Една презентация, изтеглена от тук и несъмнено правена от ученик, ме накара да се усмихна и дори да я превърна в клип. Защо съм сигурна, че е ученическо творчество ли? Отговорът ясно се откроява в клипа :)))
В този ранен час какво по-хубаво може да си кажем от един, неизтъркващ се от употреба, поздрав като: „Приятен ден!”? Желая ви усмивки и добро настроение днес с песента от "Брилянтин", с Шрек или... без него.
Замислих се дали правилно съм се изразила. "Приятен ден!" какво е? Пожелание или поздрав? Щом "Добър ден!" е поздрав, значи и "Приятен ден!" също можем да го отнесем към поздравите. В тази връзка си помислих, че ние, човеците, бихме могли да се поздравяваме вместо със стандартното "Добър ден", с "Приятен ден!", "Хубав ден!", "Чудесен ден", "Прекрасен ден!" и т. н.
Всъщност най-важното може би е не как точно сме се изразили, а дали не сме пропуснали да се усмихнем и да кажем нещо мило на хората около нас. Защото напоследък все си мисля, че при отлагането за утре, или за някой друг път, може да се случи така, че да загубим завинаги тази възможност.
Явно ще има поддръжници на твоята инициатива.
Вълнуващ и щастлив ден!
или
Приказно красиво утро!
Очарователна вечер!
Ами хубаво би било...
На един човек от днес нататък няма да е възможно да му кажа нищо мило и хубаво вече.Току-що ми съобщиха, че единственият ми по-близък роднина (като изключим сестра ми) - моят любим, скъп вуйчо, е починал днес следобед. Човекът, който юнашки се бореше с рака цели 11 години и не му се даваше! За много лекари неговият случай се определяше като изключителен за медицината, защото още преди единадесет години на вуйчо ми му бяха сложили етикет БЕЗНАДЕЖДНО БОЛЕН.
А по темата на постинга - идеята ти е чудесна и се присъединявам от сърце. Това, че и други хора са се сещали за подобно добро послание, прави нещата още по-хубави.
Чудесна лунна вечер на всички!
и от мен ...моите съболезнования.
Щях да напиша нещо забавно,но...моментът е неподходящ.
А пък справянето с разделите с хора, които обичаме, става отчасти, след много време и никога не се преодолява напълно.
Опитвам се да се освободя от хватката на натрапчивото в такива мигове Безсмислие на живота, което се опитва направо да ме удуши с костеливите си ръце. Искам да му се противопоставя, но на моменти никак, ама никак не успявам.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!