Пожизненият президент на Турменистан Сапарамурат Ниязов се спомина. Човекът, който е на този пост от 1985 г. Бащицата на народа, който през февруари тази година отне пенсиите на около 100 000 души с аргумента, че държавата била в преразход. Голяма част от пенсионерите трябвало дори да връщат взетите преди това пенсии... Така този президент обрече на глад много хора, а да не говорим, че пенсията е по принцип една подкрепа от страна на държавата, която преди това всеки един индивид си е изработил с труд.
Бащицата, който взе, че написа книга и реши, че тя трябва да стане основен предмем в училище. Човекът, който се провъзгласи за Господ и обеща сигурно влизане в Рая на всеки, който прочете три пъти книгата му. В чест на тази негова книга "Рухнама" дори промени името на месец септември, който също бе наречен "Рухнама".
Бащицата на народа не стигна дотук с реформите. Той реши и че ден шести от седмицата вече не е събота, а трябва да се нарича по друг начин "рюхгун", което в превод означава "Духовен ден".
Без съмнение, това бе един от най-лошите диктатори в света.
За съжаление жителите на Турменистан едва ли скоро ще се почувстват свободни. Обявен е седемдневен траур и властта е обещала, че ще се следва политиката, наследена от "учителя".

Въпреки това, има надежда. Започнах да следя новините от Туркменистан, когато прочетох за решението с пенсиите, което тогава ме шокира със своята суровост. То ми напомни за онази приказка, в която царят решил да избива възрастните хора и в царството останали много малко старци. Накрая, когато настанал зверски глад и нямало никакво жито, дори за посев, един дядо мъдро посъветвал да се разровят мравуняците за жито и то да бъде засято. Някои обаче не са чували тази приказка.