Днес бяхме на протеста против застрояването на Странджа планина, както и против налагането на цензура в блоговете.
Помните, полицията привика блогера Мишел да му иска обяснения защо отразявал събитията и го накарала да подпише протокол, в който обещава, че занапред ще внимава какво пише в блога си.
Това бе прието като знак за ограничаването на свободата на словото от страна на властите, които посегнаха и на свободната блог журналистика.
Ето кратко видео от митинга, който тръгна от НДК и завърши пред храм паметник Александър Невски. На видеото гражданите, не еколозите или природозащитниците, както много медии ни наричат, пеем песни в защита на природата в България и в защита на свободата на словото.



А ето я и песента на Странджа


Самото шествие беше много мирно и организирано. Всички тръгнаха в 19.30 часа и преминаха през Витошка и след това се отправиха към Александър Невски. Мисля, че имаше близо 1000 души на шествието и след това на митинга. Толкова много млади хора на едно място видях и така се зарадвах. Почувствах се сред граждани с позиция, будни и желаещи промяна. Стана ми много приятно, защото вече се чудех дали има гражданско общество в България и дали ще доживея да го видя някога. Оказа се че има. Тези хиляда момчета и момичета бяха там за да покажат, че не са безмълвна буква, че имат мнение и че жалеят за страната си и че не искат нещата да се случват просто ей така.
Заспах по-щастлив след вчерашната вечер, по-усмихнат и по-вярващ в бъдещето на страната ни. Докато сме там, докато сме с позиция и я отстояваме, страшно няма. Разюздалите се политици ще разберат, че не сме безгласна буква.
Странно ми стана и друго... сетих се че последните такива митинги бяха по времето на Виденов. Тогава видях толкова много млади хора на едно място - когато се събирахме пак пред църквата и пеехме. Защо ли все когато БСП е на власт се случва това? В момента назряват множество протести, постоянно има недоволство... Каква е тази прокоба, дето я гони столетницата?