Западняците, дете,  винаги са се чудили как така, аджеба, имаме най-нисък растеж, най-мизерните заплати, най-голяма бедност, а масово караме нови и хубави коли. Но ако проследиш една такава лимузина, сигурно ще се учудиш, ако  я видиш да спира пред някой панелен блок,  стара къща или бордей. Вероятно се сещаш за чичковци и каки, чието единствено притежание е лъскавото возило, далеч надхвърлящо разумния им стандарт. С мобилните телефони не е ли същото? В чужбина ще видиш всякакви- у нас с вехти тухли ходят само пенсионерите и аутсайдерите. „Тъпан няма, гайда иска"-казваха бабите им.  Бум на потребителските заеми и  заложните къщи. Хора, живеещи от тях -вземат от едно място, залагат на друго, във въртележка от измами, страхове и непрестанно криене
"Направени сме от сънища"-казваше Просперо и тази фраза много ми харесва, защото описва живота ни.
Всъщност, вече сме  направен  по вестникарски  и тв матрици, от гювеч от химери, щения и блянове, масови клишета и втълпени истини, които ни управляват. Всичко, което идва от дълбоките ни, подсъзнателни слоеве на същността ни-там, където разума мълчи, където детето в нас е господар и „просто не можеш да му устоиш”. Топлата вода е отдавна открита. Блянът подменя реалността-но той е оръжието на сдухания Аз за борба с нея.. Рекламата  е мечта, доброволна съблазън, хубав сън, сбъднат красив блян,  подменящ скапаната реалност. Разумът е отгоре-блянът, инстинктът е под него. Разумът се бори с действителноста- и губи, но блянът винаги компенсира. И докато си в тръмвая, връщащ се пребит от скапаната работа, изязждан от мисли за пари,  дилеми между ток, парно и вода и лекарства за майка ти- и хоп-насреща ти е е плажът на Маями,  дайкирито, шезлонгът и знойните красавици. Или в къщи, като се прибереш,  когато синият екран смирено гасне  и си пуснеш  сериал, където доброто побеждава в 2316та серия и лошите си го получават-не, както в живота, а ти си сложиш  едно малко кафе, излъчващо много топлина, или ако щеш едно малко джони  от запалената във въображението ти камина - и си викаш,- баси, това е истинския живот, колко е прекрасно !  Не се питаш „Къде сбърках-ме”-като родители, като хора-ами сбъркал си, че не пиеш спрайт. Колко ясно!  Не, нищо против рекламите.  Въпросът е друг. В това, доколко сме вече тотално съблазнени от химерата, доколко сме в плен на онова под нас-детското, ирационалното, доколко то ни ръководи и обуславя реалността- или тя изцяло ни е набила клишетата си и отнесла разума,  давайки го за храна на инстинктите. Фантазията и бляна на рекламата   отдавна диктуват  пазара-а не той нея.  Но нали пазарът  и демокрацията вървят ръка за ръка? Искаш да кажеш, че и демокрацията ни е съблазнена, пунт и пластика, мечти за борба под коша с Майкъл Джордан, чрез гуменки Найки,  и сурова реалност, в която  ни продават професионално мечти и фалшиви мюрета, а продавачите  си продават едни други голф игрища и всичко от реалността, което е останало за продан. Аве ти май искаш да кажеш, че и медиите ни вървят подир тях-а? Щото те нали-от рекламата? Ти го каза! И политиката, а? И политиката, и политиката.. Ами то излиза, че и властта..Хм, това го е казал още Райх. Няма политик, който да не идва от втория слой, казва той преди 75 години-този на инстинктите, слоят, в който оперира рекламата, химерата, мечтата-ирационалния -а там винаги се налагат по силните, по жестоките. Значи, излиза, че който държи магията, който държи фабриката за сънища и илюзии-държи всичко? Държи пазар, парите, властта, политиката? И какво ще стане, мамо, мамо, когато всички сме подвластни на инстинктите, когато избираме  като съблазнявани деца, когато сънищата са обсебили  идеалите, на които се базират обществото ни и институциите – поривът ни да участваме в реалността като равноправни, разумни граждани, да проявяваме  политическа зрялост; партиите ни да са рационални защитници на съзнателния ни избор и  осъзнат интерес, а властта ,която избираме да ни служи нам, пазейки нашите права и суверенитет, а не на магьосниците на сънищата? Ще роди ли чудовища нашия сън?

Не знам дете-на там вървят нещата.  Нали помниш легендата за Свирача от Хамелин. Имало време един свирач на флейта.Та той се появил в град Хамелин и толкова хубаво и омайно свирел, че събирал всички градски деца около себе си, които го гледали в захлас и не се отлъчвали  от него. Една вечер, изтръгвайки прекрасни и вълшебни звуци с флейтата си, станал и ги  повел извън стените на града, в гъстата гора. . И никой повече не чул за тях нищо...

Сега спи, дете. Ако можеш...