Западняците, дете, винаги са се чудили как така, аджеба, имаме най-нисък растеж, най-мизерните заплати, най-голяма бедност, а масово караме нови и хубави коли. Но ако проследиш една такава лимузина, сигурно ще се учудиш, ако я видиш да спира пред някой панелен блок, стара къща или бордей. Вероятно се сещаш за чичковци и каки, чието единствено притежание е лъскавото возило, далеч надхвърлящо разумния им стандарт. С мобилните телефони не е ли същото? В чужбина ще видиш всякакви- у нас с вехти тухли ходят само пенсионерите и аутсайдерите. „Тъпан няма, гайда иска"-казваха бабите им. Бум на потребителските заеми и заложните къщи. Хора, живеещи от тях -вземат от едно място, залагат на друго, във въртележка от измами, страхове и непрестанно криене "Направени сме от сънища"-казваше Просперо и тази фраза много ми харесва, защото описва живота ни.Всъщност, вече сме направен по вестникарски и тв матрици, от гювеч от химери, щения и блянове, масови клишета и втълпени истини, които ни управляват. Всичко, което идва от дълбоките ни, подсъзнателни слоеве на същността ни-там, където разума мълчи, където детето в нас е господар и „просто не можеш да му устоиш”. Топлата вода е отдавна открита. Блянът подменя реалността-но той е оръжието на сдухания Аз за борба с нея.. Рекламата е мечта, доброволна съблазън, хубав сън, сбъднат красив блян, подменящ скапаната реалност. Разумът е отгоре-блянът, инстинктът е под него. Разумът се бори с действителноста- и губи, но блянът винаги компенсира. И докато си в тръмвая, връщащ се пребит от скапаната работа, изязждан от мисли за пари, дилеми между ток, парно и вода и лекарства за майка ти- и хоп-насреща ти е е плажът на Маями, дайкирито, шезлонгът и знойните красавици. Или в къщи, като се прибереш, когато синият екран смирено гасне и си пуснеш сериал, където доброто побеждава в 2316та серия и лошите си го получават-не, както в живота, а ти си сложиш едно малко кафе, излъчващо много топлина, или ако щеш едно малко джони от запалената във въображението ти камина - и си викаш,- баси, това е истинския живот, колко е прекрасно ! Не се питаш „Къде сбърках-ме”-като родители, като хора-ами сбъркал си, че не пиеш спрайт. Колко ясно! Не, нищо против рекламите. Въпросът е друг. В това, доколко сме вече тотално съблазнени от химерата, доколко сме в плен на онова под нас-детското, ирационалното, доколко то ни ръководи и обуславя реалността- или тя изцяло ни е набила клишетата си и отнесла разума, давайки го за храна на инстинктите. Фантазията и бляна на рекламата отдавна диктуват пазара-а не той нея. Но нали пазарът и демокрацията вървят ръка за ръка? Искаш да кажеш, че и демокрацията ни е съблазнена, пунт и пластика, мечти за борба под коша с Майкъл Джордан, чрез гуменки Найки, и сурова реалност, в която ни продават професионално мечти и фалшиви мюрета, а продавачите си продават едни други голф игрища и всичко от реалността, което е останало за продан. Аве ти май искаш да кажеш, че и медиите ни вървят подир тях-а? Щото те нали-от рекламата? Ти го каза! И политиката, а? И политиката, и политиката.. Ами то излиза, че и властта..Хм, това го е казал още Райх. Няма политик, който да не идва от втория слой, казва той преди 75 години-този на инстинктите, слоят, в който оперира рекламата, химерата, мечтата-ирационалния -а там винаги се налагат по силните, по жестоките. Значи, излиза, че който държи магията, който държи фабриката за сънища и илюзии-държи всичко? Държи пазар, парите, властта, политиката? И какво ще стане, мамо, мамо, когато всички сме подвластни на инстинктите, когато избираме като съблазнявани деца, когато сънищата са обсебили идеалите, на които се базират обществото ни и институциите – поривът ни да участваме в реалността като равноправни, разумни граждани, да проявяваме политическа зрялост; партиите ни да са рационални защитници на съзнателния ни избор и осъзнат интерес, а властта ,която избираме да ни служи нам, пазейки нашите права и суверенитет, а не на магьосниците на сънищата? Ще роди ли чудовища нашия сън?
Не знам дете-на там вървят нещата. Нали помниш легендата за Свирача от Хамелин. Имало време един свирач на флейта.Та той се появил в град Хамелин и толкова хубаво и омайно свирел, че събирал всички градски деца около себе си, които го гледали в захлас и не се отлъчвали от него. Една вечер, изтръгвайки прекрасни и вълшебни звуци с флейтата си, станал и ги повел извън стените на града, в гъстата гора. . И никой повече не чул за тях нищо...
Сега спи, дете. Ако можеш...
Хм... През далечната 1983 година като млад офицер ме приеха в Партията. През същата година и жестоко ме наказаха, но това е друг случай.Та тогава имаше практика веднъж в месеца да се четат политинформации. На мен като новобранец ми възложиха да изготвя такъв материал. Събрах критичните статии публикувани една седмица назад от партийните органи и ги налепих на няколко страници. След това ги преписах на чисто. Прочетох ги на събранието и настъпи хаос. След това извадих изрезките и попитах кой има нещо против становището на партийния орган?Бях много горд, защото съм предизвикал бунт. Отидох и показах материала на татко. Татко беше железничар в жп управление София. Той погледна написаното, замисли се и каза: "Знам за това. Днес аз прекарах 2000 тона намален товар и отпуших тапата на ферибота Видин - Калафат."Та питам се: Кой от двамата беше свършил повече работа?
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви