Подкрепям ги напълно, далеч съм от това да им се ядосвам. Причината е, че ги разбирам – ако не се погрижат сами за себе си, то тогава кой? Явно не държавата и явно не родителите. На тях какво им пука? Многото години на недооценяване на неверояния им труд го показват.
Да, заслужават нормално отношение и заплащане за това, което правят. Защото те не са само учители – от тях се изисква и да възпитават децата ни, да ги разбират, да разбират и родителите на децата, да се любезни и усмихнати, не на последно място да изглеждат порядъчно – да имат свестни дрехи бе хора... а освен това да се ровят в бумащини и бюрократщини (надали не-учителите могат да си представят какво представлява класното ръководство например и не е само това) – учителството не е просто двайсетина учебни часа норматив седмично, бих могла да изброявам още, знам за какво става дума – изпитала съм го, не голословнича. Къртовски, ежедневен труд.
И призвание. Добрите учители са много. Свестните и съпричастни с детския мир също. Контактуващите с нестабилните тинейджъри, оставени на самоотглеждане поради напрегнатото ежедневие на родителите им дават много, вярвайте, много от себе си.
Но за да могат да го правят те не бива да се чудят как да свържат двата края. Факт.
Не им се сърдя. Съпричастна съм и в това, че вече пет седмици се опитваме така да организираме семейното разпределение на времето, че да се грижим за нашия първокласник. На работа с мама, на работа с татко, по няколко часа в „Патиланци”, отвреме-навреме гледачка (ама последните две не са само за черните ми очи), скъп наш приятел го гледа два дни, докато таткото беше в Холандия, а моя милост – на командировка в Германия...
Странна ситуация. До кога ли ще продължи? Наивният ми оптимизъм приключи – вече не се заблуждавам, че при ей-тези преговори най-накрая Любимото правителство и Синдикатите ще се разберат. Което ме кара още повече да не съм доволна от гореспоменатото Любимо. Дори „не съм доволна” е меко, нежно представяне на това, което изпитвам. Как може да са толкова безочливи да продължават да държат в патова ситуация няколко милиона души – учители, помощен персонал, родители и роднини на малки ученици... А самите ученици – 5 от 36 учебни седмици за цялата учебна година (но седмиците са по-малко за началния курс и за милите ни дванадесетокласници) – процента можете да си изчислите, ако счетете за нужно.
... Странна ситуация... Как да им помогнем?
Не мога да се съглася, Ивайло. С чист алтуризъм се живее... живее... колко, 18 години? И учителите са хора, и те имат нужди. Да се хранят, да се обличат, да са на топло в къщи. Стига са гледали чуждите интереси, сега мислят за себе си - явно най-после е дошъл момента. Аз също бих могла много да ги критикувам. Много от тях, за много неща. Но съм оптимист и знаеш ли защо? Понеже, може би, ако това да образоваш и възпитаваш нашите деца, българските, стане нормално заплатено (понеже не смятам, че дори с желаните от тях залати учителите ще станат кой знае колко богати) ще има достатъчно хора, с ценз и хъс, които ще отидат в българското училище. И неспособните ще отпаднат, бъди сигурен. Не за година. Не за две. Но може би за 18? За да има равновесие, както повеляват природните закони.
Страто, това, че си имал шанса да докопаш Германията, не се дължи само на уникалния ти интелект и на лудия ти късмет, вЕрвай ми! Понаучили са те на нещо, макар че ти си абсолютно убеден, че си самородно злато. Съгласна съм, че има много некадърни учители и никога не съм крила мнението си. Надявам се, обаче, че всекиму е ясно, че учителите и училищата не измислят учебната си програма, нито пишат абсурдните учебници, с които измъчват децата... Това е дело на висшите ешалони на образованието в рОдината ни. С децата на Бг тече експеримент вече десетилетие и половина, докато всеки по веригата успее да се налапа в удовлетворяващи ги размери, които май бавно идват... Къде в тая схема виждаш учителите? И аз не понасям българските мързеливи копелета, както не понасям и тарикатските, и самовлюбените, и самозабравилите се копелета... И съвсем не всички деца на БГ днес са "миячи на прозорци и разтоварачи на тирове", както ти ни плашиш. Има шампиони на олимпиади, има поети, има художници... А, между другото, като казах художници, нашият собствен 13-годишен син е много добър художник, който освен на вродения си талант, дължи уменията си и на школата на Ахмед Чаушев, която е посещавал в Стария град на Пловдив - научил е техники, получил е вдъхновение, стимул, хъс за още изяви... Радвам се, че сме добре възпитани хора с Жоро и че сме възпитали и Клаоян да уважава всекиго, който е допринесъл някога за сегашен или бъдещ негов успех. Твоята мама не трябваше ли да направи същото с теб? Щом си в Германия и си успял да започнеш учение там - явно не си отишъл там тотално неграмотен от българското си обучение? Как мислиш? Или верно си мислиш, че си се самоубочавал from scratch?
Какво да отговоря - хайде да съм честна, няма смисъл от притворени слова. Трябва да мине време, няма начин. Време, през което ще израстнат способни, обичащи професията си млади хора. Да си учител е призвание. Да си учител е не само призвание, но и тежък труд. Необходимо е да си добър човек, да обичаш хората около себе си и в частност децата. А това не винаги е лесно... Била съм учител в гимназиалния курс. За малко. Научих много неща, благодаря. Благодаря на прекрасните си ученици. Надявам се и те да са взели нещо хубаво от контакта си с мен. Но учителството далеч не се учи в университетите. И представа си нямаш какво те чака като бухнеш в дълбокото. И, както вече съм споделяла, частта с преподаването далеч не е най-трудоемкото и преди всичко - времеемкото в тази професия... Ама аз пак бягам, а? Не отговарям на въпроса... Е, добре. Мисля, че действително има хора, които е по-добре да не са учители. Такива, които уронват доброто име на останалите. Закостенелите, тези с тесен светоглед например. Но такива хора има навсякъде. Да, ще кажете – но защо точно те да учат нашите деца? Това е огромен проблем за мен. Но как да бъде избегнато? Мисля, уви – не може да бъде избегнато. Някакво решение би бил контрол над качеството и съответното диференцирано заплащане.
Обаче – КОЙ ДА ВАРДИ ВАРДИЯНИТЕ?
Но някак си не приемам контрола да се извършва от директорите или от учениците. Оценката ще е толкова субективна, че ще дрънка.
Та – щом ще има матури, за да се види аджеба усвоили ли са материала учениците, защо, питам, на няколко години да няма изпити и за учителите. На национално ниво. По предмети. Не би трябвало да е трудно – та процента на учителите е по-нисък от този на учениците. Изпълнимо е.
Така, може би, некадърните ще отпаднат.
Но хайде първо да има способни претенденти за тези Работни места. Защото да си учител е и Работа. А човек работи, защото в днешните условности на Днешното общество той Трябва да си покрива материалните Нужди.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви