Представям си
мига на чаканата среща –
за която после ще си спомня,
за която после ще си кажа:
“видях огромното небе,
Но все пак няма да заплача.
Виждам огромното небе,
но то не свети зарад мен.
виждам огромното небе…
Виждам го – от бряг на остров,
запокитен нейде из въздушни океани.
Каква красива дума,
край огъня щом прошумоли, е “двама”…
Достатъчно голям съм вече, за да знам,
краят на света е много близо…
От моя бряг с прекрасен поглед виждам
със себе си как няма да ме вземеш...
И на старото дърво черта
от календара на прекрасните ми погледи
ще издълбая.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви