Гражданско общество

09 февруари 2006, 23:05 Публикувано в BgLOG | 14 коментара , 4845 прочита
Категории: Нещата от живота, Невчесани мисли, Политика, Размисли
Етикети: блог, политика, общество, хора

Можете ли да дадете определение за "Гражданско общество"?

Може би гражданското общество е това, което е нужно на България. А не разделението, което се поражда от хора на върха, които много добре знаят приказката: Разделяй и владей.

Дали повечето проблеми на българина не се дължат на това, че в страната ни няма гражданско общество? Или може би има, но то е много слабо и не успява да се противопостави на другото - ще го нарека условно негражданското общество.

А кое е другото общество? Дали не е това общество, което търпи смирено всичко, което му се случва в живота, дори и тъпченето? Дали не са тези хора, които предпочитат да изпратят в парламента Азис не за друго, а за да имат за какво да се майтапят и да гледат зрелище в парламента?

А как е по света? Някой, който е обикалял повече сигурно ще може да ми каже. А аз съм чувал от други, че по света хората живеят в гражданско общество, в което има морал, има ценности, които са много по-стари от нашата чалга музика. Общество, в което всеки знае, че неговия глас е важен и разбира защо плаща данъци и отстоява своите права, а не е марионетка в ръцете на усмихнати политически индивиди на върха.

Общество, в което хората са будни и когато на гишето някоя намусена чиновничка издевателства срещу тях, те взимат действия. Търсят си правата, напомнят на чиновничката, че от техните данъци чиновническия апарат взима своите заплати. Да, наистина, чиновничката може и да не се стресне, тъй като така или иначе ние хората ще продължим да внасяме своя дан, но ако един такъв човек покаже нетърпение, а след него втори, трети, четвърти и хиляден, не вярвам, че нещата няма да се променят.

Една от причините според мен на това, че хората нямат глас и не отстояват правата си е, че ги е страх. Страх, който е насаден с векове в българина, а по времето на комунизма всеки мълчеше, друг шъткаше и викаше "недей говори така, ами ако някой те чуе", а трети ходеше да доносничи.

Сега не е така, но страхът си стои в хората. Някой казваше, че трябва да минат две поколения, за да се отървем от манталитета си. Но не мисля, че това е така.

Медиите променят света. Те дават глас и на обикновения човек. Но не на всички - всичко зависи от икономически и политически съображения. Те действат избирателно и дори политиката да не е замесена, винаги съществува икономическият фактор, който също играе роля на цензор.

White Wabbit бе казал, че повечето проблеми на хората се дължат на липса на комуникация. И съм напълно съгласен с него! Вярвам, че ако тютюнопроизводителите могат да се обединят, те ще са силни и няма да оставят Доган да ги тъпче. Ще защитят интересите си или пък ще се ориентират към друг вид производство. Впрочем, той самия Доган май наскоро се опита да им каже да сменят вида на производството.
Но това е решение, което със сигурност има някаква предистория, която не ми се вярва да е в угода на хората.

Със сигурност има много групички от хора, които са недоволни от едно или друго нещо. Те срещат съмишленици сред 5-10 души. Разбирателство. Но са слаби. Но ако тези хора се обединят, ако комуникационните им проблеми отпаднат, те стават силни. А не е тайна, че именно поради липса на комуникация турските българи са слаби и манипулируеми.

Затова аз вярвам, че блоговете имат силата да променят това статукво и да дадат глас на хората. Да им дадат комуникационно средство и сцена, на която да кажат какво мислят и да отстоят своите законни права. Да имат връзка заедно и да се обединяват. Да имат глас.

Някой ден блоговете ще станат още по-голям фактор. И дали даден блог ще е фактор ще зависи от този, който го списва.