Присъдинете се към нас на 8 март, понеделник, от 18:30ч. на площад "Независимост"!
МАНИФЕСТ
Манифестът е достъпен и в PDF формат.
Изминалата година беше трудна за всички ни. Улисани в разговори за епидемията, ваксините, икономическата криза и други злободневности, сякаш забравихме за онези, без които много от нас нямаше да оцелеят. Заговори се за „ключови професии“ и за хора „на първа линия“, но не обърнахме внимание на факта, че именно жените сме – волно или не – винаги на първа линия. Ние сме тези, които най-вече поемаме грижата за децата, възрастните и болните. Ние сме тези, които поемаме домакинската работа след работа и докато обучаваме децата си вкъщи. Ние сме тези, които поемаме двойни и тройни смени – професионални и семейни, без обаче усилията ни да се оценяват.
Това, което поддържа обществото, е нашият труд на медицински сестри, лекарки, лаборантки, чистачки, учителки, продавачки, сервитьорки, шивачки, работнички в логистичния сектор, сезонни и земеделски работнички, болногледачки, платени и неплатени домашни работнички и грижещи се за близките си. По време на пандемията много от нас загубиха работата си, защото имахме домашна работа и деца, за които да се грижим. Голяма част, принудени да зависят главно от сезонния труд, се бориха с безработицата и липсата на възможности да изхранват семействата си. Вкъщи и на работните ни места, нашият труд е жизненоважен, но вместо да бъде почитан и възнаграден, той бива незабелязан, нископлатен и принизен.
Пандемията задълбочи болезненото неравенство, в което живеем. Казва ни се да „стоим на сигурно у дома“ – но много от нас нямат домове или базовите условия, които са нужни да работим и учим от вкъщи. За някои от нас домовете са всичко друго, но не и безопасно място, защото трябва да живеят с партньори насилници и да се борят срещу нарасналото домашно насилие по време на мерките по затваряне. Обект сме на открита атака, която цели да ни принуди да останем в ролята на слугини на цялото общество, подчинени вкъщи и трудово експлоатирани навън.
Социалните услуги са удобно заменени от безплатния ни труд. Професиите ни продължават да бъдат по-ниско заплатени, макар да работим не по-малко. Все още ни управляват преобладаващо мъже, които не са наясно с проблемите, пред които сме изправени ние, обикновените жени. Пенсионерките продължават да вземат по-ниски пенсии от пенсионерите. Майчинството остава запазена женска територия. Натяква ни се да раждаме, а когато го правим – ни се казва, че „нищо не вършим по цял ден“; ако сме многодетни млади майки – взимаме „хиляди левове детски помощи“. Ако не го направим – „не сме истински жени“ или пък сме „отговорни за демографската криза в България“. Цялата грижа за близки, болни, възрастни и деца е прехвърлена на нас, вместо да се отварят повече детски градини, домове и социални центрове, които да ни подпомагат в грижовния труд – отговорност на цялото ни общество. На фона на всичко това, насилието срещу нас расте – физически и психически, а в пандемични условия вече дори няма къде да избягаме.
През 2020 г. българското правителство обяви поредната Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021 – 2030 г. Епидемичната криза не само, че не промени насоките на Стратегията към по-активна работа за подобряване на живота на жените, но сякаш избута в тотално забвение нашето място в обществото. Забравиха се всички наши роли, забрави се видимият и невидимият труд, който ежедневно полагаме, забрави се домашното насилие, сексизмът, безкрайният ни работен ден, ключовите сектори, в които работим и без които никой не би оцелял. Защото ние сме винаги на първа линия!
На 8 март тази година искаме за пореден път да припомним, че ако всички жени решат да стачкуват дори за един ден – светът ще спре! Затова ние излизаме отново на първа линия, за да изкрещим по-силно от всякога:
СТИГА! Отказваме да бъдем считани за „ключови“ единствено когато сме експлоатирани и потискани!
