avatar

Случка

Прочетох поста на Deneb_50 за джебчиите по-долу, и реших да ви разкажа едно обратно преживяване - с върнати пари..

Онзиден ми се случи случка, каквато не бях имала удоволствието да преживея досега. Обектът на случката са едни глупави 20 долара, но хората от магазина ме изненадаха. Затова и ми прииска да ви я разкажа. И се надявам, че скоро и у нас ще такива случки ще стават все по-често реалност. От сърце се надявам.

Пазарувах на Разпети петък в един голям супермаркет и докато плащах на касата (както знаете, в по-голямата част по света всичкиклиенти плащат с карти, а не с пари в брой), реших че ще ми трябват 20 долара в брой. Докато каката на касата прекарваше стока по стока през баркод четеца, а баткото сръчно подреждаше покупките в торбички, мобилният ми иззвъня. Прибрах си касовата бележка, взех си количката с надлежно подредените от баткото торбички и... си тръгнах към изхода, все така говорейки по телефона. Зад мен, каката пое следващият клиент.

Всичко хубаво, прибрах се. Привечер Калоян реши, че ще ходи да кара ролери в една зала - тя дублира удоволствието от бързата скорост и свалките - един вид дискотека с ролери. Мдааа, ама мама трябва да плати входа. Окей. Мама бърка в портфейлчето и гледа дреболии разни. А къде ми е двайсетачката от сутринта? Нали си взех ресто след покупките? Всъщност – аз със сигурност избрах опцията ресто, на касовата ми бележка пише „ресто в брой – 20 долара”, обаче аз взех ли си го това проклето ресто? Дааа, май не. Умно, много умно.

Закарах си сина да кара ролери и реших, че това е то, плащам си за разсеяността. Този път тя ми струва 20 долара. Явно, като се пазарува, не се говори по телефон, нищо че служителите на магазина те обслужват. Трябвало е да внимавам. Такаааа – забравям значи за глупавите 20 долара, щото аз съм за бой. Така се прави.

Обаче отвътре ме гложди мисълта, че така се прави май в България. Не тук. За тук съм чувала, че тук хората дават 10 долара на касиерката за нещо, което струва 3.50 и после се карат часове наред, че уж били дали, да речем, 100-доларова банкнота и си искат останалите 96.50..... Затова и на много места не се взимат банкноти по-големи от 20 долара, особено в по-късни часове на вечерта... Също така, фактът че можеш да си купиш нещо и в 30-дневен срок да го върнеш, защото вече не го искаш, опрал си го и се е свило, или вече не ти харесва, е обект на активна злоупотреба – гадовете носят по 3 месеца дрехи, после ги връщат и си искат парите обратно. И нали клиентът бил винаги прав – даааа, връщат им парите и им пожелават приятен ден и да заповядат пак в магазина! И те заповядват пак...

И понеже толкова пъти съм преглъщала всякакви измамки из родината, защото не ми се разправя, съм на мнение да преглътна пак.... Но после решавам да пробвам как всъщност става тук. Сефте, защо не?

Вече е почти 7 ч. вечерта, а аз съм пазарувала отдавна, в 11 ч. сутринта. Обаче – ще пробвам да гоня Михаля. Звъня на телефона на супермаркета, който е на касовата ми бележка. Телефонен информатор ме насочва за кой точно отдел кое копче да натисна.

Обичам ги тия телефонни информатори. Тук имаше една реклама п ТВ – пич иска банкова информация и звъни на банката си, докато пътува за работа с влака и се почва една игра, половин час: ако искате да говорите с еди кой си отдел – натисни 0; ако ти трябва такава и такава информация – натисни 1; ако искаш да говориш с мениджър – натисни 2; и така той почти ще стигне до работата си, докато накрая го свързват; той щастлив почва да обяснява и.... влакът влезе в тунел.

Та и при мен почва същата игра с копчета. Аз, обаче, халднокръвно чакам – искам да видя какво ще стане. Накрая, последното копче, което натискам е нула и...о, чудо, отсреща отговаря Джим от „Обслужване на клиенти”. Здрасти, Джим, аз съм ваша редовна клиентка..., почвам аз и тук ме стяга гърлото. Добре ли съм изобщо, да ме мислят за някаква долна мошеничка, като ония с носените дрехи или с невидимите 100-доларови банкноти... Започвам "дълбоко да се срамувам".... Обаче Джим е услужлив и иска да обясня проблема си. Аз обяснявам и питам има ли начин да се докаже, че наистина съм забравила да я взема тая банкнота? Той казва, да разбира се, има начин. Пита коя каса ме е обслужила, аз чета името на касиерката, изписано на касовата бележка. Според него единствено не би могло да се докаже с точност, ако касиерката е разбрала че искам ресто в брой и си го е прибрала тя. Да, ще ударя на камък, знаех си аз!

Но Джим настоява да изчакам вечерната проверка на наличността на касите и ако наистина излезе, че горепосочената от мен каса има 20 долара в повече – моите са. Ако не - оак да се обадя, те ще видят какво може да се направи. Ясно, ще дават на мошеника даром.... Гадно! Но той иска да се обадя, окей? Окей?

Окей, значи ще се обадя на следващият ден. Непременно, казва Джим. Щял да очаква обаждането ми.Направо ми идва да се отстрелям. За 20 долара да ме мислят за мошеник. Ама ако пък излезе, че каката не е разбрала за рестото ми, няма да ме мислят за мошеник. Ще съм отстояла правата си на клиент на магазина.

На следващия ден е предвеликденската събота и почвам да си боядисвам яйцата. Да бъде или да не бъде обаждането до Джим?

Ама пък ако не се обадя – значи само съм пробвала уж да ги окрада и не ми е станал номерът... Е, няма да оставям нещата наполовина – поне да видя какво ще стане... Щото в БГ ми е съвсем ясно какво ще стане. Там съм се връщала за 5 лева след 5 минути и не помнят, че съм пазарувала там. Или ме помнят, но и отлично помнят че съм си ги била взела. И така си играем на „майната им” на 5-те лева...

Обаждам се пак на Джим след петминутни игри на натискания на копчетата по телефона. Той – любезен, все едно сме братовчеди. Да, Таниа(с леко х отзад), ми казва, излязоха вашите 20 долара на същата тая каса, заповядайте да си ги вземете. И ги похарчете при нас, нали?, шегувка се той... Идвам, благодаря!

След 10 минути паркирам на препълнения с колите на клиенти за предвеликденското пазаруване паркинг. Влизам в супермаркета, питам за Джим, упътват ме, стигам до него и той направо ме позна – нали сме братовчеди. Явно видът ми не отговаря на типажа „магазинни мошеници” и той започва едни страховити мили извинения за затрудненията, в които са ме поставили (те - мен!?!) и веднага тича за банкнотата. И много държи да разбере дали това няма да помрачи прекрасните ни взаимоотношения с магазина им. Неееее, няма, успокоявам го и когато той вижда, че пак бутам количка, направо грейва.

А аз съм като гръмната и гледам да не си забравя главата някъде из  магазина от почуда. Вероятно това се е случвало на някйо от вас в България, което ме обнадеждава.

Но на мен никога не ми се беше случвало. Пробвала съм да се върна и да си подиря парите след минути, но май си спомням единични случаи с лев-два. Не помня примерно десетачка да са ми върнали обратно. А човек забравя, но е в правото си да се върне и да пита за рестото си. Но винаги са ме карали да се чувствам като мошеничка и веднъж, в един козметичен магазин, дори чух момичетата да се подхилват зад мен, че са ме преметнали. Та, за мен това е нормалното отношение към клиент.

И затова ми стана добре, че можеш да си потърсиш парите обратно, дори след часове и да ти ги върнат. Интересното е, че дори и касиерката да си ги беше прибрала, май пак щяха да ми ги върнат. За да не ме загубят като клиент.

Иска ми се така да стане и у нас. Да знае човек, че няма само да го пребъркват и крадат...