avatar

Тракийската кауза може да измени не само българите, а света

Питате се защо става така, че за траките се мълчи в световен план, че не им се признава високо изкуство, постижения и не могат да заемат полагащото им се място?!

Питате се защо става така! Защото цялата европейска, а след глобализацията и цялата световна цивилизация се крепи на преекспонирането на гръцката изключителност, тъй като ако  се преоцени този направен вече избор кое е най-ценното, ще имаме друг свят. Това ще разклати всичко, защото алтернативата е ново отношение към правото, към рационалността, към традиционните ценности, основните религии, смъртта,  живота, но и към науката и нейните институции, защото те са аполонични, разбирай гръцки. На кому от търсещите стабилност и политическа коректност западни хора и учени е нужно това?

 

Това, което ще добавя към изследванията за траките е изключителното и със световно значение, а и най-неизследвано при тях- светогледът, философията им. Не златото, няколкото дати и имена от историята им, няколкото описания на вида и езика им, е това което е важното за траките. То е само съпътстваща, подготвителна работа към по-значимото, това от което на света да му стане важно да обърне поглед към тази „варварска“ култура. И то е има ли тази култура незаменим, изключителен принос в световния духовен прогрес. Всички говорят само за историята, къде, какви панички са изровени, изреждат  някои белези на тракийска връзка с днешната ни култура и се чудим защо не сме културно-туристическа сензация. Та траките по всеобщо мнение са скучни и народ "обслужващ“ по-важните съседи- гърците, дори и да са имали богат, интересен бит и обичаи,  дори да са били два милиарда, ако щете, по население. Но нека започнем отначало и на чист път.

Може още първото казано от нас да бъде парадоксално за някои. Не бива да се фаворизира Орфей като синоним на тракийската мъдрост и нейно най-дълбоко послание към света. Царете и върхушката при траките са раздвоили религиозния живот и културата в Тракия, като са започнали да утвърждават богове и идеологии различни от обикновеното население, дотам, че дори гърците забелязват, че „царете почитат Хермес, а народът- Дионис, Арес и Артемида“  /25. Herodotus, V, 3./  Царете идеализират и се идентифицират със светлоносното начало, със слънцето, лъча, светкавицата, а мистериите на народа са се въртели около природното начало, стихиите, Великата богиня майка. Този факт и обратното влияние на гърците през взаимстваните Аполон, върховния бог и боговете на реда, лечението, музиката довежда до силно разделение на тракийската обрядност. Всъщност Орфей прави опит да примири противоположностите, да избегне конфликта. Орфей е реформатор, за всички гърци, тракийски аристократи, учени глави и поети- направеното от него е за добро. Аз имам по друго мнение, но сега ще го запазя. Реформата на Орфей довежда до задълбочаване на общата светлоносна идеология, до вливането в нея на сложни двоични образи и тълкувания- редуване и двуипостасност, двуначалие. Но едновременно, това унищожава почти изцяло спомена за автентичната тракийска мъдрост. Това е трансформация, която убива древния Дионис. Въпреки това, народ лесно не се изкълчва и той постепенно отново започнал да налага дълбинните си предразположености към „демоничното“, към почитането на страховитата природа, сливането с природата и нейната екстатичност. Това води до някои парадоксални бунтове сред траките, но интересно е сред кои траки. Това са отново аристократи и царски династи /като добре известният случай с Ликург/, които всъщност приемат за своя вяра единствено светлоносната идеология, утвърждаваща реда, единоначалието и царската власт, накратко орфеевата версия на тракийската религия. Не забравяйте, че самият Орфей е от царско потекло и за почина-реформа има и лични причини. Демократичността на народната дионисова религия включвала достъпа на жените, нещо, което нямаме в аристократичната версия. Припомням, че не случайно митът говори за разкъсване на Орфей от тракийки, последователки на Дионис. Това всъщност предава отношението на народа, на жените в частност, към това изкривяване на тракийската вяра. Демократизмът на дионисовото за аристокрацията бил нещо застрашително. Още по-силен е този процес в Гърция. Тук гърците имат изначална органична непоносимост към неразбираемото покланяне на хаоса и природните стихии, и затова охотно приели опорядъчаването на мистичните култове от Орфей. Всичко тук обаче е в степени по-различно. Гърците се чувствали силно застрашени и ужасени коментирали, че гръцкото общество е заплашено от унищожение от тези  нахлуващи в Гърция през жените и робите влияния на тракодионисовото, на „низките, простонародни и чуждоземни представи“. Картината става още по-чудна за някои, когато кажем, че самият класически период на Гърция, с най-високите му постижения, определил цялата Западна цивилизация до днес, е какво? Той е построение предизвикано като максимален жест на реакция за запазването на красивата, спокойна, благомерна Гърция от разкъсващите я от север влияния на Дионис. Питагор, един от първите философи търси спасението във вплитането на Орфеевото учение в целия живот. Най-големите класици на гръцката философия Платон и Аристотел пишат с нескривана жажда за мъст, че трябва чрез абстракциите Гърция да бъде спасена от навлизането на простонародната софистика и народните възгледи на вакханатите и тяхната, забележете „непоносимо екстатична музика“. Ако пожелаете ще ви дам много цитати, от които ще забележите главното: Великата гръцка експлозия от знания и култура идва точно, когато влиянието на народните тракийски вярвания, техния чудовищен за гърците вид започнал да извира от улиците, от горите и от тихите преди нощи в Гърция. Само си представете какво е било за сърцето на Платон да вижда нощните огнени шествия на близките атински възвишения, когато със страховити възгласи, тимпани и неизразими танци безбройно множество от простолюдието /според него/ е отброявало края на старата, добра Гърция. Дионис обсебва, плаши, обърква, кара те да се замислиш какъв е света, напомня ти за лошите моменти и смъртта. Ето така гърците са принудени да мислят, да творят, да манипулират и извикат на живот в най-великото си някога напрягане нова култура... или да загинат. Те искат да избегнат тези ужасни мисли и образи, и  раждат своя класически период. Той е една нова забрава на хаоса, избягване на неразумността, това е период на идеите, в които има вечна красота, вяра в разума и липсва темата за смъртта. Другият вариант е да се слееш с този могъщ култ, да се оставиш в ръцете на траките и да разбереш как така с тези чудовищни неща на които се отдават, и които постоянно им припомнят нежеланото, страшното те не се самоунищожават,  успяват живеят доволно. Но тогава трябва да се откажеш от себе си! А ще го направиш ли ако си горделив грък, който всъщност иска само да не се променя? Ето, да, казвам го, гърците се променят, а променят и света, само за да не се променят и да не нарушат спокойствието си.

 Целият текст, с бележките ми относно финала, може да намерите в моето     уеб списание