Аз съм гъска. Пълна и абсолютна. Обадиха ми се хората за работа, ама откъде да знаят, че аз в 16 часа следобед ще спя и няма да съм адекватна (и се бях нагълтала с болкоуспокояващи при това)... Та звъни ми жената за позицията на учителка по английски на 4-5 годишни малчовци в частна детска градина, пита ме, така и така, пуснали ли сте обява в Студентски труд? Аз все пак съм достатъчно адекватна да включа за какво иде реч. Отговарям с 'да'. Тя ми казва 'Ами заповядайте на място тогава. Кога ще ви е удобно?' Някаква малка част от заспалия ми мозък усеща, че ме канят на интервю и казва 'Ами още утре ми е удобно!' (говорим за четвъртък). А тя се смее и ми вика 'Вие няма ли да празнувате утре?' Аз: 'Уф вярно' Тя: 'И в понеделник става, кажете ми някакъв ориентировъчен час' Аз изтърсвам: 'Сутринта!' Тя казва 'Добре', а аз се освестявам достатъчно за да попитам 'Бихте ли ми казали адрес, тъй като в обявата нямаше?' И тя казва '*******>>>>>>....................... блок 38'

Не, не съм объркала нищо. Работата е, че забравих адреса секунди след като тя го каза. По-точно секунди след като затворих телефона. Да не забравяме, че бях упоена и в леглото (особености на женския цикъл...) и през ум не ми мина дори да стана и да запиша на листче чутото. Единственото, което остана в безчувственото ми тогава съзнание е този заветен 'блок 38'. Ама къде ?!

Две минути по-късно осъзнах, че съм направила голяма грешка и се паникьосах и ревнах. Даро ме успокои, да се обадя на следващия ден и да кажа, че съм загубила листчето с адреса...

Та звъня аз в петък. Звънях 4-5 пъти в различни часове на деня - телефонът на мацката изключен. ИЗКЛЮЧЕН !!!

Звънях в събота - изключен!

В неделя - изключен!

Остана ми последната надежда - че днес ще иде на работа и ще го включи! Станах в 8.30, звънях... ИЗКЛЮЧЕН.

Сетих се, че имаше някакъв стационарен телефон даден в обявата в интернет. Намерих го и го набрах. 'Бюро Студентски труд, добър ден'. Бил централата на Бюро Студентски труд...  А оттам естествено не могат да ми помогнат...

Та събудих Даро и му ревнах пак. Той ме успокоява, че може да започнат от 10 часа работа, но аз не мога да се успокоя... Как може да съм такъв карък!! Да се случи точно като съм най-зле, най-неадекватна, тогава да ми се обадят за работа!

Явно няма да стане, а толкова се надявах...:(

П.П. И докато пишех пак звъннах. В 9.30 - още е изключен....