Обявяваме кратка женска стачка – от платения или от безплатния си труд, от домакинската работа, притесненията, стреса, насилието и експлоатацията и минаваме отново отпред – този път на площада!
В традиция с празника на 8 март (ден за политически действия и борба за равнопоставеност на половете в България) за поредна година обявяваме следните искания:
Постигане на социално-икономическа равнопоставеност на жените и мъжете:
Елиминиране на разликата в заплащането между половете за един и същи труд (и борба с дискриминацията на работното място). Край на експлоатацията и ниското заплащане във феминизираните професии като шивашката индустрия, медицинските услуги, образованието и други.
Изпълняване на исканията на протестиращите медицински работници от Синдикат на българските медицински специалисти и на майките на деца с увреждания.
Признаване на домакинския труд именно като труд чрез съответстваща финансова подкрепа.
Политическо овластяване на жените и създаване на повече възможности за реално постигане на равно представителство и участие в управлението на страната на местно, национално и международно ниво.
Въвеждане на закон за стачките – свобода за синдикална организация за изразяване на колективно недоволство без уволнения и санкции!
Постигане на пълна равнопоставеност на половете не само в обществената сфера, но и в дома, разчупване на стереотипа, че домакинската работа е „женска работа“.
Равностойно ползване на отпуск за отглеждане на малко дете и увеличаване на социалното подпомагане на родителството.
Адекватни услуги и условия за грижа на възрастни хора, пълноценни домове за възрастни хора.
Достъпно и качествено здравеопазване и безплатни училища, общински ясли, детски градини и детски кухни във всички населени места и подкрепа за всички семейства в България, включително на самотните родители, мнозинството от които са жени.
Часове по сексуално и репродуктивно здраве, фокус върху разпознаване и отхвърляне на стереотипните социалните полови норми, ограничаващи техните потенциал и възможности.
Свобода от насилие, основано на пола, и домашно насилие:
Провеждане на системни национални информационни кампании за домашното насилие и насилието, основано на пола – задължителни обучителни програми в училище за толерантност и ненасилие като форма на дългосрочна и устойчива превенция; задължителни обучения за полицаи, съдии, прокурори, психолози, лекари и на всички, работещи с жертви и извършители; въвеждане на по-адекватни съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес и са алтернатива на карцералния подход.
Разкриване на нови кризисни центрове за настаняване на пострадали от домашно насилие (поне по един кризисен център във всяка област в страната).
Приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие. Провеждане на проучвания и събиране на официална статистика за причините и размера на насилието над жени в България; създаване на единна база данни в МВР за случаите на домашно насилие. Интегриране на възстановително правосъдие в процесите на работа с жертвите и извършителите на домашно насилие и насилие, основано на пола, с цел възстановяване на нанесената вреда и преодоляване и превенция на насилственото поведение.
Забрана на всички форми на насилие над родилките и пациентките, край на неглижирането на тяхната болка, уважение на пациентските права.
Гарантирани репродуктивни и сексуални права на всички жени и момичета, безплатен и безопасен достъп до институции, услуги за репродуктивно здраве и противозачатъчни средства.
Борба с и прекратяване на практиката на ранното насилствено встъпване в брак и ранната бременност; подходящо образование и информационни кампании на национално ниво.
Признаване на правата на семействата без граждански брак и уредба на съвместното съжителство.
Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета:
Промотиране на политики на включване и уважение на човешките права на мигрантките, жените от ромски и друг малцинствен произход, ЛБТ+ жените, затворничките, жените с увреждания, секс работничките, непълнолетните майки и т.н.
Без повече език на омразата и криминализиране на престъпленията от омраза срещу тези групи. Защита от дискриминация и законово разпознаване на половата идентичност и изразяване на ЛБТ+ хората, край на политическото демонизиране на ромската общност (и специфично многодетните майки).
Равни възможности и правна защита за мигрантките, достойни условия на живот за затворничките.
