив, че те открих!...

Стихчета, които бях писал преди години

Това е едно стихче, което бях написал за едно момиче преди може би 7 години. Сега се рових из документите и ми стана сладко, че си го намерих. Спомен от миналото. Болката вече е минала, останали са само приятните спомени....

Умора

Умора сковала е душата,
задъхва се, липсва кислород,
небето черно, гаргите подскачат на полето,
вятър леден сковава пак сърцето.

Слънцето не радва веч,
чувствата ги няма,
смехът е някак си безкръвен,
сърцето тупка монотомно,
за никъде не бърза то.
Powered by PageSpeed