Представям си

мига на чаканата среща –

за която после ще си спомня,

за която после ще си кажа:

“видях огромното небе,

Но все пак няма да заплача.

Виждам огромното небе,

но то не свети зарад мен.

Виждам огромното небе,

виждам огромното небе…

Виждам го – от бряг на остров,

запокитен нейде из въздушни океани.

Каква красива дума,

край огъня щом прошумоли, е “двама”…

Достатъчно голям съм вече, за да знам,

краят на света е много близо…

От моя бряг с прекрасен поглед виждам

със себе си как няма да ме вземеш...

И на старото дърво черта

от календара на прекрасните ми погледи

ще издълбая.