Адекватни социални грижи за жените с физически/ ментални увреждания и зависимости.
Подпомагане на жените в секс индустрията и улесняване излизането им от нея (при желание).
Декриминализиране на сексуалния труд.
*Настоящият текст е вдъхновен и съдържа части от манифеста на лявата куиър феминистка група ЛевФем.
Феминистки мобилизации се присъединява към международното движение E.A.S.T. (Essential Autonomous Struggles Transnational) и стачките, демонстрациите и шествията на 8 март във всички точки на света.
За пета поредна година ви каним да се присъедините към нас на 8 март, понеделник, от 18:30 ч., на площад Независимост и да се включите в Шествието за правата на жените! 8 март не е просто денят на жената, той е ден за борба за справедливост. Затова тази година, както и всяка друга, ние сме на първа линия в борбата срещу сексизма, неравенствата и дискриминацията. Заставаме заедно, за да поискаме по-добър живот и достойнство за всички ни.
Тази година освен на традиционното протестно шествие, ви каним да се включите и в онлайн акцията ни за масово входиране на писма до (без)отговорните институции! Това е още един начин да бъдем солидарни с жените от най-уязвимите групи и да обединим усилия с онези които не могат да присъстват на шествието по една или друга причина, но също вярват в принципите на половото равенство. Нека покажем на всички, че отказваме да бъдем считани за “ключови” единствено когато сме експлоатирани и потискани.
Ние сме жените, чийто труд и грижи са жизненоважни в изцеряването на целия свят от пандемията и нейните икономически и социални последствия. Ние извършваме жизнено значим труд в ключови сектори и въпреки това се намираме в мизерни условия: работата ни е зле платена и недооценена; работим прекалено много или сме безработни; принудени сме да живеем в пренаселени жилища; и като мигрантки постоянно ни се налага да подновяваме разрешенията си за пребиваване. Ние сме изправени пред ежедневна борба срещу насилието, упражнявано от мъжете в дома и на работа.
Стига толкова насилие и експлоатация! Отказваме повече да мълчим! Заедно започнахме да се организираме в мрежа, която свързва борещи се жени, мигранти и работници в Централна, Източна и Западна Европа: това е EAST Essential Autonomous Struggles Transnational (Транснационални автономни жизнени борби). Призоваваме всички, които се борят срещу капиталистическото, патриархалното и расисткото насилие, да се присъединят към нашата стачка на 8 март!
На 8 март ще стачкуваме срещу експлоатацията на нашия производителен и възпроизводителен труд. Това, което поддържа обществото, е нашият труд на медицински сестри, чистачки, учителки, продавачки, работнички в логистичния сектор, сезонни работнички, платени и неплатени домашни работнички и грижещи се за децата, възрастните и болните. Бремето на домашния труд и грижата за децата лежи на нашите рамене, особено сега, когато училищата и детските градини са затворени. По време на пандемията много от нас загубиха работата си, защото вкъщи имахме домашна работа и деца, за които да се грижим. Вкъщи и на работните ни места, нашият труд е жизненоважен, но вместо да бъде почитан и възнаграден, той бива принизен и потъпкван.
На 8 март стачкуваме срещу затягането на оковите на патриархалното насилие! Националните правителства използват пандемията като възможност за затягане на хватката на патриархата: в Полша – с опита за допълнителното ограничаване на свободата на аборт; в Турция – с предложението за оттегляне от Истанбулската конвенция; в Унгария – с ограничаването на правата на трансджендър хората и политика, насочена срещу ЛГБТИ хората. Казва ни се да „стоим на сигурно у дома“ – но много от нас нямат домове. За мнозина домовете са всичко друго, но не и безопасно място, защото трябва да живеят с партньори насилници и да се борят срещу нарасналото домашно насилие по време на мерките по затваряне. Обект сме на открита атака, която цели да ни принуди да останем в ролята на слугини на цялото общество, подчинени вкъщи и експлоатирани извън дома.
На 8 март стачкуваме срещу расистките и експлоатиращи режими на мобилност! Като грижовни и сезонни работнички мигранти от Източна Европа, на нас ни беше „позволено“ да пътуваме до Западните държави, за да извършваме жизненоважен труд там, но на наш риск, без защита или социална сигурност. Нашият труд крепи здравеопазването и грижовния сектор на Запада, докато семействата ни разчитат на рухващите системи на здравеопазване, паднали на плещите на преуморени и недостатъчно добре екипирани или платени работници. Мигранти и бежанци от и извън ЕС са оставени да живеят в пренаселени общежития и лагери и да работят в опасни условия, но без да могат да се ползват със същата парична помощ, която се полага на националните мнозинства в приемащите страни. В днешната Европа, раздирана от неравенства, мигрантите плащат най-високата цена за пандемията, тъй както обикновено те са най-лесната жертва на експлоатацията.
Отказваме да бъдем считани за „ключови“ единствено за да бъдем експлоатирани и потискани! Вдъхновени от предишни и продължаващи борби, ние се опираме на опита на международната женска стачка, на стачката на полските жени и на феминистките борби в Аржентина за правото на аборт. Вдъхновяваме се от протестите и стачките на медицински сестри, лекари, лични асистенти и детегледачи, логистични и сезонни работници в България, Грузия, Австрия, Румъния, Великобритания, Испания, Италия, Германия и Франция. Учим се от борбата срещу румънския закон, забраняващ използването на думата „джендър“ в образованието и от международните мобилизации на мигрантите и демонстрациите за живота на чернокожите в редица страни. Надграждайки тези колективни преживявания на борба и тяхната сила да разклатят основите на статуквото, ние призоваваме жените, работниците, мигрантите и ЛГБТИК+ хората да се присъединят към нас за жизнена стачка на 8 март. Нашата стачка се стреми да разруши устоите на потисничеството, на което сме подложени, и да ни извоюва глас, когато се договарят условията на обществена промяна след пандемията. Със стачката, ние се борим за следните искания:
Свобода от патриархално насилие във всичките му форми! Виждаме насилието над жени не като изолиран случай, а като част от цялостната патриархална система, която цели да ни принуди да останем в ролите на грижовни работнички. Отказваме да понасяме тежестта на жизнената работа, наложена ни с насилие и тормоз. Противопоставяме се на атаките на ултраконсервативните правителства и настояваме за безопасни, законни и безплатни аборти и противозачатъчни средства във всяка страна. Настояваме за незабавен край на политическите и законодателните атаки над ЛГБТИК+ общностите.
По-високи заплати за всички! Феминистката ни борба за заплащане не е просто срещу разликата във възнаграждението по полов признак, но и срещу капиталистическите условия, които произвеждат и възпроизвеждат много други йерархии в заплащането между полове и етноси, националности и между цели региони. Докато богатите видяха в пандемията възможност да натрупат повече състояние, ние сме оставени да изнесем тежестта на мерките за строги икономии. Достатъчно! Настояваме не само за равенство между половете в заплащането , но и за по-високи заплати за всички работници! Настояваме за трансграничното преразпределение на богатството! Нека си върнем това, което ни принадлежи!
Добре финансирани и повсеместно достъпни социална сигурност без граници! Отхвърляме планове за възстановяване, които продължават да прехвърлят разходите по продължаващото с десетилетия орязване на социалната система върху жени и мигранти. Искаме да свържем на международно ниво националните и местни борби за социална сигурност. Въпреки че социалните системи в различните държави се различават, те са основани на сексистки и расистки деления на труда и разлики в заплащането, които създават йерархии между жени от различни националности. Искаме да преобърнем тези фалшиви йерархии и да положим основите на обща международна борба срещу патриархалните социални грижи!
Безусловно европейско разрешително за пребиваване за всички мигранти, бежанци и лица, търсещи закрила! Отхвърляме начина, по който правителствата и шефовете изнудват мигрантите, като им налагат невъзможни икономически и институционални изисквания, необходими за получаването и подновяването на разрешителните за пребиваване. Това принуждава мигрантите, особено идващите извън ЕС, да работят в неприемливи условия на труд.
Безопасни и по-добри жилища за всички! Още преди началото на пандемията държавите в цяла Европа бяха раздрани от дълбока жилищна криза. По време на пандемията нашите домове станаха още по-политизирани без нашето участие и съгласие! Настояваме за адекватни и финансово достъпни жилища за всички! Искаме жилища, които не са пренаселени и несигурни! Настояваме за незабавното осигуряване на жилища на хора, които са преживели домашно насилие!
С нашата жизнена стачка желаем да покажем, че животите и борбите ни са жизнено значими! От жизнена значимост е и да обединим усилията си за борба, която преодолява националните граници. На 8 март призоваваме всеки да направи видима силата на жизненоважния труд и да я използва като оръжие за налагане на нашите условия за справедливо възстановяване след пандемията!
Призоваваме всички да организират стачки на работните си места и отвъд тях, демонстрации, шествия, асамблеи, флашмобове, символични действия, да развеем знамената или закичим кърпи с цвета на нашата борба, да устройваме протести в кварталите си с тенджери и тигани! Нека настояваме синдикатите да подкрепят женската стачка! Нека заедно си представим начините, по които можем да направим нашите борби видими, и да ги свържем през границите.
Призоваваме всички жени, мигранти и работници, които споделят нашата визия и искания, да се присъединят към публична асамблея на 21 февруари, където ще обсъждаме хоризонтите на нашата жизнена стачка!
Каним всеки, който се припознава в този манифест, да го подпише, споделя или превежда на своя език, така че да достигне повече жени, мигранти и работници. Преводите на други езици са достъпни тук.
Нашият труд е ключов, нашите животи са ключови, нашата стачка е ключова и жизненоважна!
Може да се свържете с нас:
Facebook: EAST – Essential Autonomous Struggles Transnational
Email: essentialstruggles @ gmail.com
Според данни, разпространени от Европейската агенция по статистика „Евростат” 76% от персонала в медицинската и социалната сфера се състои от жени, което означава, че те са и на първа линия в битката с вируса, грижейки се и спасявайки хора, но подлагайки и себе си на повишен риск.
Пак жени преобладават и в екипите, работещи в домовете за възрастни хора, в социалните служби, в детските градини, сред домашните помощници и т.н. Това също са сфери с по-висока вероятност от заразяване поради преките контакти в повечето от тези дейности, сочи Европейският институт за равенство между половете.
Български фонд за жените набира участнички за шестото издание на феминисткия си лагер, който ще се проведе през юли 2021 г.
Какво е Feminist Boot Camp?
Лагерът "Feminist Boot Camp” е интензивен шест-дневен семинар, насочен към овластяване на млади жени и момичета, особено на представителки на уязвими групи. Участничките в лагера ще имат възможност да научат повече от най-добрите експерти, активисти и преподаватели в България за феминистките и джендър теориите и течения, за историята на женските движения, да обсъдят проблемите на съвременните жени, да дискутират (не)равнопоставеността на половете и човешките права, да разпознават и противостоят на различните форми на дискриминация, вкл. множествената дискриминация, и много други теми. Освен знания, участничките ще придобият и развият практически умения за създаване и изпълнение на проекти, свързани с правата на жените и с постигане на равнопоставеност на половете, организиране на събития, провеждане на кампании и т.н.
