avatar

Прости ми, простено да ти е…

от queen_blunder на 06.03.2011 22:16 12 коментара , 1387 прочита
Категории: 42, Нещата от живота, Невчесани мисли, Размисли
Етикети: прошка, прости, прощавам
… или какъв смисъл влагаме в понятието „прошка”? 

Още вчера ми се прииска да предизвикам дискусия, свързана с настоящия християнски празник. Да споделим искрено какво мислим за прощаването – кое го провокира и какви са очакванията ни, след като сме простили някому? Какво е прошката и защо прощаваме? Кое можем да простим ние, несъвършените, допускащи ежедневно всевъзможни грешки, човешки същества, и кое – не? Има ли принципно непростими неща и кои са те? 

Накратко: да се опитаме да очертаем границите на толерантността* при прошката или казано по друг начин – коя е мярката в същия този контекст? 

Не зная дали някой би имал желание да се включи с мнение, но така или иначе, поставяйки тези въпроси, е редно да им дам отговор. Темата не приключва актуалността си с изтичането на празника, защото това е една от най-деликатните, вечни и общочовешки теми. 

Въпрос: Кое провокира прошката? 
Отговор: Желанието ми да съживя един минал момент, когато са били добри, успешни и спокойни отношенията ми с човека, с когото впоследствие сме се наранили. Надеждата, че всеки си е направил съответния извод и че след прошката ще бъдем по-внимателни един към друг. 

Въпрос: Какви са очакванията ми след прошката?
Отговор: Новият старт ще предизвика промяна към по-добро. Онова истинско, искрено „по-добро”, което ще бъде знак, че стремежът към духовно пречистване е двустранен. То ще ни влее сили, които да вложим в значими дела. Може да е някаква частица положителна промяна, но тя е ценна сама по себе си заради градивното в нея.   

Въпрос: Какво е прошката и защо прощаваме? 
Отговор: Прошката е шанс да се излезе от задънената улица. Прошката е надежда, че нещата са поправими. Прошката е компромис, който се надяваме да е разумен и правилен. Прошката ни дава спокойствието, което ни е нужно, за да живеем в мир и хармония с другите и със себе си. 

Въпрос: Кое можем да простим ние, несъвършените, допускащи-ежедневно-всевъзможни-грешки, човешки същества, и кое – не?  
Отговор: Неволните грешки лесно се прощават. Макар и силно да ти се иска, трудно е да прощаваш, ако те е страх, че доверието е силно подкопано и че след прошката може отново ще бъдеш наранен и излъган. Безпринципно и унизително за самия теб е да прощаваш всичко и винаги, нали?

Въпрос: Има ли принципно непростими неща и кои са те?
Отговор: Категорично ДА! Някои хора твърдят, че подобна позиция не е християнска, но аз не съм сигурна, че това наистина е така, защото няма как да се простят злоумишлени грешки с цел навреждане – материално или морално, както и грешки заради престъпна безотговорност, причинили съсипване на нечие здраве и живот. И още един пример: незачитането, заиграването с нечии чувства също смятам, че е твърде грубо и непростимо деяние. (Сигурно могат да се дадат още примери…) 

Накрая ще обобщя. Прошката е духовно освобождаване от минали нагнетяващи преживявания, нов шанс, подадена ръка, сключване на примирие, обвързващо обещание, но не е подарък, защото, ако злоупотребиш с нея на по-късен етап, ще заплатиш съответната цена.

Прошката е своеобразен възмезден договор, който се сключва между две страни при определени условия. И ако те го спазват разумно и честно, биха могли да станат по-богати и по-успешни, но ако само едната страна наруши клаузите в този договор, провалът ще е взаимен, а може да засегне и други хора.

И така, скъпи съблогери, днес все още е Прошка. Простете ми и нека ви е простено!

... П. П. Замислих се, че изразът "да си простим" е много близък до израза "да се простим", който изричаме при раздялата с мъртвия в прощален час... Вероятно не е случайно това сходство, защото прощаването е сбогуване с някого, а прошката - сбогуване с всичко лошо от миналото. 

* Изразът принадлежи на една моя приятелка и колежка Руми Неминска
Разпечатване