И веднага ми се хвърля в лицето ръкавицата с необикновения им глас. Страхотни били и просто било удоволствие да затвориш очи и да се отдадеш на насладата. А текста? Е, сега..., много подробности. Но пък има "житейска истина" в текста винаги. Мелодията да слушам и ще усетя как ме засърбява да скоча и заклатя снага в ритъма.

Та, таланти са те, истински, но аз няма да дочакам сърбежа да скоча...

а и както обичам да казвам - не е срамно да слушаш чалга - срамно е да си чалгаджия - интелекруално осакатен, с единствената утеха, че не можеш да получиш инсулт, поради лиспата на съответният орган:) И поначина, по който Ла Сомбра го разказа ми напомни за една историйка, която четох наскоро, но за да не оспамя (съвсем) темата, ще я пусна във Веселие:)

С това отговарям на разказа за голфаджията (отваря се в нов прозорец) :)

Жалки, пропаднали чалгаджии, създадени на този свят да показват на мислещите хора, че има пряка връзка между хората и свинете.

Ами аз много пъти пиша за нормалността, а чалгата е признак за обратните метастази в съвременното ни общество. Особено ме дразни циганката Софи Маринова, дето уж имала глас. Ами тя само вие като ранена кучка. Въобще не приемам, че това е готин глас. За мутанта Азис няма да пиша....

На нормалните хора ПРЕПОРЪЧВАМ ГРУПАТА HAGGARD! Отскоро ги слушам, обаче ме кефят колкото и RHAPSODY!

И сега...с риск да си навлека гнева на заклетите почитатели на чалгата ( те сигурно биха желали да ги нарека фенове..., че звучи по-fashion) искам да потвърдя (според мои лични наблюдения сред учениците ) разлика в интелект, душевност и възпитание в полза на неслушащите чалга...Пък и имам доста неприятни спомени още от зората на чалгата, когато прозорците в къщи се тресяха в ритъма на „ Само да те гепна Радке...дънките шти цепна” или „Тез червени домати...кой ги мама разклати...”от уредбата на съседите... Все „върхове” на музикалната и поетическа мисъл... И за да не бъда съвсем крайна...сигурно и в този жанр има някои добри попадения...Но, всичко е въпрос на вкус..., като изключителна роля играе възпитанието в домашната среда...Ако детето е закърмено с тази музика...нищо чудно по-късно и то да обича да се подрусва и да върти кръшни кючеци в неусвест...:-)

Слушам си "Контрол" и си мечтая сега пак да има толкова добра българска рок група, която да запали народните маси по стадионите...

Няма да споря, защото всичките коментари малко ме дразнят. Както казах по друг повод-ние сме тренирани да се мразим и да се делим. Ако не е за отборите, ще е за музиката. Какво пък. Ако това ви кара да се чувствате по-важни, наслаждавайте се. За мен всичко това са типични предразсъдъци. В САЩ ако кажеш, че всички негри са престъпници (въпреки, че процентно може да са повече от белите за някои възрастови категории) ще ви обяват в расизъм. В България обаче е съвсем редно да наречеш група хора тъпи и противни, само защото харесват музика, която ти не харесваш.

И ако някой се интересува защо аз слушам чалга, ще ви дам много прост отговор. Защото ми харесва. Не цялата, както не харесвам и всичко поп или всичко рок, въпреки че обожавам поп, но някои неща харесвам. И по-интелигентни и по-пошли. Харесват ми ритмите. Харесват ми някои провокативни текстове/клипове. Харесват ми някои изпълнители как придават живот на песента (дори и песента да е крадена до 5то коляно), харесва ми как някои абсолютни олигофрении ме карат да си танцувам и да се хиля (примерно Честит Рожден Ден на Илиан (?май), защото е просто страшно весело). Не става въпрос за напиване, защото въпросните песни ми действат еднакво и трезва и пияна (а и май обикновено си ги слушам сама). Та както казах не е въпросът в алкохола. Всичко идва от душата. Ако даден тип музика ти пасне, значи ти пасва и това е. Щом някоя песен ме накара да се развълнувам и да ми се прииска да я изживея чрез танц, значи ми харесва и точка. Щом почуствам хармония с песен, не питам кой стил е. Каквото и да е това е.

Не ме е срам, че харесвам чалга. Срам ме е, че трябва да се обяснявам защо ми харесва. Нещо което никой човек, който харесва етно, ориенталски, кънти, поп, рок, метъл или техно, няма да трябва да прави. Защото всичко друго е обществено приемливо освен чалгата. Мистерия.

А и малка забележка-основна причина мнозинството от хора да харесват чалга, е че тя е на български език, който ни се пада фактически роден. И така могат да разбират текстовете и да стават съпричастни с песента. Защото ако сте забелязали, по още по-мистериозна причина, българинът е отчайващо немузикален. Всмисъл, че в страната ни, хората много по-лесно пишат текст за песен, отколкото музика за песен. Поради което чалгарките крадат музика, а не текстове. И явно затова българските песни се възприемат по-лесно от чуждите. Предполагам. Тоза беше забележката, сега може да продължите да си обяснявате колко сте велики щото не слушате мазна чалга.

(между другото сега ми хрумва друга дискриминация, която едно време ме дразнеше, докато не се озовах от другата страна и вече просто не я чувам. Как всички ползващи М$ са тъпи юзъри. Не искам да обидя никой, просто съм го чувала и докато ползвах уин ме дразнеше много).

  Е, и сега, след изказването на Дениджейн, с което се опроверга в голяма степен написаното в постинга на ЛаСомра, какво следва? Следва да си дадем сметка, че музикалният вкус не можем да го отъждествяваме непременно с интелигентността, а по-скоро с човешкия темперамент и емоционалност. Дениджейн е пример за мислещ, интелигентен човек и в този факт мисля, че никой вече не се съмнява, защото тя изля тонове виртуално мастило по страниците на БГлог.

А аз се обаждам, не за да защитя чалгата (чалгия значи „свирня”), защото тя не е моята музика, а заради това напълно излишно и глупаво ограничаване на хората на какъвто и да било несправедлив принцип, наречено „дискриминация”.

В тази връзка искам да ви попитам, ако сте на мястото на един учител по музика, смятате ли, че той има право да си налага своя собствен музикален вкус на всички свои подопечни? И да пише ниски оценки на онези ученици, които слушат различна от неговата музика? Ще кажете сигурно, че той нарушава детските права, и това ще е съвсем вярно.  

Същото е и в живота. Каква музика да слушаш, е въпрос на личен избор, който не те определя като тип човек, като личност, като характер и т. н.  Чалгата е музика, родена на Балканите, вследствие на естествен геополитически процес. Това обаче не бива да е основание за конфликти между хората и за повишаване на напрежението.

Дени, няма да те опаткам. Ти слушаш чалга! Дори и да си като Афродита, това автоматически ми действа на либидото с отрицателен заряд. Сори! Дори няма да мога да те изнасиля...

Както и да е, проблемът, доколкото е проблем изобщо, е доста по-мащабен, пък аз отивам на зелено :) До скоро.

Стана ми интересно, че слушащият чалга може да се е почувствал дискриминиран. Много интересно ми е, да, понеже аз също се чувствам определено грубо дискриминирана като неслушаща чалга.

Ако се кача в Бг такси, бивам най-грубо "обгазена" от чалга мелодии в болезнени децибели. Това си е жива дискриминация. Същото се отнася за магазинчета, ресторантчета, и прочие места, които посещаваме в ежедневието си.

Когато отида на гости у хора, които или слушат тази музика, или имат приятели, които я слушат и си носят дисковете, за да дискриминират останалите, които по презумпция трябва да харесват точно такава музика - започва едно здраво нашествие на тези мелодии и след около 30-тина кротки минути на мохабет, започва една оглушителна дискриминация към личността на низвергнатите не-почитатели.

Освен "обгазяване", не-почитателят трябва да издържи и подигравки за несъвършената си музикална култура - подмятания, как всеки, който не подскача на тези игриви мелодии е застаряващ изкуфялник от типа "аз още слушам АББА", да речем... Чувала съм наблюдения как веднага си личало дали една жена слуша "хубава музика" или не - само като я погледнеш, че няма два кг катарами по дрехите и едно кило цици на показ, му ставало ясно на човека, че тази дама не е в крак с тенденциите на времето...

Возила съм почитатели на фолка в колата си и на мен също ми се е налагало да се оправдавам/извинявам/обяснявам к'ъв е той педал Брус Спрингстийн и к'ви са тия U2, или тия-ония, к'во вият в тая песен като, как беше?, "заклещен помияр" - и що ги слушам тия "чичовци"? И т.н., и т.н.

Та, можем да си говорим за дискриминация доста...

А, иначе, е ясно, че никой тук не си е помислил да обиди Дени по какъвто и да е начин - та, нека не избързваме все с тия пространни миролюбиви обобщения против дискриминацията, която и без това е на всяка крачка.

А пък аз си мисля, че всеки, който слуша чалга, и не отговаря на даденото от ЛаСомбра описание (както в случая е при Дениджейн), се е почувствал поне малко засегнат и дискриминиран.  Лично аз, образът на слушащия чалга го възприех като неприятен и отблъскващ, задължително притежаващ войнстваща посредственост и крещяща простотия. Освен това всички „чалгари” са сложени в общия кюп. Прощавайте, ако аз нещо не съм прочела правилно и не съм разбрала...

Достоян също изрази мнение, че една жена, колкото и да е привлекателна и умна, щом е почитателка на чалгата, той вече престава да я харесва като жена и започва да я възприема по различен начин. 

Аз мисля като Ела по този въпрос. Каква музика слуша някой, за мен е толкова важно, колкото и каква храна предпочита да консумира – тоест от това не се променя отношението ми към него. 

Разбира се, никой няма право да ми натрапва неговата музика и да ме принуждава да я слушам насила.  Доскоро се мислех за човек, който може да понесе всякакви музикални звуци, но се оказа, че не е така. 

В Китен, където бях на почивка, една вечер отидохме на дискотека. Това беше единствената дискотека, в която можеше да се чуе нещо различно от чалга, защото беше разделена на две части: открита част за ретро музика, и закрита - за чалга музика.

Бяхме много голяма група хора и седнахме в откритата дискотека с очакването да слушаме ретро музика. Първите няколко парчета бяха наистина в този стил, но след това диджея мина на хаус и забрави да превключи. Знам, че ЛаСомбра слуша хаус и нямам никакво намерение да се заяждам с него, а само споделям, че след половинчасово слушане на хаус ми идеше да застана в центъра на дансинга и да крещя за помощ, защото започна да ми прилошава от продължителните като времетраене парчета с характерната за тях цикличност.

Докато стояхме в очакване да пуснат друга музика, цялата група лека-полека се изнесе към чалга дискотеката. Само аз и колежката по музика останахме, но стоицизмът ни не беше толкова голям, че да издържим докрая, след което и ние се изместихме в чалга отделението.

Там звучеше попфолк, но, честно казано, си отдъхнах, защото в сравнение с хаус, чалгата ми се стори по-човешка музика.

И да, чалгаджийките ми действат отрицателно на либидото. За мен секса е удоволствие, споделено между две личности. Нямам допирни точки с личност, която не изповядва моите ценности. А животинския секс за мен не е удоволствие. Все пак не съм вибратор!

Искам да се извиня на denijane и на всички, които в някаква степен са се почувствали засегнати от коментара ми...:-) Не го направих с такава цел...Беше по скоро обобщаващо сравнение...Естествено, че както и сред едните, така и сред другите има както интелигентни, така и неинтелигентни хора...Всяко правило си има изключения. Още повече, че има и други музикални стилове (освен чалгата), които също не харесвам... Но пък на други хора доставят удоволствие...:-) Пък и малко са хората, които са се ограничили със слушане само на един стил музика. Твърдението ми е, че чалгата (особено най-грубата) общо взето събужда и предполага по-низшите инстинкти у човека (да не ги изброявам...)...едва ли е подтикнала някого към творчество напр., в най-широкия смисъл на думата...:-)

    И не мога да се съглася, че това е единствената подходяща музика за маса ( ако ти се прииска малко повече да изпростяваш...да), но поп и рок музиката мисля, че дават големи възможности да си прекараш (вечерта напр.) много по-приятно и весело, и с не по-малко емоции. :-) И пак всичко зависи от душевността (дори и от моментното и състояние), за това каква музика ти се слуша...:-)

И един поздрав за всички ( и за слушащите чалга) :-)  Една  интересна комбинация между твърд рок и опера...” Nightwish”. Макар да знам, че няма да угодя на всички:-)  :
http://www.youtube.com/watch?v=i5SUSmedMm8&feature=related

ЛаСомбра, дори един човек да е изключение, мисля, че трябва да се съобразяваме. А на мен ми се струва, че бройката на интелигентните хора, слушащи чалга, далеч не е толкова малка. Нека някой направи проучване за предпочитаната музика при студентите и, струва ми се, ще се убеди в това. Залагам, че бъдещият интелектуален елит на нацията слуша най-много чалга. За разлика от теб, аз съм попадала на по-често на примери, опровергаващи твоето твърдение.

Ти защо не си направиш едно импровизирано интервю на тази тема пред Софийския университет примерно? Любопитна съм да видя какви ще са резултатите от него. След което пак ще си говорим за правило и изключения.

А ти какво разбираш под "интелигентост"? Дай дефиниция, за да уточним понятията.

Таничка, искам да ти кажа, че не само ти се чувстваш дискриминирана. Между другото, имаш право да поискаш да намалят или изключат музиката в таксито (поне така мисля). И ако го поискаш учтиво, би трябвало да го получиш.

Но интересното е, че както ти се чувстваш дискриниминарана от твои познати слушащи чалга, така и аз се чувствам от моите. (каква ирония, нали?) Примерно аз като отида на купон, ако поискам да ми пуснат дори и една песен, преди всички да са върло пияни, просто ме гонят от компютъра (или нещо по-мило като за мен, но също толкова обезкуражаващо). Нещо повече, карат ме да се чувствам неудобно, че искам такова нещо.

И това е масово явление. Когато слушаш поп-фолк, един определен кръг от хора се отнасят с теб ужасно. Знаеш ли какво е да отидеш на купон, да носиш лаптопа (щото на друг не му е хрумнало) и да не ти позволят да изслушат нито една твоя песен? Дори не става въпрос само за чалга. Веднъж щом разберат, че слушаш чалга, какъвто и стил да предложиш не се приема, автоматично.

Както и да е, не искам да драматизирам, още повече пред войнствена публика. Просто искам да кажа, че аз по селси заведения не ходя. Но ми става доста неприятно, когато някой се опита да ми обясни как нямам право да слушам това, което ми харесва, но той има право да слуша това, което на него му харесва. Същото беше и когато бях в 8ми клас, когато пак момчетата слушаха метъл и определени поп състави бяха осмивани. И какво излиза, не е въпросът в чалгата, въпросът е в това да се налагаме над останалите. И като намерим още 2-3-ма сподвижници и обявяваме война над всички други, щото те не ни слушат стила.

За мен основното в отношенията между хората е хармонията- всички да бъдат максимално щастливи. И не мога да разбера как някой си превръща в кауза номер 1 в живота омразата към даден стил. Ми добре, хайде от утре всички "селяни" започват да слушат метъл или хаус. Как ще се почувствате?! Това ще ги направи ли по-малко "селяни"? Ще ги направи ли по-малко различни от вас? Ще ги накара ли да ви уважават повече? Ще ги направи ли по-интелигентни? Много се съмнявам. Затова не разбирам защо пък трябва да презирате хората избрали да слушат точно това. Ми не ви харесва, и аз не харесвам примерно хаус или кънтри или метъл, но не лягам и ставам мислейки за това как някои хора са толкова прости да слушат такова нещо и колко много ги мразя, за което. И не ги мразя. И не са прости. И не ми пречат. И ако съм на купон с тях, ще слушаме по равно от всеки стил, за да не се чувстват пренебрегнати, въпреки че не ми харесва. Но не, за вас това не е достойно поведение. Много по-достойно е да мразите.

Така или иначе интелигентността няма нищо общо с това колко си чел и колко знаеш. Интелигентността сама по себе си е умението да се справяш с нещо напълно непознато. В това отношение образователната ни система не е критерий. В нея се поощряват само зубрачите и подмазвачите. Следователно и студентството не е критерий за интелигентостта ти.

 Само ще вметна - образованието е последният критерии, по който трябва да гледаш дали някой е интелигентен или не. Интелигентността е нещо, което е заложено у човека по рождение. Според някои изследвания, ако правиш специални упражнения за развиване на интелигентността, най-добрият резултат, който може да постигнеш е 3% над рожденното ти равнище, но пък като деградация може да постигнеш и 100%. Така че борбата в тоя живот общо взето е да не затъпееш:)

Недей да бъркаш образован с интелигентен. Образованието ти дава просто някакви знания в дадена област. А това, как ще бъдат реализирани, зависи само и единствено от теб.

И на Лорда и на ЛаСомбра им харесвам много лекотата и необременеността на тезите, ОБАЧЕ се чудя къде да класифицирам при него положение асоциалното и алогично поведение на третото поколение нестъпвало в училище от някои социално уязвими групи редом със същите характеристики на поведение в "новобогаташки" продължители на рода, които формално стъпват в училище, но дефакто - не. Специално последните случаи на практически животинско насилие над деца, които минаха по телевизията са ми в главата, а ми се е случвало да виждам условия пораждащи такова поведение и на живо в последните 5-6 години. Също и случая с 24 годишния дето се простреля тия седмици "от скука" играейки си с газов пистолет, очевидно с ниска интелигентност - щото се простралял защото не знаел как работи джаджата и не му се явила интуиция по въпроса.  Преди да сведете образованието само до "някакви знания", моля сетете се, че нямаше да харичм за него 4-5 % от БВП, ако освен знания не даваше и умения. Напр. този неителигентен природно младеж, дето му е скучно и си играе с газов пистолет, ако имаше коректно училищно образование щеше да знае, че огнестрелното оръжие е опасно и с него хората не се забавляват. Пак нямаше да знае кака функционира пистолета, но нямаше и да си "играе с него". Т.е. до допустима социално граница щеше да се държи като интелигентен човек. И това - благодарение на ... нормално училищно образование. Дали е такова или не нашето - съвсем друг, дълъг и сложе разговор. За тукашната цел е достатъчно да кажем - такова е било, и такова ще бъде.
Ако интелигентността е единствено вродено качество - искам да знам комбинацията от гени от които зависи. Веднага ще спретна подписка за забрана на биоетичните конвенции, клонирането и генните модификации върху хора. В световен мащаб. И ще почна да събирам пари за безплатна генна ваксина за интелигетност за най-бедните.

А я сега да ви попитам Тед Качински, преподавател по математика, завършил Масачузетския технологичен институт с отличие, с други думи Унабомбър, той интелигентен ли е?

Въпросът всъщност е към Куини. Другите явно са прозряли, че СУ (и който и да е университет по света и у нас) не е белег за интелигентност. И че интелигентността се крие не в оценките, писани в бележника (студентската книжка).

Съгласна съм, че всеки си има собствен вкус - както към музиката, така и към всичко останало. За мен, да речем, едно облекло може да е тотална простотия (според моите критерии), но за други да е върха на сексапила... Всичко е индивидуално.

Но когато говорим за този вид музика, според мен лично, не става дума само за "ти харесваш това, аз пък - онова". Става дума за опошляване на цели поколения, включително и съвсем малки деца - не сте ли ги виждали по улиците и заведенията, на по 6-7 години, в тоалети на фолк звезди? Или може би само аз ги забелязвам... Толкова е грозно и пошло да видиш малко момиченце на 6-7 с дълбоко деколте на черна блузка с пайети и черна секси пола-минижупче, гнусно ми е просто. Не че децата не носят къси полички, но пошлото се усеща веднага..

Тази музика води след себе си цяла култура, както всяко едно музикално течение през годините. В този случай, обаче, има проникновена простащина и евтиния - ако трябва да правим аналогия, да речем, с късите поли и тесните панталони на 60-те години или пък хипи тоалетите, или метъл одеждите. Макар че нещата вероятно са изглеждали така за всеки период в развитието на музиката.

Както и да е, да поклащаш тяло на игрива музика е едно, да гледаш как децата на нацията ни изпростяват тотално е нещо друго, поне за мен. Та, ми е мъчно. Но, вероятно трябва да ме обнадежди идеята, че бъдещето на нацията все пак минава през обожанието към тази музика? Хич не съм ентусиазирана от което...

Дени, по повод на дискриминацията - разбира се, че моля (и то учтиво, щото аз съм един доволно учтив човек в ежедневието си) музиката в таксито да се намали. Без значение дали е фолк или поп.

Разликата, която исках да изтъкна е в това какво ще се случи СЛЕД помолването. Ако шофьорът слуша метъл или рок, той обикновено веднага намалява в някаква степен волумето и после си говорим.

Ако, обаче, слуша фолк - следват намеци и твърдеци аз защо не я харесвам тая музика (щото я харесвам трябва да я слушам само на "мах', както се слуша от познавачите... етсетера) и невинаги стигаме до намаляване... Което нееднократно е приключвало и със скоропостижно прекъсване на возенето заедно.

Разбира се, че щом имаме приятели и познати, които я слушат тази музика, ще има и компромиси - щото ако ще се срещаме само да си говорим за музиката, май няма да се срещаме изобщо, нали?

Въпросът ми беше за последствията от тази музика(-лна култура - или по-скоро тоталната й липса).

Но пак си е лично мнение всичко...

Е, добре, щом студентите като представителна извадка за млади и интелигентни хора не се приема за подходящ пример…  Аз не се сещам за друга по-подходяща група.

И все пак, за да си студент, дори и в България, ти е необходимо да притежаваш необходимото интелектуално ниво. Под тази граница следването вече не е по силите на човека и той даже сам се отказва да завърши висше образование, ако евентуално е влязъл да следва. 

На въпроса какво е интелект и интелигентност дори науката все още не е дала точно определение.  Със сигурност интелектът не е талант и не е навик, а най-вече способност и умения да се вземат решения. Образованието изгражда и развива интелекта и затова един истински образован човек е интелигентен. Но дали всички хора са способни да се образоват? Не, разбира се, защото интелектът е част от човешката природа (тук съм съгласна с Лорда и ЛаСомбра). При липсата му, или ако той е по-нисък, образованието се превръща в труден, даже в невъзможен в някои отношения процес.

Аз в никакъв случай не твърдя, че образование и интелект са еднозначни понятия, а само, че са свързани и си влияят.

 Високо или ниско, интелектуалното ниво може да се определи с тестове, които са чудесни измерители.  Съществуват различни тестове за измерване на езиковата култура, за реч, класификация, научен анализ, логика, внимание, памет и т. н.  Но никъде, подчертавам никъде в тестовете за определяне нивото на умствената интелигентност не се задават въпроси, свързани с музикалния вкус на тестирания.  Така че нека да не измерваме интелигентността с неподходящи инструменти, защото е невъзможно. Все едно с термометър да си мерим кръвното налягане, а с апарат за кръвно – температурата на тялото. 

И още нещо – музикалният вкус се възпитава, той е продукт на възпитанието. Но възпитанието е нещо различно от интелигентността. Затова можем да срещнем интелигентни хора, но с ужасно възпитание, неспазващи елементарни етични норми в общуването.

Интелектът като такъв няма нищо общо с образованието. По-горе Мария е дала много хубав пример с човек, който се застрелва от глупост. За мен също е глупост да се гръмнеш докато си чистиш оръжието, да не говорим, че трябва да си на нивото на блатен микроб за да си играеш със заредено оръжие. Съгласен съм също така, че целта на образованието е да докара всеки на някакво безопасно за обществото ниво. Например да прочете надписа "високо напрежение", а не да влезе за да види откъде идва светкавицата.

При това изобилие от ВУЗ-ове всеки може да стане студент по нещо. И по-голямата част от студентите в София не са студенти по нещото, което ги влече (ако има такова), а по нещо, колкото тате да каже, че е изучил дете в София. Именно тези хора пълнят чалготеките и гледат на студентския живот като на безкраен купон. Същите тези хора не могат да напишат едно изречение без правописна грешка. Същите тези "студенти" когато простият шофьор им каже нещо за Дикенс питат "кой?" и предлагат да говорим за нещо друго, например Азис. Аз лично познавам двама души, които са завършили богословие, а са най-безбожните и отвратителни копелета, които съм срещал. Бяха ми колеги в предишната ми фирма, пътуваха с мен като товаро-разтоварачи, и по цял ден бях принуден да им слушам разказите коя са ебали и къде са й се изпразнили. Извинявай, но магарето и с две висши образования си остава магаре!

Само че нека да изясним още един момент – когато говорим за образование, винаги трябва да се разбира самообразование. Тоест онези знания и умения, които човек овладява, защото сам е пожелал и е направил съответното усилие. В университетите има добри условия всички, които желаят да повишат образованието си, да го сторят, но това се случва само, ако те се възползват от предоставената им възможност.

Ти може да си мързелив, да работиш като камионаджия, да имаш финансови проблеми, но сам казваш, че си чел и знаеш. Тоест образовал си се сам.  Така че недей да ги разделяш твърде категорично образованието и интелигентността. Интелигентният човек има потребност да учи, да чете, да се образова и развива, независимо как и къде, и това го отличава от посредствения тип.

И все пак смятам, че обобщението ти за българските студенти е толкова вярно, колкото и ако кажем, че всичките ти колеги камионаджии имат коефициент на интелигентност около твоя, начетеност като твоята и сходни музикални предпочитания :)  

Тезата, която защитавам, е че не трябва да стоиш пред СУ-то и да питаш колко слушат чалга с презумпцията, че който е в СУ е интелигентен. За да бъде представителна извадката, трябва да провериш колко от хората в Син Сити (да речем) знаят кой е Марк Твен или Емили Бронте, или колко могат да ти обяснят какво е просто число... С две думи -- колко от слушащите чалга имат желание да се образоват. Презумпцията, че всеки в Син Сити слуша чалга очевидно е по-вярна от тази, че всеки в СУ има желание да се образова :)

И ще си позволя да дам един пример със себе си. Постоянно чувам въпроси от рода на "Абе ти всичко ли знаеш?" Не знам всичко. Ако ме питат откъде зная нещо, не мога да кажа. Просто се досещам. Наистина тук ми помага факта, че от 4 годишен съм започнал да чета и го правя постоянно, когато имам време. Колкото повече видимо безсмислена информация имаш, толкова по-лесно е да я свържеш. Не мога да обясня как го правя, но факт е че го правя. Например (това е първото, за което се сещам), когато хидравликата на камиона ми се развали, успях да си я оправя сам, за по-малко от 10 минути, въпреки че през живота си не съм се занимавал с по-сериозен ремонт от смяна на гума (и дано и занапред да е така :) ). Просто знам как работи проклетото нещо в общи линии. Не ми трябва да знам всяко болтче и винтче. Знаейки принципа, ако ми се наложи, мога да разбера кое за какво е. Повечето хора обаче имат нуждата някой да им обясни точно кое какво прави. Така е трудно, защото си задръстваш главата с ненужна информация.

Струва ми се, че от дума на дума, дефинирайки по-точно понятията, май сближаваме позициите си по някои въпроси. Да си призная – за първи път споря с някого, който не изпитва желание в даден момент да ме засегне лично, само защото мисля другояче.  С което искам да кажа, че оценявам умението ти да водиш спор интелигентно и възпитано.

И понеже все пак дискутираме темата за предпочитаната музика, пускам линк към една публикация, на която се смях с глас. Авторката, която, доколкото разбрах, е ученичка, сериозно се възмущава от противопоставянето на музикалните стилове, но е изразила възмущението си по един много духовит начин.

http://spotless.blog.bg/viewpost.php?id=190338

Ще цитирам онова място, което най-много ми хареса.

Но сега драги ми смехурко кажи каква музика да слушам? Остана ли стил не изложен от свой (псевдо)фен или неоплют от негов противник? Защото аз честно вече незная на къде да се насоча. Ако слушам метъл и/или рап ще стана наркомнака, ако почна да слушам чалга ще еволюирам в курва, ако реша да се насоча към операта ще получа пермаментна мигрена, ако реша да се имосам ще затъпея и ще ме бият скинарите, ако стана пънкарка ще трябва отново да се разправям със скиновете, а ако залитна по джаза ще стана сноб. Давайте съвети какво да правя? 

а) кой е по-голям майстор в духовите инструменти - Луис Амстронг или Ибряма

б) кой е по-голям певец - Азис или Пласидо Доминго

в) коя е по-красива - Софи Маринова или Барбара Стрейзънд

г) коя има по-добър стил на обличане - Отварячката или Никол Кидмън

д) какво предпочитате - да чоплите семки с бира или да консумирате бадеми с уиски

е) силикон или не

След като отговорите на тези въпроси честно, моля, погледнете се в огледалото. Човекът, който ви гледа от там, би ли могъл с леки упражнения да се превърне в нормален участник на някое светско събитие, или по-лесно и без упражнения би се превърнал в нормален участник на някоя циганска (пък ако щете и българска) кръщенка? Вашите отговори на теста с огледалото нека бъдат искрени. Може да излъжите околните, но човекът, гледащ ви отсреща, ви познава добре...

И добавям още нещичко в тона на do100jan... Моля някои, които биха се засегнали...да не го приемат насериозно.Изразявам вижданията си, като целта ми не е да обиждам. Аз няма да се обидя ако ми кажат, че не съм „Fashion”, защото се чувствам добре в собствената си кожа.  (Fascion is a form of ugliness so intolerable, that  we have to alter it  every six months. )  Според мен, ако някой се обижда, вероятно не е съвсем  убеден и се съмнява в своя избор...

Кое е по-вълнуващо...?

-  Целият да си окичен като коледна елха с лъскави копчета, колани, катарами и едри бижута ( зад, които прeставаш да се виждаш ти самият...) или да си облечен дискретно с ненатрапващ се и подхождащ ти собствен стил, подчертаващ индивидуалността ти...

-  Да унифицираш лицето си по калъп ( всички чалга звезди са ми почти неразличими...със силиконовите устни и цици) под маска от дебел крещящ грим (който дори и пред камера изглежда гротескно...) или да имаш естествено и неподправено излъчване...( без риск да изплашиш (още повече) любимия си, след като свалиш грима...

- Да вярваш, че можеш вечно да задържиш един мъж, стига да изглеждаш „лъскаво” и да пращи сутиенът...или да вярваш на максимата, че „Можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути...След това е по-добре да знаеш нещо.”

- От кое проличава по-добре възпитанието : да не разлееш сос на масата или да не забележиш, когато друг го направи...

- Да обичаш да се „фраскаш” или да се държиш естествено и непринудено...

Не търся отговори..., защото ги знам предварително и знам, че пак ще се разделят на два лагера (всеки със своите аргументи за и против...) Никого не упреквам...всеки е свободен да изразява себе си така, както пожелае...и както му харесва...Шарен свят...

П.С. А да не споменавам, че поне (казвам поне, а може и да са повече) от половината дипломи за висше в България в момента са или купени или изкарани със зор/преписване/etc.

П.П.С. Да споменавам ли за онзи, който в ЦеВе-то си беше написал под образование - "вишо"

Какъв е прагът на интелигентността зависи и от интелектуалното ниво на преценяващия. Тоест колкото по-умен е един човек, толкова по-висока е летвата му, когато преценява другите.

 И все пак музиката не е критерий за интелигентост, а равнище на култура и възпитание. Спомнете си за онези, които живеят в по-малки населени места. Сред тях има мъдри, и дори начетени, хора. Но те слушат музика, която е популярна там, из тези места.

Иначе за нивото на висшето ни образование по отношение на грамотното писане не мога да не се съглася с Лорда.

Аз предлагам да видим положителната страна на разнообразието в музикалните стилове и пъстротата на човешките предпочитания. Едва ли щеше да е по-добре, ако всички слушахме и харесвахме едно и също. Светът е интересен именно защото е пъстър, а всеки човек в него - уникален.

Не разбирам защо е тази мания към уеднаквяване на всичко. Защо трябва всички да слушаме едно и също? Защо всички трябва да имаме еднакви потребности? Все едно да ми кажете, че всички трябва да сме вегетерианци или месоядни. Или че всички трябва да харесваме едно и също предаване/филм, защото той е добър. Ами дори и да е добър, процесът на харесване минава през много повече филтри отколкото ви се иска да признаете. И ако на даден човек, нещо в този момент от живота му, не му е необходимо, той няма да го хареса.  Същото е и за начина на живот, на хранене, на обичане и на забавление.

Аз съм воден човек, обичам да ми е весело, усмихнато и необременено и харесвам музика, която го предизвиква в мен. Нека не говорим за чалга. Един от албумите, които ме карат да се чувствам страхотно е E-type-Last Man Standing. Просто го обожавам. Песните ме зареждат с енерия и ми вдигат настроението на макс. Мога да сравня ефекта на някои чалга-творения с него. На други, не. Както и да е. А, да, друг такъв- Bond-Korobushko. Направо ме разбива.

Въпросът е, че вие масово, и според мен съвсем погрешно, се опитвате да обвържете музиката с интелекта. Истината е, че музикалната култура може и да се възпитава, но никой няма смислено обяснени защо даден тип музика ни харесва. Тя по-скоро се свързва с нивото ти на осъзнаване на света в момента. И аз не разбирам каква ви е тезата-само неинтелигентните хора слушат чалга така ли? Ами добре, и като забраним чалгата ще ги направим ли по-интелигентни? Вие сами казахте, че интелекта не се поддава на тренинг кой знае колко. И каква е целта на този пост тогава? Хубаво, ако приемем, че примерно Ласомбра е по-интелигентен от мен, което явно е, ако има 140 на теста на Менса, защото аз изкарах 126, мисля. Та, добре, ако вие всички да кажем, че сте по-интелигентни от мен. Какво от това? Сериозно. Какво искате. Ей това ми кажете. Просто какво искате?! Признание от мен ли? И от всички останали тъпи чалгари...

Ей така, просто не разбирам каква ви е целта. Всеки от нас си има място в живота, къде избрано, къде не, но си го има. Ако не слушам чалга, това ще ме доближи ли до вас, ще ме направи ли по-приемлива за вас?

Сами се сещате, че мен обществената приемливост не ме влече особено. Това което обаче ме влече е да разбера какво вие искате да постигнете. Защо, например, се опитвате да дискредитирате СУ или университетското образование като цяло. То не е критерий за интелект или дори за знания, но не значи, че е безполезно. То е полезно за хора като мен, отдадени на науката, защото ти позволява да се учиш. Освен това е и мярка за отдаденост. Както и за някакъв минимум знания. Ние в България може и да го извращаваме, но не навсялъде е така.

Но да се върнем на това какво искате. Да кажем, че искате всички да слушат метъл. Просто хипотетично. Таничка, до колкото разбрах, не харесва пошлите дрехи. Значи да кажем, всички трябва да носим черни, дълги и развлачени дрехи-ще видим как ще се спогодите за униформите почитателите на различните стилове. Всички трябва да сме явно и еднакво интелигентни и образовани. Хммм....Абе само на мен ли това ми напомня за едно друго време? И дори няма да отварям темата за разните комплекси, защото наистина не искам да обидя никой (въпреки, че сега всички ще се почувствате обидени, най-вероятно). Но ще кажа само това- това че дадено нещо ви отговаря на светогледа в момента, не го прави автоматично валидно за всеки друг човек. Личен пример-аз ще сложа брекети вероятно след някоя друга седмица, и може би ще се чувствам гадно известно време. И смятате ли, че ще съм права да кажа, че е много гадно хората постоянно да се усмихват? Или да ядат твърди храни? Или че е гадно хората да имат криви зъби, след като аз съм се минала да си слагам някакви гадости на зъбите в името на красотата? Ето, това е въздействието на комплекс. За да притъпи собствената ти болка, той се опитва да ти обясни, че другите са виновним, защото не са като теб. И ако станат като теб, всичко ще е наред. Да, ама не.

 Така че мили ми съблогери... не искам да ви карам да приемете чалгата. Щом не я харесвате, значи не я харесвате. Но не си мислете, че ще успеете да ме убедите, че аз нямам право да я харесвам, като примерно ме наричате тъпа. Защото, Ласомбра, аз много добре знам какво съм и лошото на хора като мен е, че много трудно им втълпяваш вина. И нямаш шанс да ме убедиш, че съм по-ниско качество човек, защото харесвам даден тип музика. Или каквото и да е друго, което ти харесваш, а аз не, и обратно. Всичко, за което се боря с тези безумно дълги коментари е да разберете, че това, че харесваме различни неща не ни прави врагове, а напротив, интересни събеседници. Защото няма нищо по-лошо от това, всички да си приличаме и всички да сме винаги съгласни.

П.С. Гнусната част от чалгата е просто някакво следствие от упадъка в България. Не знам защо си мислите, че може да борите причината със следствието, но във физиката, казваме, че причината е в миналото на следствието и че нещо може да повлияе на друго нещо, само ако второто е в неговото бъдеще, не и ако му е в миналото. Така, че ако искате да образовате тинейджърите, пробвайте като учители, родители и/или приятели.

Това което ме дразни е, че едва ли не е модерно да кажеш "Ето, аз съм тъп, мисля само за дискотека и тек, а книгите са полезни само ако са от мека хартия". Също така е модерно да си обратен, ама това е друг въпрос (даже това ще бъде темата на следващия ми пост :) ). Дразни ме, примерно, че днес за символи на България се приемат Азис и Найден, дето се изпика в изповедалнята. Дразни ме, че децата, които имат някакви наченки на интелект биват задушавани и насърчавани да се слеят с общата маса на чалгослушащи простаци.

Предполагам разбрали сте, че не съм човек на крайностите от рода на "от жена шофьор не става" или "всички цигани са простаци". Но не мога да не се нервирам когато простотията и душевната ограниченост се превръщат в образец.

И ако аз се бях поддала, за да намаля напрежението, и аз щях да съм проста сега. Или добре, щях да съм ПО-проста :) Колко има като мен, които са се поддали? И можеш ли да ги виниш? Аз поне не мога.

Та исках да кажа, символите на България са просто огледало на ценностите ни. И на мен не ми харесва, че Азис трябва да се гордее не с гласа си, а със "скандалността си". Въпреки, че това може би не е лошо в патриархална България, за да поомекоти малко турцизма (изобщо не ми говори, турцизмът е дори в жените! Особено в хора над 35-просто не е истина). Но и на мен не ми харесва. Но няма как да е различно. Кой, сериозно, кой да възпита в децата други ценности? Учителите, които са безсилни и смазани от системата или родителите, които са абдикирали от властта си, за да работят или за да си наваксват недоизживяно детство. Или телевизията, от която ни втълпяват, че няма абсолютна истина и че всеки опит да я търсиш е обречен. Не става така...Мисля че вместо да се вайкаме, че населението е просто, е по-добре да се замислим как можем да го накараме да осъзнае, че в живота има много повече от "чалга".