По време на Feminist Boot Camp, участничките не само ще се запознаят помежду си, но в специална защитена среда и атмосфера на сигурност и доверие (т.нар. safe space), те ще могат да споделят своите лични опит и преживявания и ще имат възможност да обсъдят една с друга и с екипа на БФЖ идеите си за проекти, свързани с правата на жените в България. След приключване на лагера, участничките, самостоятелно или в екип, ще могат да кандидатстват във вътрешен конкурс за финансова подкрепа за своите проекти в размер до 3 000 лева, осигурена от БФЖ.
Очакват Ви няколко незабравими летни дни, изпълнени със сесии и упражнения, дискусии и игри, срещи с интересни лектори, нови знания и умения, приятелства и весели моменти!
Какво казват предишните участнички?
“Ударна инжекция увереност” (Р.И., участничка във Fem Boot Camp 2020)
“Вие променяте животи” (Н. Х., участничка във Fem Boot Camp 2020)
Кой може да се включи?
За да станете участничка* в лагера “Feminist Boot Camp 2021: Мечтай смело!”, е необходимо да сте на възраст от 16 до 35 години и да можете да отделите 5 или 6 пълни дни през месец юли 2021 г. (Всички одобрени участнички ще получат допълнителна информация за точните дати за провеждане на събитието през юни. Екипът на БФЖ следи и изцяло се съобразява с обстановката и мерките, свързани с COVID-19.)
Предвид целта на лагера, а именно – овластяване на момичета и млади жени, особено такива от различни уязвими групи и/или в неравностойно положение, при оценяването предимство ще бъде дадено на кандидатурите на жени и момичета от малцинствен произход, на жени и момичета с увреждания, на ЛБТ+ жени и момичета, на момичета и млади жени от малки и отдалечени населени места, преживели насилие.
Как да се включа?
За да кандидатствате за Feminist Boot Camp, попълнете ТОЗИ ФОРМУЛЯР** до 23:59 ч. на 30 май 2021 г., неделя.
Срокове:
Важно!
Участието във Feminist Boot Camp 2020 възлиза на 600 лева на участничка, като Български фонд за жените осигурява средствата, необходими за осъществяване на инициативата. Самоучастието на участничките в събитието е в размер на 60 лева.
За въпроси и повече информация, можете да се свържете с нас на office@bgfundforwomen.org.
Екипът на Български фонд за жените Ви желае успех! Очакваме Ви с нетърпение на нашия морски лагер! Мечтайте смело, а ние ще Ви подкрепим да сбъднете мечтите си!
*Съгласно чл. 7, т.14 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение като младите момичета и жените, особено жените от малцинствен произход, с увреждания или ЛБТ жените, с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими, не представлява дискриминация. Допускането на семинара “Feminist Boot Camp” единствено на жени, с предимство на момичетата и младите жени и жените от уязвими групи, е в този смисъл временна специална мярка, насочена към установяването на фактическо равенство между мъжете и жените.
(Прочетете защо във Feminist Boot Camp могат да се включват само момичета и млади жени в това становище на БФЖ.)
**БФЖ е администратор на лични данни и обработва такива в съответствие със законодателството за защита на личните данни и с Регламент (ЕС) 2016/679. Всички получени кандидатури ще бъдат разглеждани при пълна конфиденциалност.
***БФЖ си запазва правото да промени условията и сроковете за провеждане на Feminist Boot Camp при поява на непредвидени обстоятелства, свързани с COVID-19.
Снимка: Български фонд за жените
Инициативата Feminist Boot Camp 2021 се случва благодарение на подкрепата на Фондация Фридрих Еберт, Бюро България и Global Fund for Women.
Публикувано от:
Чували ли сте как звучат 10 шамара за четири секунди? А отчаяните крясъци на 4 годишното дете, на което са причинени?
Прочетете, ако можете, потресаващата история на Мая, която не може да избави себе си и децата си от това очевадно насилие... защото насилникът е бивш полицай с връзки във всички институции.
Ако имате връзки с медии, адвокати, организации за човешките права - помогнете да се преборим за Справедливост за Санди, Марина и Мая!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви