За кожата на един Коук - 16

Мястото беше мрачно и влажно... Очите й бавно привикваха към тъмнината. Сред болезненото пулсиране, което усещаше в собствената си глава, долови познат звук. Бръмчене на насекомо. Муха, навярно. В следващия момент си спомни всичко -  избухналото такси и двете едрогърди блондинки, които се изтърколиха от багажника, сипейки ругатни на поне два европейски езика.  Едната от тях беше американката от бара. Макар и поомърляни, почернели от саждите и с облекло под критичния минимум, или може би тъкмо заради това, мацките предизвикаха неволното й възхищение и завист. Минутата заглеждане обаче се оказа фатална и последното, което запомни беше звукът от нечии стъпки зад нея. Болката в главата отново напомни за себе си. След това се сети, че трябва спешно да се свърже с щаб квартирата. Оказа се, че ръцете и краката й бяха завързани и не можеше да помръдне дори на милиметър.

- По дяволите! - извика на глас.

- Не знам за дяволите, аз си имам повече работа с ангели.

Савина се взря в посоката, от която идваше гласът. - Кой си ти? Какво е това място и кой идиот ме удари по главата и ме домъкна тук?

- Викат ми Иван Ангела, поради интересно стечение на обстоятелствата. На втория въпрос не мога да ти отговоря. А за третия - подозирам, че носи кубинки и има извратено чувство за хумор. Ако я намеря, ще й се стъжни живота, можеш да имаш честната ми дума за това....

***

- Как се чувстваш, скъпи? Имаш ли нужда от още нещо? Какво мога да направя за теб? – прелестното създание, което задаваше този въпрос, за момента заемаше позиция върху излегналия се по гръб Коук и нежно масажираше раменете му, докато връхчетата на небрежно разпиляната й коса гъделичкаха кожата на гърба му. Излишно е да споменаваме, че не беше облечена.

Ейс Коук се замисли дълбоко. След всичко това тя го питаше какво ОЩЕ иска!  Какво ПОВЕЧЕ можеше да иска - през тези няколко дни той се наслаждаваше на невероятния късмет да бъде глезен по всички възможни начини от най-невероятната блондинка на всички времена. Ако имаше някъде описание с качествата, които трябва да притежава идеалната жена, то тя беше еталонът, моделът, самото съвършенство. Дните и нощите на безкрайно блаженство се сливаха и ... вярно, губеха му се някои моменти, пък и сега му се стори, че говори с руски акцент, но сигурно беше от Столичная-та снощи... Какво значение имаше в крайна сметка?  Тя беше изпълнила най-съкровените му желания, и даже някои неща, за които не се беше сещал... Но дали не беше започнало да му омръзва?

- Ами .... искам... искам  ...... – Коук се захили глупаво и прошепна нещо в ухото й.

Сянка на колебание пробяга по лицето на Олга. Едно тъничко гласче я убеждаваше да си обира крушите и да се маха час по-скоро от луксозната хотелска стая, която беше наела, след като успя да разкара глупавата французойка. Така или иначе мисията й беше успешно изпълнена. Но вместо това каза:

 - Разбира се, скъпи. Всичко каквото пожелаеш.

***

-   Добре дошъл, приятелю. Разполагай се както ти е удобно. - Джак издуха дима от пурата си и се облегна назад върху коженото канапе.

– Знаеш, че не обичам подобен тип места, но този път го правя заради теб.  Благодаря ти за успешно свършената работа.

-   За теб винаги, Джак. – отвърна новопристигналият, който веднага привлече всички погледи в заведението с огромния си ръст. Знаеше перфектно, че домакинът му никога не прави нещо заради някого другиго, ако няма свой мотив за това. – Не се усъмниха и за миг.

-   Ще ми се да можех да зърна физиономията й, когато разбере. – Джак се усмихна ехидно и отпи глътка от питието си. – Това с полимерите беше невероятно сполучлива идея. И годеницата.

- Не биваше да накисваш мацката в тази история. - рече разсеяно гостът, който се опитваше да разпределя вниманието си между своя домакин и мадамата, която се въртеше около пилона и чиито одеяния се състояха от полупрозрачен бял топ и ефирен панталон, изрязан точно на най-необходимите места.

- На кавалерство ли те изби, приятелю? Все някой трябваше да изиграе тази роля, а тя ми се стори най-подходяща. Освен това, струва ми се, че ще може да се справи сама, не е толкова беззащитна.

-   Разбира се. Но ако бях на твое място, нямаше да ми се иска да се изпречвам пред лейди Кроу, когато разбере как си я преметнал.

-   Това ще бъде последният ни дуел. Или всичко, или нищо.

-  Джак, защо ми се струва, че всичко идва от там, че винаги си възприемал отношенията си с нея като състезание. Може ли един приятелски съвет - лейди Кроу е способна на всичко... Наясно си, мисля, на каква сума възлиза възнаграждението й за последната поръчка.

- Напълно съм наясно. Парите са без никакво значение в случая. Спести си ценните съвети за себе си, ако обичаш.

- Добре, Джак.... - въздъхна гостът. - Между другото, докарах Астъна. Вярно, бие на очи, ама не можах да се сдържа.

***

Нощният влак - прекрасен начин да се придвижиш незабележимо и необезпокоявано от Варна до София. Купетата бяха почти празни по това време на седмицата, без досадните студенти и пенсионери. А щеше да има време и да осмисли информацията, която беше научила. Програмата Коук се оказа много по-мащабна, от колкото си я беше представяла. Сайтовете, в които успя да влезе благодарение на Окото, се оказаха на няколко европейски организации по генно инженерство. Там се споменаваше за безуспешни опити за възпроизвеждане на ДНК от тъкани. На единият сайт ставаше дума за някаква организация в Берлин, която е постигнала известен напредък в изследванията, използвайки алтернативни методи. Явно затова Ирина беше заминала за там. На какво ли беше попаднала? В Русия и Франция също бяха открили нещо. А на един от сайтовете беше публикувана траекторията на придвиждане на Ейс Коук до преди няколко часа! Тук имаше нещо прекалено странно, но какво беше то все още й убягваше.... Мислите й се залутаха. Влакът потракваше ритмично и тя постепенно се унесе. Преди да заспи се увери, че мемори картата е на мястото си.
 
Когато се събуди, в купето имаше още някой. И този някой насочваше пистолет към главата й.