Той представлява компактна растителност, която структурира местността. Освен структурата и красотата, които внася чрез цвят, форма и разположение, живият синор служи по-специално на следните цели:

защита от вятър
защита от ерозия
естествена граница и ограда
жизнено пространство за животни и растения
защита от вредни влияния на околната среда ( прах, абгаз, шум и др.)

За оформяне на живия синор се използват местни растителни видове – дървета и храсти. При композирането на такова насаждение се стремим особено към максимално вписване в местността.

Например в жив синор, от който очакваме да защити нивата ни от вятъра, дърветата не бива да са с еднаква височина и да не растат едно до друго, за да може вятърът ефективно да преминава през тях. По този начин се редуцира скоростта и мощта му. От подветрената страна намаляват завихрянията, които биха се създали от висок и плътен пояс от дървета. При подобна зелена площ подрязването е поддържащо.

Много съшествена е и екологичната функция на този пояс. Той е централният орган на природните взаимовръзки, даващи живот на местността. По тази причина би трябвало да му отделим максимална площ. На никое друго място не можем да намерим такова разнообразие на животински видове, които живеят в съвършен баланс на взаимодействие. Самият растителен пояс регулира живота на насекомите, птиците и другите животни. Това е една от основните предпоставки, гарантиращи здравето на нашите насаждения. В случая – рози.

Таралежът, полската мишка, смокът, слепокът и всички обитатели на короните на дърветата и храстите зависят от осигуряването на това жизнено пространство.

За устройството на един жив синор :

Главно поради ширината от 1,5 до 2,5 м. свободно растящите живи синори се засаждат в един ред. Само при наличие на широки скатове и когато разполагаме с много място садим в няколко реда. Разстоянието между отделните растения е средно 1 – 1,2 м., като големите храсти се нуждаят от малко повече място и по възможност стоят между по-ниски видове. Новите пояси се садят в посока север-юг или така, че сянката им да пада върху път или поток.

Кои растения да използваме :този избор зависи от функцията на живия синор.

растенията, които осигуряват храна за бозайници и птици са: ясен, орех, леска, бреза, бук, дъб, местни иглолистни, дива череша, бъз, снежна китка, птичи дрян, кучи дрян .
растенията, които осигуряват прикритие на дребните животни и птиците са: глог, трънка, къпина, джанка, повет, орлов нокът.
растения , необходими на пчелите - носители на нектар и цветен прашец ливади,глог,калина,трънкa къпина,малина,клен,полски бряст, липа, зърнастец , повет.
живият синор като филтър за прах: полски клен, шипка, липа. Те са мощен филтър срещу абгаз и запрашавания.

Време за засаждане на живия синор

Храстите би трябвало да се засаждат в началото или в края на периода на покой, тоест в късната есен след листопад или в края на зимата.

Поддържане и грижи

През първите години новопосадените дървета би трябвало да се пазят от обрастване и заглушаване. Всяко от младите растения в композицията трябва да се пази и поддържа свободно. Важно е, естествено, да ги опазим от кози, крави овце или дивеч. Ако това е проблем, добре е да се опитаме да включим в пояса и растения, които да изпълняват функция на жив плет.

Трябва да се вземе под внимание,че според българската практика би трябвало да се избягват, дори да се унищожават растенията от семейство Rosaceae , растящи в близост с Rosa Damascena . Диворастящите членове на семейството се смятат за гостоприемници на Agrilus. От холистична, екологична и био-динамична гледна точка това със сигурност би могло да се интерпретира по друг начин. Целевата изследователска и експериментална работа ще внесе тук яснота. Дотогава бихме предложили като алтернатива арония и златен дъжд в комбинация с местните видове иглолистни и широколистни дървета (непринадлежащи към семейството . ( Р.)


дипл. аграрен инженер Jürgen Schlüter