Рядко някоя певица може да привлече така вниманието ми, както това прави исландката Bjork. Човекът, който има такова излъчване, че не можеш да не вникнеш в нейните песни, да ги почувстваш, когато ги пее. Човекът с главно Ч, рядко изразена индивидуалност, която е на показ и въпреки това няма и капчица фалш (както обикновено става, когато някой разкрива себе си публично в шоубизнеса). Не, Bjork си е това, което показва, това, което чувстваме, когато я слушаме и гледаме. Мечтая си Bjork да дойде в София и да отида на нейн концерт. Тя е неземен човек, пред който се прекланям. Благодаря на Мишето, която ме запозна за първи път с нейното творчество, когато ме заведе на култовият филм "Dancer in the dark". Прилагам на вашето внимание видеоклип от филма "Танцьорка в мрака".

В него героинята, в която се превъплъщава Bjork е ослепяваща жена, която живее с музиката и работи за да направи операция на своето дете, за да не ослепее и то.

I've seen it all

Bjork

Героинята във филма е човек мечтател.... Тя пее, дори когато е на работа, дори когато това е опасно за нея, дори, когато не вижда... За нея всичко е музика. Дори и ритъмът на машините събужда в нея музиката - това, което обича и което я кара да живее. На този клип си спомням, че със затаено сърце се страхувах да не си отреже нещо докато си пее...Не стана нищо лошо, добре че е нейната добра приятелка, която я спира навреме. И разбира се.... Scatterheart .... Един много тъжен момент, много тъжен... Моментът, в който главната героиня е предадена от своя най-добър приятел, който открадва парите, които е скътала за операцията на сина си. И в своето отчаяние, когато си иска парите обратно тя го убива. И това е песента в която ослепяващата жена вече е направила убийството и страда, че е убила своя най-добър приятел. И си представя музика, танц, в който най-добрия и приятел става както лежи мъртъв, почва да танцува с нея и се извинява за това, което е направил. А тя страда, че е убила своя най-добър приятел. Човека, на който винаги се е доверявала. На заден план синът и казва "Ти направи това, което трябваше да направиш.". Докато кара велосипедът, подарен му от същия човек, който лежи мъртъв. Велосипедът, който тя винаги е искала да купи на сина си, но не е можела, защото е живяла в немотия, събирайки тези пари за операцията на сина си. Зловещо, но и красиво... И малко преди да я арестуват (и докато я арестуват), тя пак пее. Танцува в Мюзикъл. Красиво е... Тя пак си представя музиката. Пак танцува с душата си, пак всичко е в нейното съзнание. Тя си представя че е в Мюзикъла, че танцува, въпреки, че е вече сляпа...След това тя е в съдебната зала, където среща човека, на който се е възхищавала дълги години. Танцьор, носещ името Новак, името, с което тя се е представяла досега. Той не я познава, но тя го познава и обожава. И пак съдебната зала оживява в ритъма на танца.... Цялата музика е в нейното съзнание, мечти и сърце. Тя дори на съдебната скамейка фантазира, че танцува... Следват 107 стъпки към въжето. Говори се, че толкова са стъпките, които човек извървява докато го екзекутират.... Селма е съкрушена. И надзирателката усеща, че единственото, което би я изправило на крака е музиката. И Селма (Bjork) започва да танцува по пътя към въжето. И пак започва да живее в своите мечти, свързани с музиката. Животът е танц, краят му е песен... И накрая...Това не е последната песен!

В ръцете си тя държи очилата на своя син. Очилата, без които той досега не е виждал. Те не му трябват вече. Тя не плаща хонорара на адвоката - точно същите пари, които тя е скътала за операцията, за да се плати самата операция. И тя отива на въжето щастлива, държейки очилата на своя син. И пак, колкото и абсурдно да звучи, тя пее. И не позволява да и сложат качулка, защото... не може да си поеме дъх... На въжето, тя не може да си поеме дъх...Не и слагат качулката. Оставят я да бъде без качулка и тя запява...И това не е последната песен!
Спирам до тук, защото много се разчувствах.
Продължение: И не мога да спра сълзите си. Това е филм за живота, такъв, какъвто е. Лош, хубав, такъв е. И за това, как човек мечтае за нещо и въпреки, че хората му казват - недей, ти си инвалид, нямаш право на свое щастие, той успява, дори и да умира. Само защото иска да държи в ръцете си малко бебе, което да обича. Въпреки, че знае, че то някой ден също ще ослепее. Човек, който фантазира, мечтател. Човек, който не спира да танцува и да фантазира, дори и когато се случи най-лошото с него. Човек, който е достатъчно силен, за да бъде себе си. Да продължи по своя път, каквото и да му струва това. Дори и да трябва да върви по релсите на влака и да опипва с крака пътя... Мечтател.... Странен филм. Странна певица. Странен живот. Обичам странните хора. Обичам.. Забележете всеки малък, дребен детайл в клиповете, които пуснах. В този филм те са важни. Всяко дребно и нищожно детайлче. Разревах се сума ти пъти докато пишех това. Ще допълвам този постинг от време на време, защото се пише трудно... Гледайте "Танцьорка в мрака". Ако искате, може да си направим една киновечер в къщи да го гледаме. Нямам нищо против. Само си носете сухи кърпички, моля ви.